Изгонвайки Сантос, Републиканската партия напомня на американците, че има последствия за погрешни действия... понякога

Изгонването на Джордж Сантос от Конгреса тази седмица поради безбройните му измислици и евентуални закононарушения е значима и добре пристигнала стъпка към възобновяване на репутацията освен на тази институция, само че и на американските институции като цяло.

Да, за него щеше да е по-добре да подаде оставка, само че този избор изпраща обръщение, че даже в нашата всепозволена ера не всеки скандал може да се преживее.

През 1987 година Джо Байдън беше заставен да напусне президентската конкуренция, тъй като е изплагиатствал работа в колежа. През същата година Дъглас Гинсбърг отдръпна номинацията си във Върховния съд, когато беше намерено, че е пушил марихуана, до момента в който е бил доцент по право в Харвардския университет.

През 2023 година Байдън е президент на Съединените щати, към момента се отдава на чести измислени изказвания и освен тревата е необятно законна, само че и един от най-хубавите лобисти в промишлеността е Джон Бонер, някогашен представител на Камарата на представителите.

Представител Джордж Сантос (R-NY) чака началото на 118-ия Конгрес в Камарата на представителите на постройката на Капитолия на Съединени американски щати на 3 януари 2023 година във Вашингтон, окръг Колумбия (Снимка: Anna Moneymaker/Getty Images)

Това беше тиха, само че поредна морска смяна.

Само за 35 години моралните, етични и професионални стандарти за хората, които са обществени лица на американските институции, изцяло се сринаха.

В Конгреса сенаторът демократ от Ню Джърси Боб Менендес към момента се скита из коридорите на Капитолийския рид с достъп до секретни материали, до момента в който е под обвиняване, че е непознат сътрудник. И институцията не прави нищо.

Поне републиканците в Камарата на представителите са в положение да потърсят сметка от един от тях.

В публицистиката има обилие от професионално двуличие, от Русиягейт до нервността с COVID-19 и напълно неотдавна изцяло подправена история за бомбардирането на болница в Газа от Израел, която Ню Йорк Таймс даде на терористите от Хамас.

Отново нулеви последици.

Що се отнася до държавните учебни заведения, резултатите от тестванията внезапно падат в цялата страна и вместо да подобрят образованието, доста области просто намаляват стандартите, постоянно до момента в който преподават радикална прогресивна стратегия по отношение на расата и пола, която доста родители намират за нежелателна.

Тези педагози печелят награди, а учителските синдикални шефове като Ранди Вайнгартен не престават да осребряват солидните си заплати и да излизат по малкия екран.

Представител Джордж Сантос напуща постройката на федералния съд в Централен Ислип, Ню Йорк, в петък, 27 октомври 2023 година Сантос се пледира за почтен по модифицирано обвиняване, обвиняващо го в няколко измами, в това число осъществяване на десетки хиляди долари в неразрешени таксувания на кредитни карти, принадлежащи на неговите донори на акцията. (AP Photo/Stefan Jeremiah)

Изберете институция, която и да е институция, и ще видите същия модел, само че има и нещо друго, което също ще видите.

През 1979 година 34% от американците, интервюирани от Gallup, имаха огромно или много малко доверие в Конгреса. Днес този брой е анемичните 8%. През същия интервал вестниците означиха спад от 51% до едвам 18%, а държавните учебни заведения минаха от 53% на 26%.

Друга дума за убеденост е доверие, а през днешния ден живеем в страна, в която големи болшинства не имат вяра на държавното управление, новините или учебното заведение на децата си. Не е стабилно и ни раздира.

Друг метод да мислим за доверието в институциите е като доверие в споделена рамка на действителността така и така нямаме метод да се оправим с назряващи проблеми като образованието, южната граница или престъпността.

Нямаме споделен набор от обстоятелства, на които да се доверим. Всичко, с което не сме съгласни, може да бъде отхвърлено, като приемем, че е подвеждащо или предлагано недобросъвестно.

Няма сурогат на доверието в институциите, никаква технология или система за инспекция на обстоятелства не може да им потърси отговорност и в последна сметка за какво да им имаме вяра повече, в сравнение с кулите от слонова кост и залите на властта?

Не, доверието би трябвало да се печели от самите институции и единственият метод да стане това е с доста по-високи стандарти.

В днешно време всеки PR сигнал на стойност 50 цента може да накара крадено от няколко думи в юридическия факултет или пуфтенето на джойнт на празненство през 70-те години да изчезне по-бързо от Ferrari, прескачащо през неравноправие.

Представител Джордж Сантос, R-N.Y., постави клетва от тогавашния ръководител на Камарата на представителите Кевин Маккарти от Калифорния, като член на 118-ия Конгрес във Вашингтон, рано в събота, 7 януари 2023 година (AP Photo/Alex Brandon)

И да, през днешния ден наподобява жестоко, че такива релативно дребни прегрешения могат да дисквалифицират човек от висока социална служба, само че в действителност ли е по този начин?

Може би в Америка от 1987 година плагиатството на Байдън е било червен байрак – в случай че е бил кадърен на това, може би е бил кадърен на други нечестни дейности, като да вземем за пример, не знам, да речем, въздействие комерсиална търговия?

Може би този висок стандарт е работил тъкмо както е планувано.

Може би, в случай че отпечатате подправен доклад за Израел, извършващ военно закононарушение, основан само на думите на касапите от Хамас, които изгориха живи бебета няколко дни по-рано, не трябваше да имате авторска линия вечно още веднъж.

Друга дума за убеденост е доверие, а през днешния ден живеем в страна, в която големи болшинства не имат вяра на държавното управление, на новините, или учебното заведение на децата им. Не е стабилно и ни раздира.

Може би, в случай че ръководите просветителна система, която се бори да научи децата да четат или да се оправят с съществена математика, би трябвало да ви бъде показана вратата, а не блестящата стълба към по-голяма административна власт.

Докато американският народ още веднъж не повярва, че тези с такава власт ще понесат следствията за това, че са ги излъгали и са ги провалили, както направи Сантос, няма да има подем на публичното доверие в нашите институции.

Подобно на остарелия анекдот за 25 юристи, изгубени в морето, изключването на Героге Сантос от Конгреса е положително начало.

Но това е единствено началото. Всички наши институции би трябвало да слагат доста по-висока летва за държание и осъществяване, даже при риск от сурови санкции. Без това толкоз значимото доверие в никакъв случай няма да бъде възобновено.

Дейвид Маркъс е колумнист, живеещ в Западна Вирджиния и създател на „ Charade: The Коронавирус Lies That Crushed A Nation. “