Беше им казано, че са в безопасна зона. Тогава дойдоха ракетите.

Когато детонациите започнаха в събота, доста поданици на Газа седяха на нищожна закуска или пиеха чай. Те събуждаха децата си или вървяха по пътя.

Внезапно звукът на опустошение прогърмя в Ал-Маваси, тогавашната рядко обитаема част на южна Газа, където десетки хиляди палестинци бяха избягали, откакто израелските военни го оповестиха за безвредно за цивилни.

Въпреки това означение, Израел удари региона с бараж от въздушни удари в събота сутринта, заявявайки, че е бил ориентиран към висшия боен пълководец на Хамас и различен боен водач. Въпреки че в неделя остана неразбираемо дали главната цел е била убита, здравните управляващи в Газа споделиха, че повече от 90 души са били убити при офанзивата, към половината от тях дами и деца, и повече от 300 ранени.

По време на офанзивата пясъкът излетя високо във въздуха и падна „ като зимен дъжд “, сподели Ахмед Юсеф Кадра, 38, който закусваше със фамилията си в общата им палатка.

Палатката им се срути върху тях. Г-н Khadra можеше да види по какъв начин телата се хвърлят по всички страни, кацайки единствено с цел да бъдат заровени в пясък, сподели той. Самият задушен в пясък, той сподели, че едвам може да схване какво се случва.

„ Какво беше това? какво стана какво ще стане Не разбрахме “, сподели той, описвайки суматохата си от четирите си деца, които бяха в палатката с него. „ В миг като този си мислиш за едно нещо – какво се е случило с теб и какво може да се е случило с хората, с които си бил? Умрели ли са? “

Повече от пет минути, сподели той, можеше да чуе детонации, всяка последваща предходната с по-малко от минута пауза сред тях; след това огън, пушек, пясък, мъртви хора. Той сподели, че ударите са засегнали два лагера с минимум 100 палатки във всяка, всяка палатка със семейство от седем или осем души, както и пътя, минаващ през нея, и триетажна постройка наоколо.

Той сподели, че е видял хора обезглавени от стачките, а други разполовени. Когато спасителите пристигнали на помощ, сподели той, те също били изумени от ракети.

82-годишната Фавзия Ал Шейх преди малко е отишла да си измие ръцете, откакто е изпила чай със сина и щерка си, когато половината палатка на фамилията й се срути при първия удар. Дъщеря й избяга ужасена; Двете внучки на госпожа Ал Шейх изтичаха към нея, викайки: „ Къде е мама? “ тя си спомни.

Ms. Ал Шейх се опитваше да бяга с тях, подтиквайки ги, защото не можеше да ги носи, когато друга ракета удари, блокирайки пътя им с пламъци, сподели тя. Тя се молеше и в същото време се опитваше да успокои внучките си. След това, сподели тя, друга ракета падна пред нея и димът затрудни визията накъде да отиде.

Някак си съумяха да стигнат малко по-далеч, сподели тя, когато млад мъж ги откри и й оказа помощ да реалокира девойките до регион, където коли за спешна помощ откарваха ранените. През целия път тя сподели: „ Молех се, повтарях шахада “ – мюсюлманската декларация за религия – „ плачех и желаех гибел, до момента в който паднах на земята. “

В последна сметка госпожа Ал Шейх видя щерка си, чиято ръка и крайник по-късно трябваше да бъдат ампутирани, сподели тя. Имаше доста други без крака, сподели тя, и доста хора, на половина заровени в пясъка.

„ Видях гибелта със личните си очи “, сподели тя. „ Никога не бях виждал такива подиуми в живота си. “

Много от ранените бяха откарани с кола за спешна помощ до незабавното поделение в болница „ Насър “, където чиновниците споделиха на Скот Андерсън, почитан филантропичен чиновник на Организация на обединените нации в Газа, че са позволили повече от 130 души от ударите в Ал-Маваси в събота. незабавното поделение скоро лекуваше хора на пода, на пейки, на рамки на кревати без матраци или върху матраци, сподели господин Андерсън в изявление след посещаване в болничното заведение в събота.

Липсвайки задоволително почистващи препарати, членовете на болничния личен състав не можеха да дезинфекцират пода сред пациентите, тъй че просто го измиха с вода, сподели той.

„ Можеше да помиришеш кръв, когато влязохте “, сподели господин Андерсън за болничното заведение. Той го назова „ едно от най-ужасните неща, които съм виждал през деветте месеца, откогато съм там. “

Много от ранените изглеждаха деца, сподели той сподели, до момента в който други хора в болничното заведение търсеха - без необикновен шанс - родственици, които бяха изгубили по време на стачките. Една 18-годишна жена, която срещна, към момента носи белезите от пострадване от войната, което е получила през октомври, сподели той. Тя бе претърпяла това, единствено с цел да бъде парализирана от кръста надолу по време на съботната стачка.

Повече от 38 000 души са били убити в Газа от началото на войната на 7 октомври, съгласно управляващите в Газа, чиито данни не вършат разлика сред цивилни и бойци. Израелската инвазия стартира, откакто Хамас поведе презгранична офанзива против Израел, при която, съгласно израелците, бяха убити към 1200 души.

Израел приписва известна виновност за цивилните жертви по време на войната против Хамас, която вгражда бойци измежду цивилни здания, както военните настояват, че се е случило в събота. Израелската войска сподели, че двете й цели се крият в ограден комплекс в избраната филантропична зона.

В неделя Израел сподели, че е съумял да убие старши пълководец на Хамас в Ударът на Al-Mawasi, макар че не може да удостовери дали Мохамед Дейф, водачът на военното крило на Хамас, е бил погубен, както е планувано. Смята се, че и двамата са били архитекти на офанзивата от 7 октомври.

Кървавите последствия от офанзивата към момента се разиграваха в неделя, сподели господин Кадра. Огромен кратер беше заменил лагерите и хората търсеха членове на фамилията измежду мъртвите. Четирите му деца, на възраст от 3 до 13 години, бяха невредими, само че към момента травматизирани.

С рухналите им палатки хората се опитваха да спасят каквото могат. Десетки фамилии нямаха визия къде ще отидат в този момент или, без достъп до нови строителни материали, по какъв начин ще намерят заслон от наказателното лятно слънце.

Много фамилии в от болничното заведение споделиха на господин Андерсън, че са в обезсърчение, тъй като считат, че Ал-Маваси е в относителна сигурност. Сега тази заблуда е разрушена, сподели той, само че все пак чака хората да останат в региона - съвсем няма къде другаде да отидат в Газа.

„ Много е мъчно, когато нямам отговори, които да дам на майка, която споделя: „ Защо не можем да имаме безвредно място? “, сподели той.

Emad Mekay способства за репортажи от Кайро.