Името на трънливото пътешествие на розата от роман до Голяма опера

В лабиринтната библиотека на бенедиктински манастир в Северна Италия, францискански брат, проверява поредност от убийства. Монаси с качулка, техните привички, осеяни с въже, пеят в комбинация от италиански, немски, латински и древногръцки. Криптичните улики се промъкват през устните им, намеквайки за смъртоносните секрети на библиотеката. Guglielmo da Baskerville, братята, стъпват към централен лектерн, като пръстите му прескачат античен пергамент.

Тази средновековна конспирация се разпростира не в сенчеста сюжет, а в границите на репетиционните стаи на експанзивния комплекс на работилницата на La Scala в комплекса на работилницата на La Scala. Компанията приготвя Il Nome Della Rosa, нов двуакторен „ Grand Opera “, основан на най-продавания дебютен разказ на Umberto Eco The Name of the Rose (1980). Парчето ще премие на 27 април в La Scala с обособена френска версия, която ще последва в Парижката опера след три години.

За първото оперно предаване на романа на Eco, La Scala събра звезден креативен екип. Резултатът на композитора Франческо Филидей, който съчетава комплицираната оркестровка с атмосферното грегорианско песнопение, е поверено на диригент Иго Мецмакър, занаятчия на комплицираните музикални светове. Дамиано Микелето, най -известният италиански режисьор на своето потомство, дава обещание висцерална средновековна режисура, цялостна с убийства и призрачни привидения. The cast is headed by baritone Lucas Meachem (Guglielmo), mezzo soprano Kate Lindsey (his novice, Adso) and mezzo Daniela Barcellona in the contralto role of the menacing inquisitor, Bernardo Gui.

Condensing Eco’s sprawling novel — 600 pages dense with secret symbols, biblical analysis and medieval mystery — into a Тричасовата опера не е била дребен героизъм. „ Този ​​проект беше фантазия, само че аз се ужасих “, споделя 51 -годишният Филидей, като си почива от подготовки в близкия парк. „ Имаше моменти, когато си попитах:„ Какво върша? “

Към момента на гибелта му в Милано през 2016 година, на 84 години, Еко се чества като един от огромните интелектуалци на неговото време, както е прочут със семиотичната си доктрина, както с неговите колони на списанията и седем романа. Името на розата - на пръв взор, извънредно четена средновековна детективска история - се трансформира в световно събитие, продавайки повече от 50 млн. Копии на няколко езика. Разследването на Guglielmo и Adso разкрива отровено копие на изгубената втора книга на поетиката на Аристотел, скрита от кьорав библиотекар, който счита наличието му за прекомерно рисково, с цел да разкрие. Огненото заличаване на библиотеката е запаметяващо се снимана във филмовата акомодация на Жан-Жак Аноуд от 1986 г. . . Ние имахме за цел да пресъздадем неговия език, следвайки неговия умствен развой, като че ли операта е един от романите на ECO

, само че под неговата налична прозаичност се крие семиотичен лабиринт. Романът е мрежа от литературни подмятания, богословски диспути от 14 век и исторически информации, привличащи фигури от Шерлок Холмс до Уилям от Окъм. Самият Еко го видя като литературна игра, палав, само че ерудитен пъзел, който кани читателя да декодира своите пластове на смисъла.

Филидей акцентира уговорката си към оригинала, описвайки опера като „ превод “, а не като акомодация. " Използвахме всяко изречение на Еко, което можем... Ние имахме за цел да пресъздадем неговия език, следвайки неговия умствен развой, като че ли операта е един от романите на Еко. " Повече от мистерията на убийството, той е притеглен от това, което вижда като централната угриженост на книгата: търсенето на еднаквост. „ Opera има доста мощни страни, само че това не е най-хубавият притежател за детективска история “, споделя той.

Подобно на романа, резултатът е многопластов, незабавно разбираема повърхнина, прикриваща голям брой субстрати, в това число препратки към Верди, Щраус и Сен Сайн. Докато оркестърът постоянно свири безшумно, като единствено един или два инструмента поддържат артистите, изключение е изобразяването на първата сцена на църковен вход: какафонален оркестров гоблен, пораждащ ангели, демонски зверове и седемте тромпети на Апокалипсиса. „ Това е голямо, като Messiaen “, споделя Мецмачър по време на отмора на подготовките. „ Наистина е диво. “

Няма по-малко от три хорове-включително 60-силен детски хор-който по друг метод пее на сцената, отвън сцената и на извита повдигната стойка. „ Ще ни трябват монитори, които да координират “, споделя Мецмачър с явен Glee. „ Обичам тези провокации. Колкото повече хора имам към себе си, толкоз по-развълнуван получавам. “

Резултатът също е респект към италианската опера от 19 век, като 21 знака са получили арии и рецитативи. Докато по-голямата част от пеенето е „ обичайно “, гротескната салваторе на Роберто Фронтали, замислена като въодушевена от буфери подигравка, парпове и бърборене. GUI, ADSO и Ubertino са функции на панталона, което разрешава женски гласове. Трима насрещници прибавят по -нататъшно многообразие от тембрал.

