Изпълнителен директор на Mistral: Компаниите с изкуствен интелект трябва да плащат такса за съдържание в Европа

Писателят е съосновател и основен изпълнителен шеф на Mistral AI

Европа е земя на създатели. Континентът е подхранвал хрумвания, които са обогатили и не престават да обогатяват международния интелектуален и креативен пейзаж. Неговото разнообразно и многоезично завещание остава една от най-силните му страни, централна освен за неговата еднаквост и мека мощ, само че и за неговата икономическа жизнеспособност.

Всичко това е изложено на риск, защото ИИ трансформира световната стопанска система на знанието.

Големи компании за изкуствен интелект в Съединени американски щати и Китай създават моделите си според разрешителни или несъществуващи правила за авторско право, като ги образоват в страната за големи количества наличие — в това число от европейски източници.

Европейските разработчици на изкуствен интелект, в противен случай, работят в фрагментирана правна среда, която ги слага в неравностойно конкурентно състояние. Настоящата рамка за отвод, предопределена да разреши на притежателите на права да защитят наличието си и да попречи на фирмите с изкуствен интелект да го употребяват за образование, в случай че заявят това, се оказа неработеща на процедура. Произведенията, предпазени с авторски права, не престават да се популяризират неконтролируемо онлайн, до момента в който правните механизми, предопределени да ги пазят, остават разпокъсани, прилагани непоследователно и прекомерно комплицирани.

Резултатът е рамка, която не удовлетворява никого. Притежателите на права вярно се опасяват за прехраната си, само че не виждат явен път към отбрана. Разработчиците на AI са изправени пред правна неустановеност, която попречва вложенията и растежа.

Европа би трябвало да изследва нов метод.

В Mistral предлагаме такса, учредена на приходите, която ще се ползва към всички търговски снабдители, които пускат модели на AI на пазара или ги пускат в употреба в Европа, отразявайки тяхното потребление на обществено налично онлайн наличие.

Основно значимо е, че тази такса ще се ползва еднообразно за снабдители, основани в чужбина, създавайки равни условия на европейския пазар и гарантирайки, че задграничните компании за изкуствен интелект също способстват, когато оперират тук. Приходите ще се влеят в централноевропейски фонд, отдаден на вложение в основаване на ново наличие и поддръжка на културните браншове в Европа. 

В подмяна разработчиците на AI ще получат това, от което незабавно се нуждаят: правна сигурност. Механизмът ще защищити доставчиците на ИИ от отговорност за образование върху материали, налични онлайн. Важно е, че това няма да размени лицензионните съглашения или свободата на договаряне. Напротив, опциите за лицензиране би трябвало да продължат да се развиват и уголемяват за потребление отвън образованието. Фондът ще добави, а не ще изтласка директните връзки сред основателите и фирмите за изкуствен интелект.

Ние имаме вяра в Европа. Ето за какво ние влагаме 4 милиарда евро в европейска инфраструктура, с цел да обучим нашите модели на европейска земя. Но не можем да изградим бъдещето на ИИ в Европа съгласно правила, които ни слагат в структурно по-неблагоприятно състояние по отношение на нашите американски и китайски съперници. Европа не може да си разреши да стане въздържан консуматор на технологии, основани другаде, подготвени на нашите познания, езици и просвета, само че не отразяващи нито нашите полезности, нито нашето разнообразие.

Представяме тази концепция като насочна точка за полемика, а не като финален проект. С това предложение каним основатели, притежатели на права, политици и сътрудници разработчици на AI да се обединят към решение, при което нововъведенията и отбраната на създателите вървят напред дружно.

Европа не би трябвало да избира сред отбраната на своите основатели и конкуренцията в конкуренцията с AI. Нуждае се от рамка, която разрешава и двете.

Дебатът към AI и авторското право прекомерно постоянно се показва като борба сред създатели и разработчици на AI. Това рамкиране освен е неефикасно, то е неправилно. Далеч от това да са съперници, двете общности са най-естествените съдружници. И двамата имат бездънен споделен интерес да подсигуряват, че Европа няма да отстъпи позиции, културно, софтуерно или стратегически, в ера, която ще се дефинира от това по какъв начин обществата избират да ръководят инструментите на разузнаването.