B(ard)ella Ciao, Ciao, Ciao: Историята на един химн на глобалната съпротива

Плакат за идните избори във Франция ни накара да се замислим за химна на съпротивата „ Bella ciao “ – неговата история, неговата еластичност, неговото безгранично въздействие.

Тъй като във Франция предстоят избори с най-високи залози през последните години, в близост има доста плакати, стикери и листовки, с цел да активизират френското население да гласоподава на предварителните парламентарни избори.  

Всичко стартира тази неделя (30 юни) с втория тур на 7 юли и може да докара до това Франция да има или твърдо ляво, или твърдо дясно държавно управление, като президентът Макрон би трябвало да назначи министър председател министър от опозиционна партия – уговорка, известна като „ общуване “. Това може да го принуди да направи компромис през остатъка от президентския си мандат.  

Смел ход от страна на Макрон, откакто беше смачкан на изборите за Европейски парламент, само че опасен. Също по този начин провокира безпокойствие, защото тези избори може да дадат превъзходство на крайната десница във Франция.  

Докато вървях към работа, един афиш, облекчаващ безпокойството, притегли вниманието ми. 

Беше небрежно измазана на стена, като петната от лепило към момента се виждаха.  

Това е един от най-разумните протестни плакати, които съм виждал от известно време. Остроумен и ефикасен, банерът гласеше: „ Bardella Ciao, Ciao, Ciao “, като „ ard “ в „ Bardella “ беше очебийно в бяло и надраскан, с цел да прочете: „ Bella Ciao, Ciao, Ciao “. 

Гении.

За тези от вас, които към момента не са имали съмнителното наслаждение, един от основните играчи по време на тези избори е Джордан Бардела, 28-годишният водач на крайнодясното Национално заседание (RN). Той беше определен персонално от Марин льо Пен, в ход, който мнозина виждат като тя, която се пробва да детоксикира в допълнение ксенофобското и антисемитско минало на RN. Ако бъде назначен, той ще стане най-младият министър-председател в Европа от повече от два века. Можете да прочетете повече за него.  

Плакатът ме накара да се усмихна и да приветствам креативната душа, която го сътвори. През останалата част от деня не можех да не си напявам италианската ария „ Bella ciao “ (буквално: „ Сбогом, красавице “), закачлива ария, записана на доста езици и кавърирана безчет пъти от хора като Италиано-френският артист и артист Ив Монтан, музикалната легенда Том Уейтс, EDM звездата Стив Аоки и великият Ману Чао.  

От фолк до пънк, денс до електро, това е на всички места.  

Бях чувал песента толкоз доста пъти – изключително откогато беше изстрелян до световна комерсиална популярност, когато беше включен в сериала на Netflix La Casa de Papel (Money Heist)  – и постоянно съм знаел, че е опозиция химн. Глупаво обаче в никакъв случай не се сетих да направя малко изследване за произхода му.  

Оказва се, че „ Bella ciao “ има по-богата история, в сравнение с си мислех, и не е родена като партизански химн. 

Датираща от 19-ти век, това в началото е била италианска протестна фолклорна ария, оплакваща тежките условия на труд на служащите от мондина в оризища в Северна Италия. Авторът на песента е незнаен.  

Оригиналният текст на песента, включващ препратки към бастуна на майстора, извити гърбове, комари и прощаване с избледняващия цвят на младостта, е изменен през 1940 година, с цел да опише историята на млад мъж, който се сбогува с любовта му да се причисли към италианските партизани – с „ bella “ в този момент съставлява освен последно довиждане, само че и приемане на надвисналата заплаха от приближаването на нашественика и гибелта.  

„ Една заран се разсъниха / И открих нашественика. / О, партизанин, отнеси ме / Защото чувствам, че гибелта наближава. / И в случай че почина като партизанин / Тогава би трябвало да ме погребете. / Погреби ме горе в планината / Под сянката на красиво цвете. / И всички, които минат / Ще кажат " какво красиво цвете. " / Това е цветето на партизанина / Който умря за свободата. “ 

Песента скоро е призната като химн на партизаните от италианската опозиция, които се борят против окупационните войски на нацистка Германия и колаборационистката Фашистки сили. Всяка година Bella Ciao се пее в цяла Италия на Festa della Liberazione, който отбелязва освобождението на страната от немската окупация в края на Втората международна война. 

Точно както „ Bella ciao “ се трансформира от протестна ария за служащите от оризището в ария на съпротивата за антифашистките партизани, от този момент е употребена с разнообразни текстове като зов на опозиция и химн на свободата в доста разнообразни страни.  p>

В Гърция това беше химн по време на известните митинги през 2015 година Беше химн на придвижването за самостоятелност на Каталуния, както и на придвижването на Жълтите жилетки във Франция.   Също по този начин се трансформира във феминистки химн, употребен за изложение на яд против патриархата и изключително против неразрешените права на абортите.  

В Аржентина през 2018 година деятели го скандираха пред Аржентинския конгрес, който беше на път да гласоподава законопроект за узаконяване на абортите след години на политически битки от страна на придвижването за права на абортите. Те пееха на мелодията на „ Bella Ciao “: „ Este sistema que nos oprime / caerá, caerá, caerá “ („ Тази система, която ни потиска / ще падне, падне, падне “). 

През 2020 година полски тълпи стачкуваха против Конституционния арбитражен съд, който забрани правата на аборт, пеейки: „ Pewnego czwartku polski trybunał próbował przejąć moje ciało, twoje ciało, ciało, ciało, ciało “ („ Един четвъртък, Полският арбитражен съд се опита да превземе моето тяло, твоето тяло, тяло, тяло, тяло ”). 

За да подчертае несравнимата еластичност на песента, тя също се трансформира в ария на взаимност по време на COVID-19 както в Италия, по този начин и в Германия. Съвсем неотдавна той стана де факто химн на съпротивата в Украйна и постоянно се употребява като протестна мелодия в Иран в отговор на репресиите на Ислямската република след гибелта на Маша Амини в полицейския арест. 

Не мога да се сетя за ария, изпълнена, с цел да притегли вниманието към толкоз разнообразни дела, която да е възприета и приспособена от толкоз доста хора по света. 

Така че, до момента в който мнозина във Франция може би пеят текста „ la jeunesse emmerde le Front National “ („ младите майната на Националния фронт “ – имитация от песента „ Porcherie “ на френската пънк група Bérurier Noir, който в последно време обикаля обществените мрежи), ще пея „ Bella ciao “, когато отида при урните на 30 юни и 7 юли. Не единствено осведомен с неговата история, само че и разчувствуван, че тази ария за изправянето против корупцията, тиранията и застрашените права постоянно ще резервира безграничната си новост.  

Когато нещата станат сложни, съпротивата може да тласне хората напред. Когато нещата станат по-трудни, постоянно има музика, която да разбере по какъв начин песните предават мемоари за митинг и приказват за противоречива и разгорещена политика. Във Франция и в международен мащаб. 

Чао. Чао. Чао.