Изкуството на „пътуването, надяваме се“

хванато в бомбардирана тръба на 7/7, измежду многото ми мисли за сажди, беше съжалението, че не бях оставил доста по пътя на документално завещание.

Аз съм академик и не бих могъл да обичам работата си повече, само че съм много взет с концепцията, рекламирана от Сара Бернхард и обществото на мъртвите поети. Винаги съм бил лаком консуматор на спектакъл, художествена литература и лирика, а през 2005 година преди малко започнах да потапя пръста си в писането на не-научно.

Спомням си, че усещах, че беше мълчешком да умра при под земята случай в Лондон и да си помисля, че в случай че в този миг знаех, че това е тероризъм, щях да бъда покрит от концепцията, че най-малко ще вляза в историята.

Тъй като моите младежи бях захласнат от късия стих на Дороти Паркър:

Ако би трябвало да работя през дневна светлина и тъмна,

отдадена, валорна, сериозна, същинска,

тогава на World, аз може да се обърна към моя Марк;

и какво ще стане, в случай че не го върша и какво ще стане, в случай че го направя?

В ранните си години одобрих това като лиценз, за ​​да не се постанова даже да се пробвам да направя персонализиран знак за света. Бях учтив с цялостно потапяне в религията, където азът е обуздан и всеки субект е жизненоважен, само че неизвестен, способства за обща цел.

Заседнал в препълнената карета, макар че, мислейки, че съм на път да бъда погасен, извадих желанието да изгоря свещта в двата края, да се възползвам от всичко, което светът предлага, и да бъде видян.

В последна сметка пристигна помощ и ние свалихме песните в един файл, с цел да се качим назад към платформата на King's Cross; Те не биха ни разрешили да си тръгнем, до момента в който не дадем телефонните си номера на полицията.

В назад във времето несъмнено съм бил в потрес, само че изминах повече от четири благи до лабораторията за биофизика в Imperial College London в Южен Кенсингтън, спирайки се в лото на Макдоналд, с цел да избърша сажди от лицето ми, и H&M, с цел да размени предходната ми розова тениска.

Поддържах почернелия връх под бюрото си като моя „ експонат А “ за полицията - той остана с мен посредством голям брой офис ходове. И аз се записах незабавно в курс за креативно писане, срещайки се с цветен екип от амбициозни писатели, с които към момента постоянно се привиквам.

Четирима от нас даже отидохме на писане от оттегляне на личното си откритие в уелски каравана, когато бяхме надлежно 33, 44, 55 и 66 години, което гъделичка на науката.

Страх

Те имаха огромна хартиена карта на целия трен и ме помолиха да обрисувам кръст в точката, където мислех, че заставам. Той изобразяваше вратите, които се отварят от неверната страна, като се има поради посоката на пътешестване и се зачудих дали това е съзнателно залог, с цел да обхване надеждността на очевидците, само че когато го показах, те споделиха, че не съм първият да го загатна.

Докато напуснах Скотланд Ярд, един от служителите на реда означи: „ Мисля, че си най -охладената ни жертва “, идентичност, която съм ценяла, защото, макар че чувствам, че не мога да одобрявам заслугата за това какъв брой малко контузия съм претърпял.

Това се връща понякога, като когато брачният партньор ми и аз неотдавна направихме едно от тези скрити лондонски обиколки. Докато минавахме през запустял тунел на тръбата, това не беше плашещо, само че изпитах вълна от памет, която ме накара да схвана, че стигаме до 20 години, и взех решение, че би било катаргично да пиша за това.

няколко години преди 7/7 имах гадже, което беше уверено, че ще има бомба в тръбата. Той го загатна много, само че не можех да се тормозя за това, макар че бях издигнат на истории за кръстоносни походи, погроми и Холокоста и знаейки изцяло, че зверствата съществуват. Въпреки че бях доверчив и той се оказа прав, към момента мисля, че методът ми за „ пътешестване, уповавам се “, ми служи добре - това е щастливо битие, до момента в който не е по този начин.

Едно от огромните неща, които научих, е какъв брой малко надзор наподобява имам над кои неща ме тормозят или се опасявам. Обезмарителен се опасявам да карам в Лондон, само че щастливо скочих назад по тръбата, незабавно щом още веднъж беше и още веднъж работи.

Понякога мисля да имам терапия, с цел да се опитам да преодолея страха си от шофиране, само че тогава си припомням всички останали способи, по които избирам да извозвам времето си, и по какъв начин тръбата ме вкарва съвсем на всички места, където би трябвало да отида, с бонуса да мога да чета по едно и също време или да пиша, като в същото време оставя управлението на експерт.

Rivka Isaacson е професор по молекулярна биофизика в King's College London

разберете първо за последните ни истории - следвайте FT Weekend On и, и да получавате бюлетина на FT Weekend всяка събота заран

Източник: ft.com