Феновете на „Дюн“, ето документален филм, който ще ви разсее
Тази седмица излиза „ Дюн: Част втора “, втората част от шокиращата акомодация на Денис Вилньов от романа на Франк Хърбърт от 1965 година „ Дюн “ също беше приспособен през 1984 година от Дейвид Линч, който мразеше неговата версия (или частта, която стигна до кината, по този начин или иначе) толкоз доста, че се отхвърли от нея.
Може би сте виждали версията на Линч, която намирам за очарователна в нейното дефектно положение. (Никой не би трябвало да е толкоз потен на планетата Аракис.) Но в случай че се насочите към „ Дюна: Част втора “ този уикенд, дължите го на себе си да се запознаете с друга акомодация на „ Дюна “, която механически не съществува и, по някакъв метод също е по-голямо от живота.
Говоря за „ Дюна “, която виждаме в документалния филм на Франк Павич от 2014 година “Jodorowsky's Dune ” (поточно предаване на Max). Той разказва акомодацията на „ Дюн “, която в никакъв случай не се е случила, светлата фантазия на авангардния режисьор Алехандро Ходоровски (който направи „ El Topo “ и „ The Holy Mountain “).
„ Дюната на Ходоровски “ е хроника на човек — да смеся моите литературни намеци — в кичозно търсене на своя персонален бял кит. Ходоровски е нает през 1974 година да режисира акомодацията и визията му е голяма. През идващите няколко години той работи с продуцента Michel Seydoux (пра-чичо на актрисата Léa Seydoux, която се появява в „ Dune: Part Two “), с цел да намерят художници, музиканти и артисти за плана. Pink Floyd трябваше да запише част от музиката. Той искаше Салвадор Дали да играе императора. (Дали изиска 100 000 $ на час на снимачната площадка; бих се обзаложил, че Кристофър Уокън, императорът в новия филм, не е достигнал напълно тези висоти.) Ходоровски също искаше Глория Суонсън, Мик Джагър, Удо Киър, Дейвид Карадайн, Орсън Уелс и повече за звезда. Ходоровски избра 12-годишния си наследник да изиграе Пол Атридес, ролята, изпълнена в тази версия от Тимотей Шаламе. Ако се съди по неговия сюжет, филмът би траял 14 часа.
Всичко това е диво, само че това, което прави документалния филм толкоз вълнуващ, са разкадровките, които Ходоровски основава с художникът Жан (Мьобиус) Жиро — 3000 изображения, които покриват целия филм и са тъкмо толкоз психеделични, колкото бихте очаквали. Продукцията остана без пари и визията на Ходоровски по този начин и не се реализира. В последна сметка правата за кино лентата изтекоха и бяха заграбени от Дино Де Лаурентис, който след своя дълъг и лъкатушен път нае Линч.
Документалният филм съвсем сигурно е единственият кинематографичен версия на „ Дюна “ на Ходоровски, която в миналото ще забележим. Чрез изявленията с голям брой хора, които са взели участие или които са се възхищавали на това, което може да е било, документалният филм прави изказванието, много безапелационно, че даже несъществуващият филм е имал голямо въздействие върху научната фантастика. И филмът е превъзходен взор към това какъв брой чудотворно е, че всеки филм в миналото се прави – уместно положение на мозъка, в което би трябвало да влезете, преди да видите епоса на Вилньов.
