Дали полиглотите обработват всички чужди езици в мозъка по същия начин като майчиния си език? Не точно

Ново изследване изследва как хората, които говорят различни езици, ги обработват в мозъка.

Хората, които говорят повече от пет езика, известни като полиглоти, светват в „езиковата мрежа“ на мозъка, когато слушат езиците, които говорят, с по-силни реакции към тези, които владеят най-добре .

Въпреки това, според ново проучване, когато слушат родните си езици, мозъчната активност е била или подобна, или отслабнала в сравнение с чужди езици, които са владеели свободно.

„Нещо го прави малко по-лесен за обработка – може би това е, че сте прекарали повече време, използвайки този език – и получавате по-малко активност за родния език в сравнение с други езици, които говорите умело“, Евелина Федоренко, сътрудник професор по неврология в Масачузетския технологичен институт (MIT) и старши автор на изследването, се казва в изявление.

Докато много хора по света говорят свободно повече от един език, малко хора говорят пет или повече езика, казват авторите и повечето изследвания са фокусирани върху билингви.

Те твърдят, че това ограничава проучванията до питане само за два езика и сравняване на нечий „привилегирован“ роден език с един нероден език, поради което те се обърнаха към полиглоти.

Как работи проучването?

Изследователите в САЩ използваха функционален магнитен резонанс (fMRI), за да сканират мозъците на 34 полиглоти и публикуваха своите открития в научното .

Всички участници владееха до известна степен пет или повече езика, но повечето започнаха да ги учат като тийнейджъри или възрастни.

Шестнадесет от участниците бяха „хиперполиглоти“, което означава, че говореха 10 или повече езика, включително един човек, който владее поне малко 54 езика. Средният брой говорени или подписвани езици сред участниците беше около 15.

Полиглотите слушаха текстове или от Библията, или от Алиса в Страната на чудесата се чете на осем различни езика.

Те включваха текстове на техните родни езици, език, който владееха свободно, един, на който владееха средно, и друг, на който владееха по-слабо.

Те също слушаха езици, които не говорят, включително тези от същото семейство като език, който знаят, и други, които не бяха напълно свързани.

Изследователите разгледаха „езиковата мрежа“ на мозъка им, която е взаимосвързани области от фронталния и темпоралния дял на мозъка, за които е известно, че поддържат езиковата обработка.

Какво показаха сканиранията?

Езиковата мрежа, предимно от лявата страна на мозъка , светна най-много, когато участниците слушаха пасажи от езици, на които владееха най-добре, с изключение на родния си език.

„Когато повишавате владеенето, можете да ангажирате лингвистични изчисления в по-голяма степен, така че получавате тези постепенно по-силни отговори,” каза Федоренко.

„Но тогава, ако сравните език с наистина високо владеене и роден език, може да се окаже, че родният език е малко по-лесен, вероятно защото сте имали повече опит с него”.

Когато участниците слушаха езиците, които не говорят, мозъкът по подобен начин реагира повече на езици, които са свързани с такива, които вече са познавали.

Някои ограничения на настоящото проучване са, че владеенето на езика се отчита от самите тях и че те не оценяват колко добре хората разбират текстовете.

Авторите планират да проведе по-нататъшно изследване на хора, които са научили много езици в много ранна възраст, включително хора, които са имигрирали и са станали по-малко владеещи родния си език.

Последвайте ни в