Голямата реч на Макрон не отговаря на правдоподобния път за бъдещето на Европа

Авторът е старши помощник в Германския съвет за външни връзки

Миналата седмица президентът Еманюел Макрон изнесе дълго чакана тирада — не в Гранада или Киев, както неговият екип загатна в предходни месеци, а в същия амфитеатър на университета Сорбона, където той изнесе тирада през 2017 година Това е и мястото, където през 1882 година историкът Ърнест Ренан изнесе известната лекция „ Какво е нация? " на фона на битката на Франция с териториалната загуба и появяването на твърдо немско определение за народност.

Ренан заключи, че нациите, като хората, не са безконечни и предвижда, че на този континент те ще бъдат сменени от европейска конфедерация. Повтаряйки това мнение, Макрон предизвести, че Европа също може да не е безконечна и е изправена пред опцията да загине.

За да се опълчи на тази опасност, той изложи впечатляващ набор от огромни хрумвания и механически оферти. Той обаче не съумя да формулира ясна тактика или огромна договорка за сливане на останалата част от Европа зад неговата визия. Той сподели, че международният ред в този момент е намерено оспорван от Китай и Съединени американски щати, и двете възнамерени за борба и подготвени да подкопаят световната многостранна система. Това е надълбоко предизвикателство за остарелия континент.

На фона на такова възходящо геополитическо съревнование и подозрения по отношение на уговорката на Съединени американски щати към сигурността на Европа, Макрон акцентира нуждата от подсилване на европейската защита. Но макар че сподели, че това може да включва създаване на нов потенциал за ракетни удари с огромен обхват и създаване на подобаваща европейска система за противовъздушна защита, той не обясни дали това значи присъединение към ръководената от Германия Европейска самодейност за небесен щит, която включва 21 страни, планиращи да разположат Съединени американски щати -Израелски системи.

Макрон също по този начин удостовери решаващата роля на нуклеарното въздържане за сигурността на Европа и загатна за разширение на френско-британското нуклеарно съдействие, с цел да включи и други европейски страни. Този ход би представлявал евентуален интерес за бъдещо лейбъристко държавно управление на Обединеното кралство, само че към момента е значително табу в Германия и по-голямата част от Източна Европа. Като цяло Макрон не разсея схващането, че самодейностите му са предопределени главно да поддържат военно-промишлените ползи на Франция и да укрепят отслабващото въздействие на западащата приблизително огромна мощ.

По отношение на икономическата политика имаше апели за обилни вложения в климатични, енергийни и софтуерни преходи. Макрон се аргументира за първокласен скок във фискалната интеграция на Европа, евентуално посредством по-голям бюджет на Европейски Съюз, разширение на фонда за възобновяване след пандемия или промяна на Европейския механизъм за непоклатимост. Той обаче премълча нуждата от по-голяма фискална дисциплинираност на национално равнище, изключително във Франция, и от засилени данъчни пълномощия на равнище Европейски Съюз.

За първи път той прикани за разширение на мандата на Европейската централна банка, тъй че да включва цели за напредък и климат, само че не съумя да прегледа нужните взаимни отстъпки и взаимни отстъпки, с цел да трансформира това в действителност. Той също по този начин се аргументира за подсилване на единния пазар и определяне на европейска индустриална политика, като в същото време поддържа дерегулацията и националната еластичност.

Визията на Макрон за европейска интеграция е безапелационна, само че грандиозните речи не са задоволителни. Той би трябвало да формулира правдоподобна доктрина за смяната и да се изправи против политическата действителност на Европа. За Германия европейският суверенитет е по-малко обвързван с изпълнителната власт за деяние и повече с демократичните процеси за взимане на решения. Самият Макрон призна, че програмата за демократизация, която очерта през 2017 година, значително се е провалила.

Как може да се реализира европейско единение в един разширяващ се Европейски Съюз, когато политическите сили са ангажирани в политика на просвета и еднаквост, съсредоточени върху миграцията и развъждането на митична европейска просвета? Човек можеше да се надява, че Макрон ще употребява отхвърлянето на Ренан от естествения ред, учреден на раса, език или вяра, с цел да дефинира нова позитивна политическа еднаквост за бъдещето на Европа. Това остава може би най-големият въпрос преди европейските избори през юни, които евентуално ще подчертаят дълбоките разделения на един фрагментиран континент.