Милано е уместно място за премиерата на операта. Роден в Алесандрия, в северния район на Пиемонт в Италия, Еко се реалокира в столицата на Ломбард през 50 -те години на предишния век, с цел да работи за националния ефирен оператор RAI. Градът - център на Италия за издание, изкуство, спектакъл, музика и дизайн - предложи витална креативна сцена. „ Милан беше един от огромните европейски столици на културата, привличайки млади интелектуалци, които откриха италиански университети затворени и задушаващи “, споделя Рикардо Федрига, академични професор и някогашен помощник на писателя. „ Ето за какво Еко беше тук. “

Федрига приказва в някогашния дом на Еко в сянката на замъка Сфорза в Милано, където се уредих да се срещна с Карлота Еко, дъщерята на писателя. Огромните стени на жилището са облицовани с безкрайни извисяващи се лавици за книги и гарско изкуство нео-авангардно изкуство. Както изяснява Карлота, Еко в своя милански министър председател ще се срещне с харесванията на художника Енрико Бадж и композитора Лучано Берио, един от най -близките му другари, в дупките за поливане на окръг Брера. „ Те ще се мотаят на питейните заведения “, споделя тя. „ Баща ми щеше да направи предприятията за каталозите на художниците и те ще му дадат своите картини в подмяна. “

След публикуването му, молби да приспособяват името на розата, наводнена. „ Той доста почиташе филмовия притежател, само че не го виждаше като добър мач за тази доста комплицирана и стратифицирана книга “, споделя Стефано. В последна сметка Еко промени мнението си, откакто по -пълно оцени нетрадиционния метод на френския режисьор към разказването на истории.

Филидей, който се възхищава на дестилацията на Аноуд на сложността на романа в своята същина, от дълго време обмисляше адаптирането на името на розата. Той разиска концепцията преди седем години с немска опера, макар че планът в никакъв случай не се реализира. След това, по време на първото заключване на Covid, La Scala го помоли да сформира опера, основана на италиански разказ. Тъй като Парижката опера също се обърна към него за комисия, двата театри избраха копродукция, позволявайки на Филидей да напише и италианска, по този начин и френска версия-подобно на великите опери на Росини и Верди.

Първо, Филиде се нуждаеше от позволение от наследниците на Еко-Карлота и Стефано Еко, а и вдовицата му-Карлота и Стефано. Получаването на доверието им лиши време. „ Не беше автоматизирано “, признава Филидей. „ Това беше дълго ухажване. “

Докато Еко не беше запалянко на операта, той беше мощно заинтригуван от някаква модерна музика, изключително типът, продуциран от Берио. Филидей употребява „ учтиво гледище “, с цел да завоюва доверието на фамилията, спомня си Стефано. " Това беше сериозен план... интелектуално стимулиращо предизвикателство, което - кой знае - може да се хареса на татко ми ", разсъждава той. „ Включването на огромни театри също успокоява мозъка ви. “

Композиторът твърди, че същинското опрощение за операта обитава в самата книга. В есе за името на розата, Еко характеризира романа като „ конструкция на операта, с дълги рецитативи и комплицирани арии “. Той също по този начин разкри в изявленията, че методът на Густав Малер за консолидиране на разнообразни музикални детайли в неговите симфонии е повлиял на неговия метод към романа. Филидей споделя, че Еко се е измъкнал мощно от известните френски романи от 19 век, графът на Монте Кристо измежду тях, вдъхновявайки личното му решение да се базира на италианската опера от 19 век.

лиши на Филиди година и половина, с цел да създаде либретото, като постоянни срещи с сътрудници, с цел да го усъвършенстват. Резултатът е строго структуриран текст. Седемдневният роман на ECO остава недокоснат, само че Filidei разменя истинските богослужебни дивизии за 24 подиуми, сложени в обособени стаи, всяка от които е съсредоточена върху една нота, семитон се измества нагоре и надолу от предходния. „ За да основа музикалния свят, трябваше да стартира със структурата “, изяснява Филидей. „ Това беше като Еко, който сподели, че е прекарал една година, скицирайки монасите и картографиране на пространството. “

Поставянето на Мичиелето е доминирано от окачена осмоъгълна „ катедрала “, направена от линии от осветена марля, която последователно се спуска, с цел да образува библиотеката на лабиринтите. Докато светлините са заменени, монаси, подредени на извитата стойка зад изгубване и се появяват още веднъж. Виждаме и един от жителите на манастира, съдбовно жилнат от машинален скорпион, различен удавен във ват, екстри в цветни маски за животни, въодушевени от средновековните бестиарии и монументална полистиролна врата, от която стърчат крайниците.

Филдей споделя, че не е завършил с проучването на доста мистерии. По -късно той се в профил. „ Попитах Стефано дали тази молитва към момента съществува “, споделя той. „ Може би един ден ще мога да го прочета и да го интегрирам във френската версия на операта. “

27 април-10 май,

разберете първо за най-новите ни истории-следвайте FT Weekend On и и да получавате бюлетина на FT Weekend всяка събота заран