Европа се нуждае от 800 милиарда евро, за да постигне климатичните цели за 2030 г., казва индустрията
Европа ще трябва да инвестира 800 милиарда евро до 2030 г. само в енергийната си инфраструктура, за да постигне целите си в областта на климата и да запази своята индустрия конкурентоспособна, установи нов доклад.
Европейската кръгла маса за индустрията, влиятелна лобистка група в Брюксел, заяви в доклад, публикуван във вторник, че целите на ЕС за намаляване и достигане на нетни нулеви емисии на CO₂ до 2050 г. ще изискват огромни инвестиции в електрически мрежи, съхранение на енергия и въглерод съоръжения за улавяне.
Въпреки че инвестицията от 800 милиарда евро беше необходима за постигане на климатичните цели за 2030 г., общо 2,5 трилиона евро бяха необходими на блока, за да завърши зеления преход до 2050 г. — и да остане в бизнеса.
„Стимулите за привличане на така необходимите частни инвестиции все още не са налице, така че политиците трябва да се заемат с това спешно“, каза Димитри Папалексопулос, председател на комисията по енергиен преход и изменение на климата на ERT.
„В в един момент ще стане ясно кой регион или държава е спечелил надпреварата за декарбонизация – и ще се възползва от съответните конкурентни предимства. Следващите пет години ще определят това“, добави той.
Между 2010 г. и 2018 г. общите инвестиции в електрически мрежи в страните от ЕС достигнаха около 32 милиарда евро. Ако финансирането продължи с този темп до 2050 г., ще има 60 процента недостиг на финансиране спрямо необходимото, добави ERT.
Но водещи индустриални организации казаха пред Financial Times, че такива големи инвестиции не могат да бъдат поети от частния сектор сам, без държавна подкрепа.
Бизнесът в ЕС все още се бореше с последиците от най-лошия икономически спад от 2008 г. насам, воден от нестабилното търсене след пандемията, бюрокрацията и енергийната криза, причинена от войната на Русия в Украйна, която повиши цените на енергията до рекордни стойности високи нива, каза Марко Менсинк, генерален директор на европейската организация за химическа промишленост Cefic.
„Ние не искаме декарбонизация чрез деиндустриализация, това е основната точка“, каза Менсинк, който отбеляза, че индустриалният капацитет на Европа се използва на „исторически ниски нива“.
Държавната хазна , обаче, също са подложени на напрежение от конкуриращи се приоритети на разходите, включително отбрана и съживяване на оръжейната индустрия на континента срещу заплахи за сигурността от Русия.
Самите институции на ЕС са изчислили, че блокът се нуждае от стотици милиарди допълнителни инвестиции, за да изпълни зелената програма, повечето от които ще трябва да бъдат частен капитал.
Почти 1000 промишлени органи и компании в ЕС подписаха декларация през февруари, очертаваща „спешна нужда от яснота, предвидимост и доверие в Европа и нейната промишлена политика“.
Тя също така призовава за Фондът на ЕС за възстановяване след пандемия от 800 милиарда евро ще бъде задействан за финансиране на енергийна инфраструктура, включително улавяне и съхранение на въглероден диоксид, „възможно най-скоро“.
Кристиан Руби, генерален секретар на търговската организация на производителите на енергия в ЕС Eurelectric, каза, че новите предизвикателства пред сигурността, пред които е изправена Европа, също оказват влияние върху намирането на материалите, необходими за зеления преход.
„Много различно е да се обсъжда декарбонизацията в контекста на един мирен свят с повече или по-малко основан на правила либерален световен ред . . . до сега, където виждаме значителна фрагментация“, каза Руби.
За някои компании, които искат да електрифицират, според Менсинк, мрежовите оператори са предупредили, че ще са необходими 12 години, за да се сдобият с необходимата медна жица.
Бившият италиански премиер Енрико Лета следващата седмица ще представи доклад пред лидерите на ЕС за това как да се поправи колебливият единен пазар на ЕС в лицето на огромните субсидии и агресивната индустриална политика в Китай и САЩ .
Руби каза, че това, което „ще направи голямата разлика в цялостната инвестиционна картина“, е достъпът до нискорисков капитал. „Ако създадем правилните инструменти за намаляване на риска, те могат да играят огромна роля“, каза той.
ERT каза, че единният пазар е ключово „конкурентно предимство за Европа“ и че „най-бързият маршрутът“ за възстановяване на растежа беше „обновяване на динамиката на европейската интеграция“, особено за енергийните потоци.
Допълнителен репортаж от Паола Тама в Брюксел
