Филмов фестивал на задната седалка на такси

Някои от най-големите имена на интернационалното кино се събраха във вторник вечер на Берлинския интернационален кино фестивал, като събитието уважи Мартин Скорсезе с премия за изцяло творчество. Преди да одобри трофея си, Скорсезе изслуша по какъв начин немският режисьор Вим Вендерс произнесе хвалебствена тирада пред аудитория, включваща звезди и локални високопоставени лица.

Точно зад ъгъла, паркиран в средата на оживена улица, група берлински таксиметрови водачи, натъпкани в задната част на изхабен таксиметров микробус, с цел да гледат двоен филм, приключен от кино лентата на Скорсезе „ Шофьор на такси “ от 1976 година

Клаус Майер, който кара такси в Берлин от 1985 година, раздаваше бутилки сода и бира, като пукаше капачките с острието на джобно ножче. Ирен Джакстхаймер, която ръководи таксиметрова компания, раздаваше домашно приготвени пуканки. Генератор отвън кабината захранваше непретенциозен тв приемник, DVD плейър и дребен електрически радиатор.

Нетрадиционната прожекция, тъкмо пред централно събитие за един от най-престижните филми в Европа фестивали, беше част от спонтанния TaxiFilmFest. Продължаващ до неделя, той е частично митинг против окаяното положение на таксиметровата промишленост в наши дни и частично контрафестивал за отбелязване на емблематичното място на таксиметровото такси в градския културен пейзаж.

Документален филм „ Такси! “ за някои странни герои, които карат таксита в Торонто. Предишната вечер дребна сменяща се навалица победи дъжда, с цел да улови елементи от френската екшън-комедия от 1998 година „ Такси “, нехаен филм от режисьора Жерар Пирес за злокобни немски гангстери, каращи мерцедеси, нещастни ченгета от Марсилия и оловно краче новак таксиметров водач, който се оказва единственият задоволително бърз човек, с цел да хване нарушителите.

Под бомбите, ” ливанска драма, която се развива по време на спора през 2006 година сред Хизбула и Израел. Във кино лентата водач на такси от Бейрут е нает да закара жена в разкъсвания от война южен Ливан с вярата да откри сестра и сина й. Майер го разказа като „ шекспировски “ и „ шедьовър “, а Бернд сподели, че явно е „ най-трогателният филм за такси “, който в миналото е гледал.

Но ясното обичан измежду присъстващите беше „ Нощта на Земята “ на Джим Джармуш, чудноват, епизодичен филм от 1991 година за таксиметрови водачи и пасажери в пет града по света. Селекцията за финала на TaxiFilmFest в неделя вечерта към момента не е определена и Майер сподели, че остава отворен за оферти.

Между прожекциите таксиметровите водачи се оплакваха от многото проблеми в тяхната промишленост, които те упрекнаха значително Uber и други мултинационални приложения за навикване на транспорти. Строго контролираните локални таксита с закрепени цени се борят против начинаещи съперници, които заплащат по-ниски заплати, споделиха те. тежкото положение на немската таксиметрова промишленост и сподели, че водачите на Uber също са станали част от уличния живот в немските градове. „ Такситата са в дълбока рецесия съвсем на всички места, даже в градовете, където Uber въобще не е деен “, сподели той.

Класическото немско такси е толкоз неотложно разпознаваемо и характерно като неговия карирано-жълт аналог в емблематичните черни таксита на Ню Йорк или Лондон. Традиционно солиден Mercedes E-Class седан, немските таксита са боядисани в особено, тънко и въпреки всичко някак си незабравимо бежово — публично „ светла слонова кост “ или номер 1015 в цветовата таблица RAL, колорит, позволен през 1971 година от министерството на превоза на Западна Германия.

Присъстващите на фестивала, натъпкани в задната част на микробуса във вторник, също си припомниха по-добри дни за шофиране с такси, като да вземем за пример превозването с ферибот към американски и английски бойци от окупационните съдружници, ситуирани в Западен Берлин. (Френските войски, съгласи се дребната навалица, имаха по-малко пари и рядко викаха таксита.)

Друг таксиметров водач, който се отби в понеделник вечерта, Майкъл Клеуър, стартира през 1988 година в Източен Берлин, карайки очукан Трабант като такси на черния пазар. (Консенсус: жителите на Източен Берлин дадоха по-добър бакшиш.)

Дните преди рухването на Берлинската стена бяха „ блажени времена, които към този момент е мъчно даже да си представим “, сподели Стефан Бернд, Таксиметров оператор в Берлин, който в този момент ръководи компания с към 50 водачи, само че стартира да кара таксита през 80-те години на предишния век в Западен Берлин, с цел да си заплати пътя в университета.

По това време един студент можеше да печели приключва с шофиране единствено на няколко смени на седмица, сподели той. Сега маржовете са мощно свити, сподели той, засилвайки натиска върху таксиметровите водачи, единствено с цел да доближат облага. и странния състав от герои, които от дълго време си изкарват прехраната като водачи. Ако такситата изчезнат от улиците на Берлин, сподели Бернд, „ голяма част от културата на един град ще остане настрана. Целият този нюх — заради което толкоз доста обичам тази работа — би бил изцяло изгубен. “