Другият брой на жертвите в Газа
Почти 10 месеца от началото на израелския геноцид в Газа, формалният брой на жертвите надвиши 40 000. Въпреки че това число е задоволително шокиращо, то не взема поради другите форми на гибел, пред които са изправени палестинците, които не са директно породени от израелски патрон или бомба.
В гетото в Газа, където живеят палестинци, което даже президентът на Съединените щати Джо Байдън разказа като „ чист пъкъл “, палестинците умират от горещина, жадност, апетит и заболявания, породени от изтощителната блокада на линията.
Сред тези безчет мъртви е Иншира, велика жена от Бадрасави и член на моето разширено семейство. Тя беше омъжена за братовчед на татко ми, Абделфатах, и беше неразделна част от общността на бежанците от Бейт Дарас (Бадрасауи значи приближаващ от Бейт Дарас) – палестинско село, ситуирано на 32 км североизточно от Газа, което ционистките милиции унищожиха през 1948 година
Иншира не беше просто жена; тя беше опора на силата, смелостта и добротата в бежанския лагер Хан Юнис и квартал ал-Карара. След като Абделфатах умря от сърдечен удар в млада възраст, тя сама отгледа шест сирачета: пет момчета и едно момиче. Известна със страхотните си обществени умения и възприятие за комизъм, Иншира беше усмихнатото лице на лагера.
По време на първата Интифада тя рискува живота си на няколко пъти, с цел да избави деца от израелската войска, като постоянно получава побой за смелостта си. Веднъж, когато моят 11-годишен брат Ануар беше задържан на връщане от учебно заведение, Иншира самоуверено нахлу в групата бойци, които го удряха с палките си. Тя го прегърна мощно, предпазвайки го от мъчителните удари, и извика с най-високия си глас: „ Той е мой наследник, той е мой наследник! “ Писъците й сигнализираха дамите от лагера, които бързо се притекоха на помощ. Въпреки че брат ми беше избавен, Иншира остана със счупена ръка и доста синини от побоя.
След като децата й пораснаха и си откриха работа, Инширах се реалокира от бежанския лагер на парче земя в ал-Карара, източно от Хан Юнис, където построи дом.
Ануар продължи да я посещава постоянно, откакто тя се реалокира. С острото си духовитост тя постоянно му подсещаше за времето, когато избави живота му, казвайки: „ Това посещаване е част от дълга, който ми дължиш, че спасих живота ти. “ Закачките й постоянно караха всички да се смеят.
Това беше една от многото истории, които тя показа, когато я посетихме за финален път през юли 2023 година Въпреки тежкото бъбречно заболяване, от което страдаше, и тежестта, която й нанесе двуседмичното диализно лекуване, тя остана с възприятие за комизъм и великодушен дух, споделяйки мемоари и стартиране на смешки на масата за вечеря. Смехът й, както постоянно, извърши стаята с топлота.
На арабски думата „ inshirah “ значи наслада и нашата Inshirah изцяло оправда името си.
Ал-Карара е едно от първите места, нападнати и унищожени от израелската войска. Домът й претърпя обилни вреди от бомбардировките, само че тя и фамилиите на четирите й възрастни деца, които живееха с нея, съумяха да избягат в точния момент. Те потърсиха леговище в лагера Хан Юнис покрай болница Насър, най-големият медицински комплекс в Газа след ал-Шифа.
Когато израелската войска обсади комплекса на болничното заведение през февруари, тя беше принудена да избяга още веднъж, този път покрай болничното заведение Ал-Амал на Хан Юнис, която израелците бяха нахлули и претърсили по-рано. Децата й постоянно са желали да бъдат допустимо най-близо до всяко здравно заведение.
В този миг загубихме контакт с Иншира и нейните деца. Бях налегнат от боязън и безпокойствие, като си представях, че е болна на фона на геноцид и остра липса на запаси. Спомените за загубата на родителите ми заради израелската обсада на Газа, възпрепятстваща подобаващите медицински грижи, усилиха моята тъга. Безкрайната болежка, която изтърпяхме, направи мисълта за тежкото състояние на нея и децата й още по-непоносима.
Едва четири месеца по-късно разбрахме какво се е случило. Моят племенник срещна една от снахите на Ишира покрай болница „ Насър “ и разбра, че е доста болна. Няколко дни по-късно фамилията ми в Газа научи за гибелта й. На погребението синовете на Иншира споделиха мъчителната си история.
Докато израелските офанзиви против Хан Юнис бушуват, отнемайки безчет палестински животи, фамилията на Иншира взема решение да се реалокира в Рафа. Те стигнаха до квартал Тал ас-Султан в Рафа, пробвайки се да останат покрай болница Абу Юсеф ал-Наджар.
Състоянието на Inshirah бързо се утежни, изисквайки три диализни сесии седмично, само че превозването до болничното заведение се трансформира в призрачен сън. Услугите на колите за спешна помощ бяха нищожни и рискови, тъй че децата й прибягнаха до персонален превоз: коли, магарешки колички и даже инвалидна количка, движеща се по раздраните улици.
