Голямата реч на Макрон не отговаря на правдоподобния път за бъдещето на Европа
Авторът е старши сътрудник в Германския съвет за външни отношения
Миналата седмица президентът Еманюел Макрон изнесе дългоочаквана реч — не в Гранада или Киев, както неговият екип намекна в предишни месеци, а в същия амфитеатър на университета Сорбона, където той изнесе реч през 2017 г. Това е и мястото, където през 1882 г. историкът Ърнест Ренан изнесе известната лекция „Какво е нация?" на фона на борбата на Франция с териториалната загуба и появата на твърдо германско определение за националност.
Ренан заключи, че нациите, като хората, не са вечни и прогнозира, че на този континент те ще бъдат заменени от европейска конфедерация. Повтаряйки това мнение, Макрон предупреди, че Европа също може да не е вечна и е изправена пред възможността да загине.
За да се противопостави на тази заплаха, той изложи впечатляващ набор от големи идеи и технически предложения. Той обаче не успя да формулира ясна стратегия или голяма сделка за обединяване на останалата част от Европа зад неговата визия. Той каза, че световният ред сега е открито оспорван от Китай и САЩ, и двете възнамерени за конфронтация и готови да подкопаят глобалната многостранна система. Това е дълбоко предизвикателство за стария континент.
На фона на такова нарастващо геополитическо съперничество и съмнения относно ангажимента на САЩ към сигурността на Европа, Макрон подчерта необходимостта от укрепване на европейската отбрана. Но въпреки че каза, че това може да включва разработване на нов капацитет за ракетни удари с голям обсег и изграждане на подходяща европейска система за противовъздушна отбрана, той не изясни дали това означава присъединяване към ръководената от Германия Европейска инициатива за небесен щит, която включва 21 държави, планиращи да разположат САЩ -Израелски системи.
Макрон също така потвърди решаващата роля на ядреното възпиране за сигурността на Европа и намекна за разширяване на френско-британското ядрено сътрудничество, за да включи и други европейски държави. Този ход би представлявал потенциален интерес за бъдещо лейбъристко правителство на Обединеното кралство, но все още е до голяма степен табу в Германия и по-голямата част от Източна Европа. Като цяло Макрон не разсея схващането, че инициативите му са предназначени основно да подкрепят военно-промишлените интереси на Франция и да укрепят отслабващото влияние на западащата средно голяма сила.
По отношение на икономическата политика имаше призиви за значителни инвестиции в климатични, енергийни и технологични преходи. Макрон се аргументира за качествен скок във фискалната интеграция на Европа, вероятно чрез по-голям бюджет на ЕС, разширяване на фонда за възстановяване след пандемия или реформа на Европейския механизъм за стабилност. Той обаче премълча необходимостта от по-голяма фискална дисциплина на национално ниво, особено във Франция, и от засилени данъчни правомощия на ниво ЕС.
За първи път той призова за разширяване на мандата на Европейската централна банка, така че да включва цели за растеж и климат, но не успя да разгледа необходимите компромиси и компромиси, за да превърне това в реалност. Той също така се аргументира за укрепване на единния пазар и установяване на европейска индустриална политика, като същевременно подкрепя дерегулацията и националната гъвкавост.
Визията на Макрон за европейска интеграция е убедителна, но грандиозните речи не са достатъчни. Той трябва да формулира правдоподобна теория за промяната и да се изправи срещу политическата реалност на Европа. За Германия европейският суверенитет е по-малко свързан с изпълнителната власт за действие и повече с демократичните процеси за вземане на решения. Самият Макрон призна, че програмата за демократизация, която очерта през 2017 г., до голяма степен се е провалила.
Как може да се постигне европейско единство в един разширяващ се ЕС, когато политическите сили са ангажирани в политика на култура и идентичност, съсредоточени върху миграцията и отглеждането на митична европейска култура? Човек можеше да се надява, че Макрон ще използва отхвърлянето на Ренан от естествения ред, основан на раса, език или религия, за да определи нова положителна политическа идентичност за бъдещето на Европа. Това остава може би най-големият въпрос преди европейските избори през юни, които вероятно ще подчертаят дълбоките разделения на един фрагментиран континент.
