Индийският момент „Whitey on the moon“

На 23 август 2023 година индийският галактически транспортен съд Chandrayaan-3 сполучливо кацна на Луната, трансформирайки Индия в четвъртата страна в света след Съединените щати, Съюз на съветските социалистически републики и Китай, с цел да реализиран подобен героизъм. Това беше миг на горделивост за една млада, постколониална нация единствено 75 години след нейната независимост. За страдание, това беше и личният миг на Индия „ Whitey on the moon “.

През 1970 година, скоро откакто Съединени американски щати станаха първата страна в историята, кацнала на Луната, афро-американският джаз стихотворец Гил Скот-Херън издава известната си джука поема „ Whitey on the moon “, критикувайки галактическата стратегия „ Аполо “ като план за суетност на бял човек, приключен с огромни разноски и с цялостно неуважение към дълбоката беднотия и употреба, претърпяна от чернокожите американци по това време.

„ Човекът преди малко ми подвигна наема предходната вечер.

'защото Уайти е на Луната

Няма топла вода, няма тоалетни, няма осветяване.

само че Whitey е на Луната

Чудя се за какво ме нервира?

тъй като Уайти е на Луната?

Вече плащах по петдесет на седмица.

with Whitey on the moon “, изпя Scott-Heron, съпроводен от конга барабани.

Поемата бързо се трансформира в шлагер измежду чернокожите американци, които бяха ядосани, че страната им е вложила в – и нахално чества завършването на – скъпа галактическа стратегия, която не включва и не е от изгода за техните общности, до момента в който те се бореха с медицински задължения, високи налози, непълна претовареност, градски крах, високи равнища на отнемане от независимост и расова дискриминация наред с други съществени проблеми.

Трудно е да се подценен паралелите сред американското общество по времето на задачата на Аполо, разказана в тази поема, и модерна Индия след нейната лична забележителна лунна задача.

Докато индийски учени – най-вече от висшата прослойка, проспериращи и сигурни на мястото си в страната – честваха кацането на Луната, милиони маргинализирани, лишени от права, обеднели индийци страдаха неимоверно.

По време на едномесечното пътешестване на галактическия транспортен съд Chandrayaan-3 към Луната, в югоизточния индийски щат Манипур, беше в ход опит за етническо пречистване. Цели села бяха изгорени до основи, десетки бяха убити, а десетки хиляди останаха без домове.

Точно преди началото на пътуването на галактическия транспортен съд държавното управление си подари чисто нова постройка на Народното събрание, чието създаване струваше 120 милиона $ – висока цена, изключително във време, когато в цялата страна безчет индийците в неравностойно състояние се борят с апетит и безработица. Противоречивата постройка също беше открита на спорна дата – 140-ата годишнина от рождението на бащата на индуската националистическа идеология, В. Д. Саваркар, който провокира различия заради връзката си с убийството на Махатма Ганди през 1948 година

Шесткратен парламентарист от ръководещата Bharatiya Janata Party (BJP) и шефът на Федерацията по битка на Индия в оставка, Brij Bhushan Sharan Singh, който е упрекнат в полово принуждение над дами по битка, също участваха на гала по откриването. Полицията в Делхи манипулира индийски борци, доста от които олимпийци, които желаеха да маршируват до постройката на Народното събрание, с цел да стачкуват против дейностите му.

В рамките на шест месеца след наситеното със събития разкриване новата постройка на Народното събрание беше атакувана, като двама мъже влязоха във вътрешните зали, крещяха лозунги и задействаха туби с пъстър газ. Това беше последвано от даже по-ниско историческо равнище, защото 141 парламентаристи – всички от опозиционни партии – бяха отстранени поради искане на изказване от министър-председателя по отношение на пробива в сигурността. Без опозиция администрацията на Моди смъкна с булдозер три нови законодателни акта в индийската система за наказателно правораздаване, които разрешават на държавното управление да цензурира новинарско наличие, да заплашва криптирана връзка, да изключва интернет и да прихваща връзки с минимална отговорност.

За страдание нищо от това не е извънредно в Индия през днешния ден. Същата нация, която сполучливо изпрати транспортен съд чак до Луната, трансформира малтретирането и потисничеството на своите най-маргинализирани и непривилегировани членове в доброволно развлечение. Всеки ден индийските вестници оголват костите на някое разрушено малцинство. Заглавията са депресиращи, страшни. „ Мъж изнасилва осемгодишна “; „ Мюсюлманин линчуван поради говеждо месо “; „ Далит, уриниран, обичай “…

Малцинства, седящи патици без мощ да се защитят, понасят малтретиране, оскърбление и принуждение без очакване за правдивост. Оставени са да се задушават в личната си тъга, както суровото манго се ферментира в личната им саламура. Междувременно богатите и привилегированите, „ белите “ на Индия, честват възходящата стопанска система, новите храмове, впечатляващия нов парламент и забележителните пътувания до Луната.

Има толкоз малко приятелство – същинска взаимност сред жителите – в Индия. За мен е объркващо, че продължаваме да се назоваваме една нация, най-голямата народна власт в света.

Базираната в Съединени американски щати организация с нестопанска цел Freedom House вече понижи степента на демокрацията на Индия от „ свободна “ до „ отчасти свободна “, до момента в който основаният в Швеция V-Dem Institute я сметна за „ изборна автокрация “. Демокрацията, след дългото й корист, в този момент съществува единствено в нашето минало. Това е единственото рационално умозаключение, защото всеки публичен контракт, който е в основата на закона и реда, се разпада. Истината е, че Индия в този момент е страна на регулаторен надзор и с навлизането в следващата изборна година малцинствата в Индия са развили групова мъдрост, неповторима за потиснатите: те знаят, че са сами.

И по този начин, тук сме. Индия стигна до Луната, само че индийците към момента са небогати, към момента гладни. Индийските дами към момента не са в сигурност. Никой теоретичен успех не може да помрачи деградацията на човешкия живот у нас. Едно пътешестване до Луната не може да скрие непрестанно задълбочаващото се неравноправие и видимо безкрайните несправедливости, опустошаващи малцинствата.

Индийският министър-председател Нарендра Моди, постоянно общителен към камерата и обичащ вниманието, който не губи време да се любува на славата на индийските учени, отвели Индия на Луната, към момента не е споделил нито дума за насилието в Манипур. Министърът на вътрешните работи на Моди Амит Шах неотложно приветства сполучливото кацане на Chandrayaan-3 – наблягайки, че това прави Индия първата нация, която „ допира Южния полюс на Луната “. Той обаче към момента не е обяснил на жителите за какво член на Българска социалистическа партия е поканил двамата злодеи, нападнали постройката на Народното събрание. Той също не е обяснил за какво половите хищници са добре пристигнали в Народното събрание и за какво не е дал нито една конференция за десетте години, в които е на поста.

Точно както задачата Apollo беше план за бяла Америка, Chandrayaan-3 беше план за образовани, проспериращи индианци от висшата прослойка.

С нашите доста брилянтни учени и все по-мощни технологии не се колебая, че Индия скоро ще изпрати човек на Луната, а оттова ще продължи към Марс, Юпитер и небесата оттатък тях. Нищо от това не трансформира обстоятелството, че оставаме страна, която няма пари да нахрани гладните, да подслони бездомните и да се грижи за болните – страна, в която, както „ Уайти е на Луната “, други имат, както сподели Скот-Херън, „ Няма топла вода, няма тоалетни, няма осветяване. “

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.