Европа не трябва да разчита на Белия дом на Харис

Авторът е помощник на FT

Можете да се докоснете до облекчението в европейските столици при влизането на Камала Харис в президентската конкуренция в Съединени американски щати. Разбира се, Джо Байдън беше добър другар на континента след войната на Владимир Путин против Украйна. Но Европа не може да бъде сантиментална за тези неща. Не споделиха ли изследванията на публичното мнение, че 81-годишният е съвсем сигурен, че ще загуби Белия дом от Доналд Тръмп? 

Европейските възгледи за връзките със Съединени американски щати са склонни да се двоумят сред блаженство и неустановеност, разпръснати от инцидентни пристъпи на възмущение. През по-голямата част от тази година организационната страст беше втората от трите - страхът, че Тръмп ще завоюва и прочете ритуалите за гаранцията за сигурност на Съединени американски щати. Опасността в този момент е, че кандидатурата на Харис върна самодоволството в диалога. 

Дипломатите ще ви кажат, че кошмарът е бил от преди малко наново встъпилия в служба Тръмп, който привиква среща на върха на НАТО през февруари 2025 година Пристигайки в централата му в Брюксел, той споделя, че е на път за Москва за диалози със остарелия си другар Владимир Путин. Там, хвали се той, двамата твърди мъже по световните въпроси ще дефинират изискванията за преустановяване на огъня в Украйна. 

За да насърчи Володимир Зеленски да одобри, Тръмп ще каже на украинския президент, че в случай че упорства да продължи опитите си да си върне окупираната от Русия територия, той ще спре доставките на американска помощ и военно съоръжение за Киев. По този метод неговите сътрудници водачи от НАТО са сложени пред избор. Те могат да поддържат измяната на Путин (и да се сбогуват с европейския ред след Студената война, построен върху ненарушимостта на националните граници), или могат да видят по какъв начин Съединени американски щати се отдалечават от най-успешния съюз в историята. Начело Путин печели, опашка Европа губи.

Не се знае доста за мирогледа на Харис, само че нейните обществени изказвания бяха успокояващи. „ За президента Байдън и мен нашият заветен ангажимент към НАТО остава стоманен “, сподели тя на тазгодишната Мюнхенска конференция по сигурността. Както и поддръжката за Украйна. Помага, че нейният основен външнополитически консултант Филип Гордън е трансатлантически същински набожен, който е направил дипломатическата си кариера, ангажирайки се с европейските съдружници на Америка. 

Европа би било безразсъдно да изпревари себе си. Изравняването с Тръмп три месеца преди изборния ден не е задоволително. Нито пък ентусиазмът към Харис е задоволителна гаранция. Хилари Клинтън си обезпечи болшинство от съвсем три милиона при националното гласоподаване през 2016 година Харис би трябвало да завоюва в верните щати. Пенсилвания, Уисконсин и Минесота идват на разум. 

Европейското прелъщение да се гледа на кандидатурата на Харис като на карта за излизане от пандиза също пропуща съществена смяна. Какъвто и да е резултатът през ноември, Байдън беше последният мощен атлантик в Белия дом. Той беше определен за първи път в Сената през 1972 година, годината, в която Вашингтон ратифицира първия си контракт за нуклеарни оръжия със Съветския съюз. Така неговият персонален компас беше избран от съюза с Европа от Студената война. Ангажиментът е прочувствен, както и стратегически. 

Колкото и Харис да прави оценка цената на НАТО за националната сигурност на Америка (Тръмп в никакъв случай не е разбирал, че отстъпването на Путин за Украйна ще отслаби съществено Съединени американски щати в борба с Китай), Байдън, заради възрастта си, беше изключително. Барак Обама разгласи американския надолнище към Азия преди Тръмп да стигне до Белия дом.

Политическите течения в Съединени американски щати се движат в две направления. Първият клони към обичаен изолационизъм, съгласно който Америка би трябвало да се откаже от всичко, наподобяващо световна лидерска роля; второто споделя, че врагът е Китай и европейците би трябвало да бъдат оставени да се грижат за себе си. Такива възгледи не се лимитират единствено до популистката десница. Има доста демократи, които се чудят дали Съединени американски щати не би трябвало да гледат по-тесно на националния интерес. Харис, в случай че бъде определена, няма да е ваксинирана от натиска. 

Неизбежното умозаключение за европейците е, че рано или късно те ще би трябвало да поемат отговорност за личната си сигурност, без значение дали посредством построяването на ефикасен европейски дирек в границите на НАТО или, в случай че Тръмп бъде определен, от това, което е останало от алиансът. Еманюел Макрон назовава това стратегическа автономност или суверенитет. Той е прав, макар че френският президент от време на време не е подкрепят от голисткия привкус на своите изявления. 

Началната точка е последователно увеличение на разноските за защита. Добавете към това тактика на Европейски Съюз за отбранителна индустрия за създаване на способни сили, политически структури за взаимно взимане на решения, които обезоръжават правото на несъгласие на тези, които избират да застанат на страната на Путин, и институции за използване на наказания против агресорите и даване на военна поддръжка и финансова помощ за съдружниците.  

Европа предприе стъпки в тази посока в поддръжка на Украйна. Понякога държавните управления сами се изненадват от способността си да работят бързо, когато са изправени пред рецесия. Боевете в Украйна обаче не са единично събитие. По-скоро предлага панорама към нововъзникващия свят, в който силата е вярната, отхвърляйки комфортните догатки за реда след Студената война. 

Победа на Тръмп на президентските избори в Съединени американски щати би представлявала непосредствена опасност за сплотеността на напредналите демокрации на Запада. Отзвукът от неговото неуважение към НАТО ще доближи надалеч оттатък Европа, като сложи под въпрос гаранциите за сигурност, на които се радват американски съдружници като Япония и Южна Корея. На европейците може да им бъде простено, че се надяват на най-хубавото. Стига и те да се приготвят за най-лошото.