Израелското нападение над Газа, през очите на Мона

В началото на ноември израелска бомба прекатурна живота на Мона Абдел Рахим в Газа.

Експлозията унищожи дома й и умъртви съседа й в Джабалия, гъсто обитаем бежански лагер в северната част на анклава. Абдел Рахим нямаше различен избор, с изключение на да избяга на юг със брачна половинка си, сестрите и внуците си.

Те бяха измежду 1,1 милиона палестинци, които се вслушаха в заповедта на Израел да изтеглят северна Газа, заповед, която може да се равнява на наложително пренасяне на население, което е военно закононарушение.

„ Тръгнахме и нямахме време да вземем нищо от вкъщи си. Всичко към нас беше унищожено “, сподели 63-годишният Абдел Рахим пред Ал Джазира от Рафа, град в южната част на Ивицата Газа.

Абдел Рахим е претърпял няколко войни, само че нито една не е толкоз опустошителна, колкото сегашната офанзива на Израел против Газа. Експерти на Организация на обединените нации, правозащитни групи и Международният съд (МС) предизвестиха, че палестинците в Газа са изправени пред действителен риск от геноцид, в случай че Израел не спре офанзивите си против тях.

След изненадващото нахлуване на Хамас против израелски общности и военни постове на 7 октомври, при което 1139 души бяха убити и 240 отведени в плен в Газа, Израел отмъсти, като наказа цялото население на Газа, съгласно специалисти и палестинци.

Абдел Рахим си напомни изселването си от Северна Газа, както и гибелта на близки, убити от израелските бомбардировки, които сринаха съвсем всичко в обсадения анклав.

„ Окупационните [израелски] сили носят отговорност за унищожаването на всички наши домове и всички наши дървета и за убийството на нашите деца “, сподели Абдел Рахим пред Ал Джазира. „ Защо нито една от арабските или европейските страни не се интересува от палестинския народ? Палестина е унищожена. “

Още един Накба?

Абдел Рахим към момента не е бил роден, когато 700 000 палестинци са били прогонени от родината си, с цел да създадат път за основаването на Израел през 1948 година – събитие, наречено на арабски като Накба или злополука. Но като всички палестинци, тя израства, научавайки за Накба и постоянно копнее да се върне в селото на фамилията си.

Тя в никакъв случай не си е представяла, че ще преживее още едно всеобщо изселване. Въпреки това, до момента в който бягаше от Джабалия, Абдел Рахим усети, че историята се повтаря.

Тя си спомни по какъв начин е предходна в оскърбление със стотици хиляди палестинци – мъже, дами и деца – около израелските бойци. По пътя тя видя десетки тела на хора, които гниеха по пътя, откакто бяха убити от израелски обстрел.

Стотици хора също бяха арестувани на всеки израелски контролно-пропускателен пункт. Коварното пътешестване лиши дни.

„ Докато вървяхме, имаше хора, убити от израелски военни самолети “, сподели Абдел Рахим. „ Бяха убити тъкмо пред нас. “

Изгонването на палестинци от Северна Газа е най-новата глава от палестинското отнемане от благосъстоятелност, съгласно Шата Абдулсамад, специалист по палестинските бежанци от Al-Shabaka, палестински мозъчен концерн.

„ Мисля, че израелците се пробват да довършат работата, която започнаха в Накба през 1948 година Това, което виждаме в Газа, не е изключение. Единственото изключение е, че мащабът на разрушението е невиждан “, сподели тя пред Al Jazeera.

Убийство на филантропични служащи

На 24 ноември Абдел Рахим получи вест, че израелският обстрел е умъртвил нейния шурей и фамилията му в северна Газа.

Осама беше отговорник по арабски език за Агенцията на Организация на обединените нации за подкрепяне и работа на палестинските бежанци (UNRWA), която дава здравни грижи, обучение и други услуги на палестинските бежанци след Накба. Осама беше погубен дружно със сина си, снаха си и трите си внучки.

„ Той не е имал никаква връзка с въоръжена организация или палестинско придвижване. Той беше граждански “, сподели Абдел Рахим.

От 7 октомври Израел е умъртвил повече от 150 чиновници на UNRWA с безразборното си бомбардиране на Газа. Това е най-големият брой чиновници на Организация на обединените нации, убити в който и да е спор от основаването на Организация на обединените нации през 1945 година

Убийството на чиновници на UNRWA е емблематично за по-широкото нахлуване на Израел против филантропичната организация.

В същия ден, в който Министерски съвет постанови като „ правдоподобно “ Израел да прави геноцид в Газа, израелското държавно управление твърди, че 12 чиновници на UNRWA са взели участие в офанзивите на Хамас на 7 октомври.

Но съгласно Channel 4 News, който получи вътрешни документи на израелското разузнаване, Израел не даде доказателства, че чиновници на UNRWA са взели участие в офанзивите от 7 октомври.

Въпреки неналичието на доказателства, редица западни съдружници на Израел – като Канада, Обединеното кралство и Съединените щати – стопираха финансирането на UNRWA даже когато гладът се задава заради израелската блокада на Газа.

„ Ако UNRWA спре, тогава всичко ще се срине върху палестинците “, сподели един чиновник на UNRWA в Газа, който няма право да приказва с пресата.

„ Всички условия за поддържане на живота ще бъдат унищожени, изключително за възрастните хора и децата. “

Никога не напущам

В края на януари министър-председателят на Катар Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим Ал Тани пътува до Париж, с цел да се срещне с представители на разузнаването от Израел, Египет и Съединени американски щати.

Те разискаха допустима филантропична пауза, при която Хамас ще освободи дами и деца, държани в плен, в подмяна на увеличение на филантропичната помощ. Ще последват стъпки за обезпечаване на непрекъснато преустановяване на огъня.

Новината за срещата стигна до Газа, където се разпространиха клюки, че краят на войната е неминуем. Над X (бивш Twitter) се появиха видеоклипове на деца, възрастни мъже и младежи, които танцуват и честват новината. Абдел Рахим се надяваше, даже се молеше, че слуховете са правилни. Но примирието към момента не се материализира.

Искаме да се приберем! Искаме да се приберем! ”

Палестинците скандират и честват новината за хипотетичното съглашение за преустановяване на огъня.

Вижте насладата на лицата им. Можете ли да си визиите какъв брой съкрушени ще бъдат, в случай че прекратяването на огъня не се реализира? #casefireNow pic.twitter.com/0pxO7OMg2O

— sajida afzal (@mahadabdul36) 2 февруари 2024 година

„ Всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда всички се опасяваме, че ще умрем “, сподели Абдел Рахим с примирие.

Тези страхове се усложниха, когато Израел разгласи в петък, че ще нападна Рафах, регион покрай границата с Египет, където към 1,8 милиона палестинци като Абдел Рахим са потърсили леговище.

Повечето цивилни в Рафах живеят в жилищни здания или спят на палатки на студените улици. Абдел Рахим и нейният брачен партньор са отседнали в приблизително учебно заведение за девойки, което в този момент е подслон на UNRWA

Някои израелски разследващи и държавни чиновници от дълго време приканват всички палестинци в Газа да бъдат експулсирани в Египет. Въпреки това, египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси даде да се разбере, че няма да поддържа никакъв ход, който би могъл да докара до трайно изселване на палестинците от Газа.

Абдел Рахим сподели, че даже да може да премине в Египет, би предпочела да почине на своята земя.

„ Няма метод да отидем в Египет. Това е нашата страна и нашата земя. Ние сме палестинци “, сподели тя.

„ Ако умрем, значи желаеме да умрем тук. “