Филмов фестивал на задната седалка на такси

Някои от най-големите имена на международното кино се събраха във вторник вечер на Берлинския международен филмов фестивал, като събитието почете Мартин Скорсезе с награда за цялостно творчество . Преди да приеме трофея си, Скорсезе изслуша как германският режисьор Вим Вендерс произнесе хвалебствена реч пред публика, включваща знаменитости и местни високопоставени лица.

Точно зад ъгъла, паркиран в средата на оживена улица, група берлински таксиметрови шофьори, натъпкани в задната част на износен таксиметров микробус, за да гледат двоен филм, завършен от филма на Скорсезе „Шофьор на такси“ от 1976 г.

Клаус Майер, който кара такси в Берлин от 1985 г., раздаваше бутилки сода и бира, като пукаше капачките с острието на джобно ножче. Ирен Джакстхаймер, която управлява таксиметрова компания, раздаваше домашно приготвени пуканки. Генератор извън кабината захранваше скромен телевизор, DVD плейър и малък електрически нагревател.

Нетрадиционната прожекция, точно пред централно събитие за един от най-престижните филми в Европа фестивали, беше част от импровизирания TaxiFilmFest. Продължаващ до неделя, той е отчасти протест срещу окаяното състояние на таксиметровата индустрия в наши дни и отчасти контрафестивал за отбелязване на емблематичното място на таксиметровото такси в градския културен пейзаж.

Документален филм „Такси!“ за някои странни герои, които карат таксита в Торонто. Предишната вечер малка сменяща се тълпа победи дъжда, за да улови части от френската екшън-комедия от 1998 г. „Такси“, безгрижен филм от режисьора Жерар Пирес за зловещи германски гангстери, каращи мерцедеси, нещастни ченгета от Марсилия и оловно краче начинаещ таксиметров шофьор, който се оказва единственият достатъчно бърз човек, за да хване престъпниците.

Под бомбите,” ливанска драма, която се развива по време на конфликта през 2006 г. между Хизбула и Израел. Във филма шофьор на такси от Бейрут е нает да закара жена в разкъсвания от война южен Ливан с надеждата да намери сестра и сина й. Майер го описа като „шекспировски“ и „шедьовър“, а Бернд каза, че очевидно е „най-трогателният филм за такси“, който някога е гледал.

Но ясното любим сред присъстващите беше „Нощта на Земята“ на Джим Джармуш, странен, епизодичен филм от 1991 г. за таксиметрови шофьори и пътници в пет града по света. Селекцията за финала на TaxiFilmFest в неделя вечерта все още не е избрана и Майер каза, че остава отворен за предложения.

Между прожекциите таксиметровите шофьори се оплакваха от многото проблеми в тяхната индустрия, които те обвиниха до голяма степен Uber и други мултинационални приложения за навикване на превози. Строго регулираните местни таксита с фиксирани тарифи се борят срещу начинаещи конкуренти, които плащат по-ниски заплати, казаха те. тежкото състояние на германската таксиметрова индустрия и каза, че шофьорите на Uber също са станали част от уличния живот в германските градове. „Такситата са в дълбока криза почти навсякъде, дори в градовете, където Uber изобщо не е активен“, каза той.

Класическото немско такси е толкова незабавно разпознаваемо и отличително като неговия карирано-жълт аналог в емблематичните черни таксита на Ню Йорк или Лондон. Традиционно масивен Mercedes E-Class седан, немските таксита са боядисани в специално, фино и все пак някак си незабравимо бежово — официално „светла слонова кост“ или номер 1015 в цветовата таблица RAL, нюанс, разрешен през 1971 г. от министерството на транспорта на Западна Германия.

Присъстващите на фестивала, натъпкани в задната част на микробуса във вторник, също си припомниха по-добри дни за шофиране с такси, като например превозването с ферибот около американски и британски войници от окупационните съюзници, разположени в Западен Берлин. (Френските войски, съгласи се малката тълпа, имаха по-малко пари и рядко викаха таксита.)

Друг таксиметров шофьор, който се отби в понеделник вечерта, Майкъл Клеуър, започна през 1988 г. в Източен Берлин, карайки очукан Трабант като такси на черния пазар. (Консенсус: жителите на Източен Берлин дадоха по-добър бакшиш.)

Дните преди падането на Берлинската стена бяха „блажени времена, които вече е трудно дори да си представим“, каза Стефан Бернд, Таксиметров оператор в Берлин, който сега управлява компания с около 50 шофьори, но започва да кара таксита през 80-те години на миналия век в Западен Берлин, за да си плати пътя в университета.

По това време един студент можеше да печели завършва с шофиране само на няколко смени на седмица, каза той. Сега маржовете са силно свити, каза той, засилвайки натиска върху таксиметровите шофьори, само за да достигнат печалба. и странния състав от герои, които отдавна си изкарват прехраната като шофьори. Ако такситата изчезнат от улиците на Берлин, каза Бернд, „огромна част от културата на един град ще остане встрани. Целият този усет — поради което толкова много обичам тази работа — би бил напълно загубен.“