Докато пристигат подкрепените от ООН сили, хаитяните чакат нормализиране да се върне

Маджори Едои продава храна от щанд в столицата на Хаити, Порт-о-Пренс – или преди до спор с въоръжени банди откъсна града от снабдители, сковава комерсиалните пътища и тласна карибската страна до най-високите равнища на апетит в историята.

30-годишната майка на три деца в този момент продава храна от един от многото спонтанни лагери за разселени хора, основани в учебни заведения в града.

Но с по-трудните за намиране артикули, опциите за обезпечаване на децата й се свиват бързо.

„ Не можем да купим нищо. Не можем да ядем. Не можем да пием - сподели тя. „ Бих желал да има законно държавно управление, което да откри сигурност, с цел да можем да се движим и да продаваме артикули, тъй че децата да могат да вървят на учебно заведение. “

Около пет милиона души в Хаити, съвсем половината от популацията му, се борят да се нахранят заради насилието, съгласно Интегрираната подредба на етапа на хранителната сигурност (IPC), интернационален индикатор, употребен за оценка на глада.

След убийството през 2021 г. на последния президент на Хаити, Жовенел Мойс, въоръжените банди разшириха властта и въздействието си, превзеха по-голямата част от столицата и се разшириха до околните аграрни земи. Техните заграбвания на земя доведоха до грабежи, палежи, всеобщи изнасилвания и безразборни убийства.

През юни първият контингент от дълго отлаганите сили, подкрепяни от Организация на обединените нации, формирани най-вече от африканска полиция, дойдоха в Хаити, с цел да подсилят своите служби за сигурност с непълен запас, а кенийската полиция стартира да патрулира в Порт-о-Пренс. Жителите реагираха с внимателен оптимизъм, макар че остава неразбираемо по кое време по-голямата част от силите ще дойдат.

За майки като Edoi и Mirriam Auge, 45, смяната не може да пристигна задоволително бързо.

Неспособни да работят, фамилиите зависят от хранителни дажби и хигиенични комплекти, доставяни от неправителствени организации, чиито водачи самоуверено устояват на бездомните патрони по непрестанно изменящите се бойни линии на Порт-о-Пренс.

„ Това е мъчно “, сподели Жан-Мартин Бауер, шеф на Световната продоволствена стратегия (WFP) за Хаити. „ Може да има пукотевица покрай някое от местата, през които разпространяваме, тъй че може да се наложи да отмените и да оставите хората без храна този ден. Това са позвъняванията, които би трябвало да създадем. “

WFP се опита да редуцира веригите си за доставки, доставяйки храна като сорго и калалу, листно зелено растение, известно в Карибите, от околните ферми, вместо да рискува по-дълъг превоз с лодка или камион през следени от банди пътища и затворени пристанища.

Въпреки това, сподели Бауер, WFP не разполага с задоволително храна на склад, с цел да извърши своя проект за разпространяване. Той уточни филантропичния фонд на Организация на обединените нации за 2024 година за Хаити, който е с над 500 милиона $ под задачата.

Продоволствената рецесия е от дълго време настъпила за 11-те милиона души в Хаити.

През 80-те години на предишния век политиките в границите на стратегия за експорт на Съединените щати, последвани от либерализация на търговията, насърчавана от световните кредитори, доведоха до понижаване на вносните мита и оризът от Съединени американски щати наводни пазара, до момента в който локалните производители на главния артикул на страната бяха изтласкани от работните си места.

Веднъж самодостатъчен производител на ориз, най-бедната страна в Западното полукълбо в този момент внася 80 % от своя ориз от най-богатите.

Днес фермерите в Артибонит, житницата на Хаити, би трябвало да се борят с престрелки, обири, рекет и изнудване от банди, споделиха организациите на Организация на обединените нации.

Те също по този начин оповестиха, че търговките, известни като Мадан Сара, които обичайно носят плодове и зеленчуци от ферми на пазари в цялата страна, постоянно са отвличани и изнасилвани.

За доста деца в Хаити има малко благоприятни условия за приемане на храна. Отчаянието кара мнозина да се причислят към банди, до момента в който девойките се озовават в клопката на проституцията.

„ Ако сте разселени или фамилията ви няма къде да спи, може да се наложи да се присъедините към въоръжени групи единствено с цел да покриете потребностите си “, сподели съветникът по храните на Save the Children Haiti Jules Roberto.

Растящите цени на храните също подхраниха рецесията. Прясна риба в островната страна се продаваше с 60 % повече през март, в сравнение с преди година, съгласно статистическата организация на Хаити IHSI, до момента в който олиото за готвене и оризът скочиха с 50 %.

„ Трябва да имаме сили за реагиране по сигурността, само че също по този начин и мощен филантропичен отговор “, сподели Бауер. „ Хаити никога няма да има мир, до момента в който половината жители гладуват. “