Докато пристигат подкрепените от ООН сили, хаитяните чакат нормализиране да се върне
Маджори Едои продава храна от щанд в столицата на Хаити, Порт-о-Пренс – или преди до конфликт с въоръжени банди откъсна града от доставчици, парализира търговските пътища и тласна карибската страна до най-високите нива на глад в историята.
30-годишната майка на три деца сега продава храна от един от многото импровизирани лагери за разселени хора, създадени в училища в града.
Но с по-трудните за намиране стоки, възможностите за осигуряване на децата й се свиват бързо.
„Не можем да купим нищо. Не можем да ядем. Не можем да пием - каза тя. „Бих искал да има легитимно правителство, което да установи сигурност, за да можем да се движим и да продаваме стоки, така че децата да могат да ходят на училище.“
Около пет милиона души в Хаити, почти половината от населението му, се борят да се нахранят поради насилието, според Интегрираната класификация на фазата на хранителната сигурност (IPC), международен показател, използван за оценка на глада.
След убийството през 2021 г. на последния президент на Хаити, Жовенел Мойс, въоръжените банди разшириха властта и влиянието си, превзеха по-голямата част от столицата и се разшириха до близките земеделски земи. Техните заграбвания на земя доведоха до грабежи, палежи, масови изнасилвания и безразборни убийства.
През юни първият контингент от дълго отлаганите сили, подкрепяни от ООН, съставени предимно от африканска полиция, пристигнаха в Хаити, за да подсилят своите служби за сигурност с недостатъчен ресурс, а кенийската полиция започна да патрулира в Порт-о-Пренс. Жителите реагираха с предпазлив оптимизъм, въпреки че остава неясно кога по-голямата част от силите ще пристигнат.
За майки като Edoi и Mirriam Auge, 45, промяната не може да дойде достатъчно бързо.
Неспособни да работят, семействата зависят от хранителни дажби и хигиенни комплекти, доставяни от неправителствени организации, чиито шофьори смело устояват на бездомните куршуми по непрекъснато променящите се бойни линии на Порт-о-Пренс.
„Това е трудно“, каза Жан-Мартин Бауер, директор на Световната продоволствена програма (WFP) за Хаити. „Може да има стрелба близо до някое от местата, през които разпространяваме, така че може да се наложи да отмените и да оставите хората без храна този ден. Това са обажданията, които трябва да направим.“
WFP се опита да съкрати веригите си за доставки, доставяйки храна като сорго и калалу, листно зелено растение, популярно в Карибите, от близките ферми, вместо да рискува по-дълъг транспорт с лодка или камион през контролирани от банди пътища и затворени пристанища.
Въпреки това, каза Бауер, WFP не разполага с достатъчно храна на склад, за да изпълни своя план за разпространение. Той посочи хуманитарния фонд на ООН за 2024 г. за Хаити, който е с над 500 милиона долара под целта.
Продоволствената криза е отдавна настъпила за 11-те милиона души в Хаити.
През 80-те години на миналия век политиките в рамките на програма за износ на Съединените щати, последвани от либерализация на търговията, насърчавана от глобалните кредитори, доведоха до намаляване на вносните мита и оризът от САЩ наводни пазара, докато местните производители на основния продукт на страната бяха изтласкани от работните си места.
Веднъж самодостатъчен производител на ориз, най-бедната страна в Западното полукълбо сега внася 80 процента от своя ориз от най-богатите.
Днес фермерите в Артибонит, житницата на Хаити, трябва да се борят с престрелки, кражби, рекет и изнудване от банди, казаха агенциите на ООН.
Те също така съобщиха, че търговките, известни като Мадан Сара, които традиционно носят плодове и зеленчуци от ферми на пазари в цялата страна, често са отвличани и изнасилвани.
За много деца в Хаити има малко възможности за получаване на храна. Отчаянието кара мнозина да се присъединят към банди, докато момичетата се озовават в капана на проституцията.
„Ако сте разселени или семейството ви няма къде да спи, може да се наложи да се присъедините към въоръжени групи само за да покриете нуждите си“, каза съветникът по храните на Save the Children Haiti Jules Roberto.
Растящите цени на храните също подхраниха кризата. Прясна риба в островната държава се продаваше с 60 процента повече през март, отколкото преди година, според статистическата агенция на Хаити IHSI, докато олиото за готвене и оризът скочиха с 50 процента.
„Трябва да имаме сили за реагиране по сигурността, но също така и силен хуманитарен отговор“, каза Бауер. „Хаити никога няма да има мир, докато половината граждани гладуват.“
Деца играят в аржентинското национално училище Bellegarde, което е превърнато в приют за разселени хора в Порт-о-Пренс. [Рикардо Ардуенго/Ройтерс]
