Газа, Ливан, Западен бряг: Защо Израел води толкова много войни?

Докато опустошителната война на Израел с Хамас в Газа притегля най-голямо внимание, неговата войска също се бие от месеци на няколко други фронта, което прави това един от най-сложните интервали на спор в 76-годишната история на страната.

В окупирания от Израел Западен бряг, военните нахлуват и нанасят удари върху въоръжени групи в няколко палестински града, убивайки към 600 души от октомври насам, в най-смъртоносната акция на територията от повече от две десетилетия. В сряда Израел стартира една от най-големите си маневри на територията през последните месеци, нахлувайки по едно и също време в три града, с цел да залови или убие екстремисти.

По израелско-ливанската граница Израел обменя ракетен и ракетен огън с Хизбула, милиция, съюзена с Хамас и подкрепяна от Иран, в борбите което разсели стотици хиляди хора от двете страни на границата и умъртви стотици.

И дългогодишната война в сянка на Израел с Иран избухна навън, като всяка страна нанесе удари другият непосредствено през април, което докара до опасения, че релативно лимитирана война в Газа може да докара до започване на всеобхватна война с присъединяване на Иран, неговите многочислени медиатори в Близкия изток и даже Съединените щати.

Защо разнообразни групи се бият с Израел, за какво той употребява мощ, с цел да се оправи с тях, и за какво лишава толкоз време тези войни да приключат?

Защо Израел към момента се бие в Газа.

Въпреки унищожаването на огромна част от военната инфраструктура на Хамас и десетките хиляди смъртни случаи, не се вижда завършек на войната в Газа, частично тъй като Израел е сложил самичък по себе си е висок предел за победа: изкореняването на управлението на Хамас и спасяването на почти 100 заложници, които към момента се държат от групировката. За разлика от това Хамас има невисок предел: стреми се да оцелее във войната недокоснат, скромна цел, която му разрешава да преодолее равнище на опустошаване, което може да е предиздвикало други групи да се предадат.

Обширната мрежа от подземни тунели на Хамас също затруднява успеха на Израел. Смята се, че някои от водачите на групата са надълбоко подземен, заобиколени в някои случаи от израелски заложници, което прави предизвикателство за Израел да откри водачите, камо ли да ги нападна, без да нарани личните си отвлечени жители.

Защо Израел води война с Иран.

В продължение на десетилетия водачите на Иран споделяха, че желаят унищожаването на Израел. И двете страни са атакували скрито ползите на другата и са построили конкурентни районни съюзи, с цел да се възпират взаимно. Израел гледа на напъните на Иран да сътвори нуклеарно оръжие като на екзистенциална опасност и постоянно се пробва да саботира програмата.

До войната в Газа и двете страни се опитваха да поддържат правдоподобно отказване за техните офанзиви, основно с цел да избегнат директна борба, която може да ескалира в тотална война. Израел в никакъв случай не е поемал отговорност за убийството на ирански чиновници. Иран заобикаля огромни обществени провокации, като в същото време предизвиква подставени лица като Хамас, Хизбула и хусите в Йемен, както и палестински групи на Западния бряг, да нападат Израел.

Интензивността и продължителността на спора в Газа изкуши и двете страни да бъдат по-нагли, изваждайки войната в сянка навън. През април Израел удари ирански дипломатически комплекс в Сирия, убивайки няколко висши ирански командири.

Иран отговори, като изстреля един от най-големите залпове от крилати и балистични ракети във военната история в първия пряк удар по Израел от Иран, повдигайки призрака на цялостна война, само че в последна сметка причинявайки малко вреди. И когато политическият водач на Хамас, Исмаил Хания, посети Иран през юли, Израел пое риск, като го умъртви на иранска земя, което накара Иран да обещае нов пряк удар против Израел.

Как Израел изяснява потреблението на мощ.

Израел споделя, че не му е останал различен избор, с изключение на да се отбрани против воден от Иран районен съюз, който цели освен да постави завършек на израелската окупация на палестинците, само че и да унищожи самия Израел. Израелски публични лица акцентират по какъв начин Хамас и Хизбула нападнаха първо Израел, принуждавайки Израел да отговори, и споделят, че поддръжката на Иран за Хамас и Хизбула постанова Израел да нападна Иран и неговите активи.

Много израелци също са изгубили вяра да употребяват дипломацията, с цел да разрешат спора си с палестинците. В главния израелски дискурс Израел се възприема като направил доста отстъпки на палестинците по време на несполучливия кротичък развой преди три десетилетия, единствено с цел да бъдат отхвърлени най-хубавите му оферти от палестинското управление.

Израелците постоянно цитират отдръпването си от Газа през 2005 година като образец за това по какъв начин положителната воля на Израел се проваля: Хамас завоюва законодателни изборите през 2006 година, изтръгнаха контрола над Газа от Фатах, съперничеща формация, година по-късно и използваха Газа като платформа за офанзиви против Израел, които приключиха с нападението на 7 октомври, най-смъртоносният ден в историята на Израел. В резултат на това те виждат силата като единственото разумно възпиращо средство за групи като Хамас, които в последна сметка се стремят към унищожаването на Израел, а не към откровено взаимно битие.

Много израелци копнеят да бъдат признати в Средния Изток, без да употребяват мощ, и те виждат зараждащите се стопански и дипломатически връзки с възходящ брой арабски страни като стъпка към тази цел. Засега обаче техният исторически опит демонстрира, че силата постоянно „ работи “.

Повече от дипломацията силата беше тази, която оказа помощ на новосъздадената страна да оцелее във войните към основаването й през 1948. Силната войска на Израел му разреши да победи три противников страни в арабско-израелската война от 1967 година И това беше същата войска което предотврати изненадващо сирийско и египетско нахлуване през 1973 година и оказа помощ на Израел да преодолее вълната от самоубийствени атентати през 2000-те години.

Някои израелци даже считат, че държавното управление им демонстрира прекалено много въздържаност и би трябвало да отвърне още по-силно на Хизбула и Иран.

Как критиците възприемат потреблението на мощ от Израел.

В Газа съперниците споделят, че Израел демонстрира прекомерно малко угриженост за граждански живот, обвинявайки го в образуване на геноцид, обвиняване, което Израел отхвърля. В Ливан, Иран и другаде в Близкия изток критиците на Израел споделят, че той е бил прекомерно провокативен в избора си на цели и прекомерно насилствено е оставил дипломацията да върви по пътя си. Например някои видяха неотдавнашните удари на Израел против господин Хания и Фуад Шукр, върховен пълководец на Хизбула, като безотговорни интервенции, които прекрачиха прекалено много червени линии и рискуваха да трансфорат релативно лимитирана война с Иран и неговите подставени лица в неконтролирано злополучие.

В по-широк проект Израел също е упрекнат в самичък си навлече усложнението, като не съумя да се съгласи на спокойно съглашение с палестинците преди две десетилетия.

Критиците споделят, че Израел е отстъпил прекомерно малко в договарянията. Те акцентират по какъв начин младите палестински бойци, които нападат израелци на Западния бряг, постоянно са прекарали целия си живот под окупация, която е станала все по-експанзивна при настоящето крайнодясно израелско държавно управление, на фона на възходящи офанзиви от заселнически екстремисти и задушаващи ограничавания върху палестинското придвижване в рамките територията.

Противниците на Израел също виждат офанзивата от 7 октомври в подтекста на налагането от Израел, дружно с Египет, на 17-годишна обсада на Газа, която попречи на доста поданици на Газа да пътуват в чужбина, задуши стопанската система на територията и блокира достъпа до ежедневни услуги като 3G интернет и някои типове сложни здравни грижи.