Иран започва гласуването на първите парламентарни избори след протестите през 2022 г., тъй като се задават въпроси за избирателната активност
ДУБАЙ, Обединени арабски емирства (AP) — Иран започна гласуването в петък на първите си парламентарни избори след масовите протести през 2022 г. срещу законите за задължително носене на хиджаб след смъртта на Махса Амини, с въпроси, надвиснали колко хора ще се явят на гласуването.
Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей, 84, ще даде един от първите гласове на избори, които също ще вижте нови членове, избрани в Събранието на експертите в страната. Панелът от духовници, които имат осемгодишен мандат, има мандат да избере нов върховен лидер, ако Хаменей се оттегли или умре, което придава на ролята им все по-голямо значение с възрастта на Хаменей.
Около 15 000 кандидати се борят за място в 290-членния парламент, официално известен като Ислямска консултативна асамблея. Мандатът е четиригодишен и пет места са запазени за религиозните малцинства в Иран.
Съгласно закона парламентът упражнява надзор върху изпълнителната власт, гласува договори и разглежда други въпроси. На практика абсолютната власт в Иран принадлежи на неговия върховен лидер.
Твърдолинейните привърженици контролираха парламента през последните две десетилетия – със скандирания „Смърт на Америка“, често чувани от залата.
По време на председателя на парламента Мохамад Багер Калибаф, бивш генерал от Революционната гвардия, който подкрепи насилственото потушаване на ирански студенти през 1999 г., законодателната власт прокара законопроект през 2020 г., който значително ограничи сътрудничеството на Техеран с ядрения надзорен орган на ООН, International Atomic Агенция по енергетика.
Това последва едностранното оттегляне на Америка от тогавашния президент Доналд Тръмп от ядрената сделка на Иран със световните сили през 2018 г. – акт, който предизвика години на напрежение в Близкия изток и видя, че Иран обогати рекордно достатъчно уран - нарушаване на чистотата, за да има достатъчно гориво за „няколко“ ядрени оръжия, ако реши.
Съвсем наскоро парламентът се съсредоточи върху проблемите около задължителното покриване на главата на Иран или хиджаб за жени след смъртта на 22 г. през 2022 г. -годишната Амини в полицейски арест, което предизвика национални протести.
Протестите бързо ескалираха в призиви за сваляне на духовните управници на Иран. Последвала репресия от службите за сигурност уби над 500 души, като повече от 22 000 бяха задържани.
Призивите за бойкот на изборите се разпространиха през последните седмици, включително от затворената лауреатка на Нобелова награда за мир Наргес Мохамади, активистка за правата на жените, която призова те са „измама“.
Призивите за бойкот поставиха правителството под нов натиск – след Ислямската революция от 1979 г. иранската теокрация основа легитимността си отчасти на активността на изборите.
Държавният избирателен център ISPA не беше публикувал данни за изборите преди гласуването до четвъртък, нещо изключително необичайно, тъй като данните им обикновено се публикуват много по-рано. Проучването, базирано на проучване сред 5121 души с право на глас, прогнозира избирателна активност от 23,5% в столицата Техеран и 38,5% в национален мащаб. Каза, че границата на грешка в анкетата е 2%.