Сълзи се стичаха по лицето на нейния наследник Ияд, до момента в който той разказваше на братята ми по какъв начин един път трябваше да съобщи наетата магарешка каруца, която превозваше майка му, с цел да носи телата на семейство, убито от IOF. Беше неосъществим избор сред запазването на живота и уважението към мъчениците.
Иншира продължи тежкото си пътешестване в инвалидна количка по неравни и разрушени пътища, което се отрази на така и така нежното й здраве.
Нашествието на Рафа през май изпрати фамилията на Иншира още веднъж в придвижване. Те избягаха в ал Маваси в Хан Юнис, някогашна зона за отдих, превърната в зона на смут и обезсърчение. Страданието на Inshirah се ускори, до момента в който тя се бореше да получи достъп до диализа, този път в болница Al-Aqsa Martyrs в Дейр ел-Балах.
В последна сметка фамилията се завърна в отчасти рехабилитираната болница Nasser, защото пътуванията до Дейр ел-Балах се оказаха прекомерно тежки. Ресурсите в болничното заведение бяха нищожни, като медикаментите и оборудването постоянно бяха недостъпни или неработещи заради непрекъснатия израелски обстрел на Хан Юнис.
Иншира не получаваше медицинските грижи, от които се нуждаеше, макар най-хубавите старания на децата си. Състоянието й продължи да се утежнява. Не й оказа помощ фактът, че беше научила за бруталното ликвидиране на нашия родственик Мохамад, брачната половинка му Манар и седем дребни деца в къщата им в Ал-Карара, в съседство с нейния личен развален дом.
В навечерието на Курбан Байрам, Inshirah влезе в претрупаното поделение за интензивно лекуване на болница Nasser, където несъответствуващите медицински консумативи и поддръжка доведоха до нейната гибел.
На погребението й децата на Иншира описаха в детайли за непоносимите условия, пред които е била изправена майка им в палатките – изключителна горещина, липса на храна и чиста вода, никакви хранителни добавки и цялостна липса на нужната хигиена, О2 и електричество. Те останаха до нея, предлагайки грижи и молебствия, само че систематичното заличаване на здравната система в Газа ги остави безсилни да предложат доста повече.
Иншира е единствено една жертва измежду безчет други на фона на умишленото ориентиране на Израел към медицинския бранш в Газа. Израелската войска неведнъж е нападала и разрушавала лечебни заведения и клиники. Израелски бойци се снимаха по какъв начин на драго сърце унищожават здравно съоръжение и консумативи.
Според медийната работа на държавното управление в Газа 34 от 36 лечебни заведения са спрени от употреба заради израелски офанзиви. Общо 161 лечебни заведения са атакувани. Повече от 500 медицински служащи са убити, в това число високоспециализирани лекари. Организацията " Лекари за правата на индивида " документира повече от 1000 израелски офанзиви против лекари, пациенти, клиники и здравна инфраструктура, които по думите им " подхранват злополука в публичното здраве ".
Унищожаването на здравната инфраструктура в Газа и убийството на медицински личен състав е различен гибелен мотор на израелския геноцид. Това докара до неизразим смут и страдалчество за пациентите и техните фамилии и докара до доста предотвратими смъртни случаи.
В началото на геноцидната война на Израел Газа имаше около 350 000 поданици с хронични болести като Инширах. Колко са оживели след 10 месеца „ чист пъкъл “ не е известно, само че съгласно една оценка на лекари, посетили Газа, същинският брой на починалите е 92 000; различен от учени го дефинира на 186 000.
Опустошението на медицинския бранш от Израел, дружно с унищожаването на санитарната инфраструктура и налагането на апетит, основават още хиляди хронично заболели палестинци, защото хората се заразяват с инвалидизиращи заболявания. Смята се, че към 100 000 души към този момент са били инфектирани с хепатит А и множеството нямат достъп до лекуване.
Има и повече от 90 000 ранени от израелските офанзиви, 10 000 от които спешно би трябвало да пътуват отвън Газа за медицински грижи. Те не могат да изоставен, тъй като откакто Израел пое контрола над пропускателния пункт Рафах към Египет, той блокира множеството медицински евакуации.
Въпреки обезверените крясъци на цивилни и осъждането на дейностите на Израел от организациите на Организация на обединените нации, Световната здравна организация и медицински организации като Лекари без граници (MSF), Съединени американски щати и техните съдружници продължиха да доставят на Израел оръжия и да се трансфорат в си затваря очите за своя геноцид и унищожаването на медицинските уреди в Газа.
Гротескно е да забележим президента Байдън да твърди, че желае да постави завършек на войната и по-късно да не направи безусловно нищо в този смисъл. С наближаването на края на президентството си наподобява, че ще остави след себе си геноцидно завещание, защото беше главният спонсор и способстващ за цялостното заличаване на Газа от Израел и изтребването на нейния народ.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
