Феновете на „Дюн“, ето документален филм, който ще ви разсее
Тази седмица излиза „Дюн: Част втора“, втората част от шокиращата адаптация на Денис Вилньов от романа на Франк Хърбърт от 1965 г. „Дюн“ също беше адаптиран през 1984 г. от Дейвид Линч, който мразеше неговата версия (или частта, която стигна до кината, така или иначе) толкова много, че се отрече от нея.
Може би сте виждали версията на Линч, която намирам за очарователна в нейното дефектно състояние. (Никой не трябва да е толкова потен на планетата Аракис.) Но ако се насочите към „Дюна: Част втора“ този уикенд, дължите го на себе си да се запознаете с друга адаптация на „Дюна“, която технически не съществува и, по някакъв начин също е по-голямо от живота.
Говоря за „Дюна“, която виждаме в документалния филм на Франк Павич от 2014 г. “Jodorowsky's Dune”(поточно предаване на Max). Той описва адаптацията на „Дюн“, която никога не се е случила, светлата мечта на авангардния режисьор Алехандро Ходоровски (който направи „El Topo“ и „The Holy Mountain“).
„Дюната на Ходоровски“ е хроника на човек — да смеся моите литературни алюзии — в кичозно търсене на своя личен бял кит. Ходоровски е нает през 1974 г. да режисира адаптацията и визията му е огромна. През следващите няколко години той работи с продуцента Michel Seydoux (пра-чичо на актрисата Léa Seydoux, която се появява в „Dune: Part Two“), за да намерят художници, музиканти и актьори за проекта. Pink Floyd трябваше да запише част от музиката. Той искаше Салвадор Дали да играе императора. (Дали поиска 100 000 долара на час на снимачната площадка; бих се обзаложил, че Кристофър Уокън, императорът в новия филм, не е достигнал съвсем тези висоти.) Ходоровски също искаше Глория Суонсън, Мик Джагър, Удо Киър, Дейвид Карадайн, Орсън Уелс и повече за звезда. Ходоровски избра 12-годишния си син да изиграе Пол Атридес, ролята, изпълнена в тази версия от Тимотей Шаламе. Ако се съди по неговия сценарий, филмът би продължил 14 часа.
Всичко това е диво, но това, което прави документалния филм толкова завладяващ, са разкадровките, които Ходоровски създава с художникът Жан (Мьобиус) Жиро — 3000 изображения, които покриват целия филм и са точно толкова психеделични, колкото бихте очаквали. Продукцията остана без пари и визията на Ходоровски така и не се осъществи. В крайна сметка правата за филма изтекоха и бяха заграбени от Дино Де Лаурентис, който след своя дълъг и криволичещ път нае Линч.
Документалният филм почти със сигурност е единственият кинематографичен версия на „Дюна“ на Ходоровски, която някога ще видим. Чрез интервюта с множество хора, които са участвали или които са се възхищавали на това, което може да е било, документалният филм прави твърдението, доста убедително, че дори несъществуващият филм е имал огромно влияние върху научната фантастика. И филмът е чудесен поглед към това колко чудотворно е, че всеки филм някога се прави – подходящо състояние на ума, в което трябва да влезете, преди да видите епоса на Вилньов.
