Европа се нуждае от 800 милиарда евро, за да постигне климатичните цели за 2030 г., казва индустрията
Европа ще би трябвало да влага 800 милиарда евро до 2030 година единствено в енергийната си инфраструктура, с цел да реализира задачите си в региона на климата и да резервира своята промишленост конкурентоспособна, откри нов отчет.
Европейската кръгла маса за промишлеността, авторитетна лобистка група в Брюксел, съобщи в отчет, оповестен във вторник, че задачите на Европейски Съюз за понижаване и постигане на чисти нулеви излъчвания на CO₂ до 2050 година ще изискват големи вложения в електрически мрежи, предпазване на сила и въглерод уреди за хващане.
Въпреки че инвестицията от 800 милиарда евро беше нужна за реализиране на климатичните цели за 2030 година, общо 2,5 трилиона евро бяха нужни на блока, с цел да приключи зеления преход до 2050 година — и да остане в бизнеса.
„ Стимулите за привличане на по този начин нужните частни вложения към момента не са налице, тъй че политиците би трябвало да се заемат с това незабавно “, сподели Димитри Папалексопулос, ръководител на комисията по енергиен преход и изменение на климата на ERT.
„ В в един миг ще стане ясно кой район или страна е спечелил конкуренцията за декарбонизация – и ще се възползва от съответните конкурентни преимущества. Следващите пет години ще дефинират това “, добави той.
Между 2010 година и 2018 година общите вложения в електрически мрежи в страните от Европейски Съюз доближиха към 32 милиарда евро. Ако финансирането продължи с този ритъм до 2050 година, ще има 60 % дефицит на финансиране по отношение на нужното, добави ERT.
Но водещи индустриални организации споделиха пред Financial Times, че такива огромни вложения не могат да бъдат поети от частния бранш самичък, без държавна поддръжка.
Бизнесът в Европейски Съюз към момента се бореше с последствията от най-лошия стопански спад от 2008 година насам, воден от нестабилното търсене след пандемията, бюрокрацията и енергийната рецесия, породена от войната на Русия в Украйна, която увеличи цените на силата до рекордни стойности високи равнища, сподели Марко Менсинк, общоприет шеф на европейската организация за химическа индустрия Cefic.
„ Ние не желаеме декарбонизация посредством деиндустриализация, това е главната точка “, сподели Менсинк, който означи, че индустриалният потенциал на Европа се употребява на „ исторически ниски равнища “.
Държавната хазна, обаче, също са подложени на напрежение от конкуриращи се цели на разноските, в това число защита и възкръсване на оръжейната промишленост на континента против закани за сигурността от Русия.
Самите институции на Европейски Съюз са пресметнали, че блокът се нуждае от стотици милиарди спомагателни вложения, с цел да извърши зелената стратегия, множеството от които ще би трябвало да бъдат частен капитал.
Почти 1000 промишлени органи и компании в Европейски Съюз подписаха декларация през февруари, очертаваща „ незабавна потребност от изясненост, предвидимост и доверие в Европа и нейната промишлена политика “.
Тя също по този начин приканва за Фондът на Европейски Съюз за възобновяване след пандемия от 800 милиарда евро ще бъде задействан за финансиране на енергийна инфраструктура, в това число хващане и предпазване на въглероден диоксид, „ допустимо най-скоро “.
Кристиан Руби, общоприет секретар на комерсиалната организация на производителите на сила в Европейски Съюз Eurelectric, сподели, че новите провокации пред сигурността, пред които е изправена Европа, също оказват въздействие върху намирането на материалите, нужни за зеления преход.
„ Много друго е да се разисква декарбонизацията в подтекста на един кротичък свят с повече или по-малко учреден на правила демократичен международен ред ... до в този момент, където виждаме забележителна фрагментация “, сподели Руби.
За някои компании, които желаят да електрифицират, съгласно Менсинк, мрежовите оператори са предизвестили, че ще са нужни 12 години, с цел да се снабдят с нужната медна жица.
Бившият италиански министър председател Енрико Лета идната седмица ще показа отчет пред водачите на Европейски Съюз за това по какъв начин да се поправи неувереният обединен пазар на Европейски Съюз в лицето на големите дотации и нападателната индустриална политика в Китай и Съединени американски щати.
Руби сподели, че това, което „ ще направи огромната разлика в цялостната капиталова картина “, е достъпът до нискорисков капитал. „ Ако създадем верните принадлежности за понижаване на риска, те могат да играят голяма роля “, сподели той.
ERT сподели, че единният пазар е основно „ конкурентно преимущество за Европа “ и че „ най-бързият маршрутът “ за възобновяване на растежа беше „ възобновяване на динамичността на европейската интеграция “, изключително за енергийните потоци.
Допълнителен репортаж от Паола Тама в Брюксел
