Индийският момент „Whitey on the moon“
На 23 август 2023 г. индийският космически кораб Chandrayaan-3 успешно кацна на Луната, превръщайки Индия в четвъртата страна в света след Съединените щати, СССР и Китай, за да постигнат такъв подвиг. Това беше момент на гордост за една млада, постколониална нация само 75 години след нейната свобода. За съжаление, това беше и собственият момент на Индия „Whitey on the moon“.
През 1970 г., скоро след като САЩ станаха първата страна в историята, кацнала на Луната, афро-американският джаз поет Гил Скот-Херън издава известната си устна поема „Whitey on the moon“, критикувайки космическата програма „Аполо“ като проект за суета на бял човек, завършен с големи разходи и с пълно пренебрежение към дълбоката бедност и експлоатация, преживяна от чернокожите американци по това време.
„Човекът току-що ми вдигна наема миналата вечер.
'защото Уайти е на Луната
Няма топла вода, няма тоалетни, няма осветление.
но Whitey е на Луната
Чудя се защо ме дразни?
защото Уайти е на Луната?
Вече плащах по петдесет на седмица.
with Whitey on the moon“, изпя Scott-Heron, придружен от конга барабани.
Поемата бързо се превърна в хит сред чернокожите американци, които бяха ядосани, че страната им е инвестирала в – и безсрамно празнува завършването на – скъпа космическа програма, която не включва и не е от полза за техните общности, докато те се бореха с медицински дългове, високи данъци, непълна заетост, градски упадък, високи нива на лишаване от свобода и расова дискриминация наред с други основни проблеми.
Трудно е да се пренебрегнат паралелите между американското общество по времето на мисията на Аполо, описана в тази поема, и съвременна Индия след нейната собствена забележителна лунна мисия.
Докато индийски учени – предимно от висшата каста, проспериращи и сигурни на мястото си в страната – празнуваха кацането на Луната, милиони маргинализирани, лишени от права, обеднели индийци страдаха неимоверно.
По време на едномесечното пътуване на космическия кораб Chandrayaan-3 към Луната, в югоизточния индийски щат Манипур, беше в ход опит за етническо прочистване. Цели села бяха изгорени до основи, десетки бяха убити, а десетки хиляди останаха без домове.
Точно преди началото на пътуването на космическия кораб правителството си подари чисто нова сграда на парламента, чието изграждане струваше 120 милиона долара – висока цена, особено във време, когато в цялата страна безброй индийците в неравностойно положение се борят с глад и безработица. Противоречивата сграда също беше открита на противоречива дата – 140-ата годишнина от рождението на бащата на индуската националистическа идеология, В. Д. Саваркар, който предизвиква разногласия поради връзката си с убийството на Махатма Ганди през 1948 г.
Шесткратен парламентарист от управляващата Bharatiya Janata Party (BJP) и шефът на Федерацията по борба на Индия в оставка, Brij Bhushan Sharan Singh, който е обвинен в сексуално насилие над жени по борба, също присъстваха на церемония по откриването. Полицията в Делхи манипулира индийски борци, много от които олимпийци, които искаха да маршируват до сградата на парламента, за да протестират срещу действията му.
В рамките на шест месеца след наситеното със събития откриване новата сграда на парламента беше атакувана, като двама мъже влязоха във вътрешните зали, крещяха лозунги и задействаха туби с цветен газ. Това беше последвано от дори по-ниско историческо ниво, тъй като 141 парламентаристи – всички от опозиционни партии – бяха отстранени заради искане на изявление от министър-председателя относно пробива в сигурността. Без съпротива администрацията на Моди свали с булдозер три нови законодателни акта в индийската система за наказателно правосъдие, които позволяват на правителството да цензурира новинарско съдържание, да застрашава криптирана комуникация, да изключва интернет и да прихваща комуникации с минимална отговорност.
За съжаление нищо от това не е необичайно в Индия днес. Същата нация, която успешно изпрати кораб чак до Луната, превърна малтретирането и потисничеството на своите най-маргинализирани и непривилегировани членове в непринудено забавление. Всеки ден индийските вестници оголват костите на някое разбито малцинство. Заглавията са депресиращи, страшни. „Мъж изнасилва осемгодишна“; „Мюсюлманин линчуван заради говеждо месо“; „Далит, уриниран, бит“…
Малцинства, седящи патици без сила да се защитят, понасят малтретиране, унижение и насилие без очакване за справедливост. Оставени са да се задушават в собствената си мъка, както суровото манго се ферментира в собствената им саламура. Междувременно богатите и привилегированите, „белите“ на Индия, празнуват нарастващата икономика, новите храмове, впечатляващия нов парламент и забележителните пътувания до Луната.
Има толкова малко братство – истинска солидарност между гражданите – в Индия. За мен е объркващо, че продължаваме да се наричаме една нация, най-голямата демокрация в света.
Базираната в САЩ организация с нестопанска цел Freedom House вече понижи степента на демокрацията на Индия от „свободна“ до „частично свободна“, докато базираният в Швеция V-Dem Institute я сметна за „избирателна автокрация“. Демокрацията, след дългото й злоупотреба, сега съществува само в нашето минало. Това е единственото разумно заключение, тъй като всеки обществен договор, който е в основата на закона и реда, се разпада. Истината е, че Индия сега е държава на регулаторен контрол и с навлизането в поредната изборна година малцинствата в Индия са развили колективна мъдрост, уникална за потиснатите: те знаят, че са сами.
И така, тук сме. Индия стигна до Луната, но индийците все още са бедни, все още гладни. Индийските жени все още не са в безопасност. Никой научен триумф не може да помрачи деградацията на човешкия живот у нас. Едно пътуване до Луната не може да скрие непрекъснато задълбочаващото се неравенство и привидно безкрайните несправедливости, опустошаващи малцинствата.
Индийският министър-председател Нарендра Моди, винаги любезен към камерата и обичащ вниманието, който не губи време да се наслаждава на славата на индийските учени, отвели Индия на Луната, все още не е казал нито дума за насилието в Манипур . Министърът на вътрешните работи на Моди Амит Шах незабавно приветства успешното кацане на Chandrayaan-3 – подчертавайки, че това прави Индия първата нация, която „докосва Южния полюс на Луната“. Той обаче все още не е обяснил на гражданите защо член на БСП е поканил двамата злодеи, нападнали сградата на парламента. Той също не е обяснил защо сексуалните хищници са добре дошли в парламента и защо не е дал нито една пресконференция за десетте години, в които е на поста.
Точно както мисията Apollo беше проект за бяла Америка, Chandrayaan-3 беше проект за образовани, проспериращи индианци от висшата каста.
С нашите много брилянтни учени и все по-мощни технологии не се съмнявам, че Индия скоро ще изпрати човек на Луната, а оттам ще продължи към Марс, Юпитер и небесата отвъд тях. Нищо от това не променя факта, че оставаме страна, която няма пари да нахрани гладните, да подслони бездомните и да се грижи за болните – страна, в която, както „Уайти е на Луната“, други имат, както каза Скот-Херън, „ Няма топла вода, няма тоалетни, няма осветление.“
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
