Италия предлага страхотна идея за намаляване на цените на електроенергията
Европейците прекарват огромна част от времето си в писък за сметките си за електрическа енергия – а политиците огромна част от тях измислят повече или по-малко изобретателни решения. Испания краткотрайно ограничи някои разноски след нахлуването на Русия в Украйна. Обединеното кралство неотдавна реалокира цената на някои дотации от сметките на клиентите в общото данъчно облагане. И въпреки всичко до момента държавните управления са оставили необятната конструкция на енергийния пазар — в това число разноските за екологизирането му — непокътнати. Италия първа разрушава редиците.
Проблемът, с който страната се пробва да се оправи, е общ. Правилата, принуждаващи газовите електроцентрали да заплащат налог върху въглерода, който отделят – въпреки и изцяло рационални сами по себе си – покачват цената на електричеството на всички места, а освен за мръсното многообразие. Разходите за въглерод сега съставляват една четвърт до една пета от италианските цени на електрическа енергия на едро от към 100 евро за мегаватчас, пресмята Lex.
Причината това да се случва е, че когато газовите централи са маргинален снабдител на електрическа енергия, техните оперативни разноски дефинират цената на електрическата енергия от всеки източник. И макар че възобновимите енергийни източници съставляват от ден на ден и повече от общото произвеждане, към момента има няколко часа в годината, когато те могат изцяло да задоволят търсенето. Това значи, че до момента в който централите, работещи с газ, създават по-малко от 40 % от електрическата енергия, която Италия използва, те дефинират цената за двойно по-голяма сума.
Обединеното кралство е в сходно състояние: централите, работещи с газ, създават малко над една четвърт от електрическата енергия, споделя Националният енергиен систематичен оператор, само че дефинират цената в 85 % от времето съгласно отдела за енергийно и климатично разузнаване.
Сега Италия се пробва да прекъсне тази връзка. Той желае да понижи цените на едро, като възвърне разноските на производителите на електрическа енергия за въглеродните разрешителни, които би трябвало да закупят, и възвърне разноските непосредствено от потребителските сметки. Тогава потребителите ще заплащат въглероден налог единствено върху 40 % от потреблението си вместо 80 %. Нетната изгода за потребителите се чака да бъде към 10 евро/MWh, до момента в който държавните и газовите централи ще видят дребна разлика.
В интерес на истината действителните спестявания евентуално ще бъдат по-ниски: по-евтините газови централи може да завоюват пазарен дял. По-ниските цени на едро биха нараснали сумата, която държавното управление би трябвало да заплати на производителите на сила от възобновими източници според съществуващите съглашения за ценообразуване. А Италия е взаимосвързана със своите съседи. ICIS, консултантска компания, счита, че в случай че цените на електрическата енергия на едро паднат, част от швейцарския експорт на водноелектрическа сила ще бъде отклонен от Италия към Германия и Австрия, което ще намали цените и там и ще подкопае част от изгодите за италианските консуматори.
И въпреки всичко концепцията е забавна. Това е зелено плъзгане, не се заблуждавайте. Но въздействието върху програмата за климата не е толкоз коренно, колкото може да наподобява. В Италия не е останало доста произвеждане на сила от въглища, тъй че данъкът върху въглеродните излъчвания към този момент свърши работата си на този фронт. И като се има поради, че по-голямата част от възобновимите енергийни източници се подтикват настрана, потребителите може да не желаят да заплащат и за моркови, и за пръчки.
Мярката на Италия - която в този момент ще бъде прегледана деликатно от Европейския съюз - е малко евентуално да премине съгласно проекта. Регулаторите на климата и конкуренцията ще бъдат на всички места. Но предлагането има известна изгода. Хвърляйки светлина върху компромисите сред достъпността и декарбонизацията, това най-малко ще провокира потребен спор.
