Чакането на опашки не е добродетел, когато става въпрос за изграждане на центрове за данни
Като нация Обединеното кралство държи на опашките с огромно почитание. За тези, които гледаха от чужбина, линията от 10 благи, с цел да видят погребението на кралица Елизабет II, изглеждаше съвсем толкоз типично английска, колкото и самият суверен. И въпреки всичко не постоянно има смисъл да се разпределят нищожни запаси на правилото първи пристигнал, първи обслужен. Бързането за създаване на центрове за данни е образец.
Строителите на уреди, които зареждат изкуствения разсъдък — който Англия счита за решителен за икономическия си напредък — са заседнали в виеща се опашка за свързване към електрическата мрежа. При последното броене общите потребности на чакащите връзки, доста от които центрове за данни, са нарастнали повече от три пъти за една година до 125 гигавата. Времето за изчакване е сред 8 и 10 години, считат от консултантската компания Ember Energy. Някои са изправени пред повече от десетилетие.
Това е пагубно за бранш, който се занимава със присвояване на земя. Държавите с по-кратко време на изчакване, като скандинавските страни и Италия, се чака да привлекат по-голям дял от парите на хиперскейлерите. Идеята центровете за данни – и по този метод данните – да избягат в други страни, също поражда национални опасения по отношение на сигурността и устойчивостта.
Въпреки това Англия може да форсира нещата, като отстрани измамването на системата. Постоянно удължаващата се опашка подтиква и тези без твърди планове да аплайват за връзка. Операторът на енергийната система към този момент е почнал да се занимава с сходен проблем на опашката за доставки — тези, които се редят, с цел да обезпечат ново произвеждане на електрическа енергия към мрежата — и е евентуално да наложи условия за влизане в опашка и участие.
Въпреки това ще има повече същински, в сравнение с мрежата може да побере. Друга концепция е да позволим на хипермащабите да изградят свои лични „ микро-мрежи “ със лично произвеждане на сила и лични акумулатори, които последователно да бъдат включени в националната електрическа мрежа с течение на времето.
Това е интелигентно решение и освен тъй като прави по-вероятно в действителност да бъде построена инфраструктура на центъра за данни. На тези, които генерират лична сила, може да им бъде разрешено да прескочат опашката и да се свържат и към националната мрежа, като се има поради, че надали ще им се наложи да я употребяват. Но тази двупосочна връзка значи, че във времена, когато създават повече сила, в сравнение с им е нужна, те могат да върнат част назад в по-широкия басейн.
Безплатното за всички в действителност има дефекти. Строителите на центрове за данни може да разчитат на производството на газ като бързо решение, най-малко в началото, забавяйки напредъка на страната към декарбонизация. Но регулаторът би могъл да ги насочи към възобновими енергийни източници, където това е допустимо, и да упорства, че източниците на сила се заменят с по-екологични други възможности, откакто бъдат налични. Алтернативата е упоритостите на AI на страната да останат блокирани. Колкото и да наподобява неловко, чакането на опашка е целесъобразно.
