Götterdämmerung бележи наелектризираща кулминация за цикъла Ring на La Scala

Имаше явен миг, когато новият Götterdämmerung на Милано оживя. Докато владетелите на Гибичунг чакат Брюнхилде, бъдещата младоженка на крал Гюнтер, в деяние 2, оркестърът на Ла Скала стартира в действителност да свири за своя диригент, кипящ и горящ, до момента в който засмуква слушателите в мрачния свят на Вагнер. Напрежението и драмата непрестанно се натрупваха оттова. Петнадесет месеца откакто стартира с, това, което от време на време беше приглушен цикъл на Ring – първият за Милано от повече от десетилетие – доближи наелектризираща кулминационна точка по време на последния си стадий.

Заслугата е значително на индивида на подиума, Александър Соди. Британският диригент беше притеглен, с цел да показа осъществяванията си с тогавашния си наставник Симон Йънг, откакто изтъкнатият вагнерианец, за който беше умислен планът, Кристиан Тилеман, се отдръпна, преди да е почнал. Това беше първият път, когато Соди дирижира вечерта на откриването. Съдейки по досегашните им осъществявания в Милано, ученикът наподобява е надраснал майстора.

Както Йънг по-рано в цикъла, Соди предпочиташе чистотата на текстурата и — в началото — леката динамичност пред сироповидното благосъстояние. Неговият метод излъска музикалната архитектура на творбата и разреши обилие от елементи - любовни проблясъци, разгорещен блян и пробождания от болежка - да изплуват от изменяща се форма тога от златен тон. След като нещата щракнаха на мястото си, това осъществяване реализира дълбочината и силата, които липсваха в по-ранните продукции на цикъла. Soddy ще организира цялостен цикъл на Ring идващия месец в La Scala в границите на една седмица, а Young ще води втори цикъл незабавно по-късно. Като се има поради очевидната тук химия сред оркестър и диригент, това е обещаваща вероятност.

Основната мощ на режисьора Дейвид Маквикар през целия цикъл е да повери на музиката на Вагнер носенето на драмата. Неговият метод в Götterdämmerung не е по-различен. Вечна комбинация от фантастични детайли – копия, шлемове с рога и бродирани със злато туники, сложени измежду колосална сцена, в това число сходна на канара човешка глава – оставя настрани въпросите за ситуацията. Вместо това Маквикар споделя историята чисто посредством ясно охарактеризирани функции, спестовно употребявайки символиката. Операта рядко е била толкоз лесна за гледане.

Певците предложиха брилянтни осъществявания. Камила Нилунд беше страхотна Брюнхилда, нейното блестящо, звънко сопрано пулсираше от предпочитание и придобиваше изнервяща стоманеност, до момента в който е погълната от жаждата за възмездие. Неуморно сияещият Зигфрид на Клаус Флориан Фогт блестеше с надменна доверчивост и подвиг, предсмъртните му апели към Брюнхилда надълбоко развълнуваха. Имаше още положителни осъществявания на Олга Безсмертна като обезверената Гутруне, Йоханес Мартин Кранцле като изсъхналия Алберих и лигавия Гюнтер на Ръсел Браун, макар че Хаген на Гюнтер Гройсбьок беше непълен. На 62 години Нина Стеме, в миналото извисяваща се Брюнхилда, озари театъра в късата си поява като Валтрауте.

Несравнимият хор подвигна покрива като кръвожадни васали от Гибичунг. Маквикар ще би трябвало да се отърве от дъжда от освирквания, с които още веднъж беше посрещнат при завесата. Сцената е подготвена за вълнуващо каране в цялостния цикъл от идващия месец.

★★★★☆

До 17 февруари