Етични въпроси, повдигнати от тайни записи на съдии
До редактора:
Отново „ В скришен запис Алито поддържа нацията на „ божествеността “ “ (новинарска публикация, 11 юни):
Лорън Уиндзор, самоопределяща се „ покровителствен публицист “, се показва непочтено като католически реакционер на годишното събитие за набиране на средства на Историческото сдружение на Върховния съд и въвлича арбитър Самуел Алито и основния арбитър Джон Робъртс в игра на „ погаждам се “. Нейното държание е етично неправилно на толкоз доста равнища.
Тя е на частно събитие, което не е отворено за публицисти. Тя не издаде, че е публицист. Тя беше скрито обвързвана и записваше персонални диалози без откриване или единодушие. Тя ги примамва с насочващи въпроси, пробвайки се да ги хване в капан, с цел да се съгласят с изразените от нея отзиви. Едно рационално пояснение е, че съдията Алито се е съгласил просто да бъде вежлив.
Има ли моменти, когато задачите оправдават средствата? Да, само че това не е едно. Лорън Уиндзор не е самоуверен сътрудник, който се пробва да хване в капан водач на наркобанда или работи в съпротивата зад вражеските линии. Повечето честни хора с всевъзможни политически убеждения ще бъдат отвратени от нейното държание и ще симпатизират на съдиите, които са били жертви на нейната непочтеност.
Колко съдии ще участват идната година и в случай че е по този начин, какъв брой ще са подготвени да приказват с всеки различен с изключение на с непосредствен и приближен другар? Това е единствено още един образец по пътя към незнанието.
Мери Ан Линч
Кейп Елизабет, Мейн
До редактора:
Изключително значимо е да не се смесват етиката на това по какъв начин тези изказвания на Правосъдието Самуел Алито бяха получени и какви са последствията от тези изказвания. Независимо от събитията е ясно, че съдията Алито е набожен екстремист на манихейското мислене ние против тях.
Също толкоз ясно е, че той вижда ролята си като правист да употребява позицията си във Върховния съд, с цел да наложи своите самостоятелни религиозни вярвания на цялото общество. Считам за недопустимо и доста рисково за който и да е арбитър от Върховния съд да прави своите правни решения по метод, който подсигурява, че техните лични религиозни вярвания ще „ завоюват “ огромна морална борба над „ благочестието “.
Гари М. Стюарт
Лагуна Бийч, Калифорния.
Към редактора:
За мен главното умозаключение, което може да се направи от скритите записи както на арбитър Самуел Алито, по този начин и на основния арбитър Джон Робъртс, е контрастът сред двамата мъже.
Първият, съдията Алито, е набожен маниак, който вижда света и съда въз основа на персоналните си убеждения.
Другият, висшият арбитър Робъртс, е доста по-разумен и сдържан човек, който наподобява кадърен да загърби всевъзможни персонални убеждения в интерес на компромиса и справедливостта.
Това съвсем биха си помислили множеството от нас, преди записите да станат обществени.
Стив Кутай
Санта Фе, Н.М.
До редактора:
Като създател с интерес към етиката, не мога да не слага под подозрение решението на The Times да разгласява история, която се основава напълно на запис, изработен скрито и под подправен предлог от самоопределящ се като „ журналист-застъпник “.
Цитатите от двама специалисти по журналистическа нравственос в публикацията са доказателство, че репортерът най-малко е сложил под въпрос употребяваните способи. Фактът, че и двамата се съгласиха, че тайният запис и погрешното показване на самоличността на питащия са неетични, е поразителен и повдига два явни въпроса: в случай че специалистите споделят, че методът е неетичен, за какво The Times продължи с историята? И в случай че същите способи бяха употребявани от кореспондент на Times, дали историята щеше да мине?
Майкъл Д. Бейл
Матозиньос, Португалия
