Израелското нападение над Газа, през очите на Мона
В началото на ноември израелска бомба преобърна живота на Мона Абдел Рахим в Газа.
Експлозията унищожи дома й и уби съседа й в Джабалия, гъсто населен бежански лагер в северната част на анклава. Абдел Рахим нямаше друг избор, освен да избяга на юг със съпруга си, сестрите и внуците си.
Те бяха сред 1,1 милиона палестинци, които се вслушаха в заповедта на Израел да евакуират северна Газа, заповед, която може да се равнява на принудително преместване на население, което е военно престъпление.
„Тръгнахме и нямахме време да вземем нищо от дома си. Всичко около нас беше унищожено“, каза 63-годишният Абдел Рахим пред Ал Джазира от Рафа, град в южната част на Ивицата Газа.
Абдел Рахим е преживял няколко войни, но нито една не е толкова опустошителна, колкото сегашната атака на Израел срещу Газа. Експерти на ООН, правозащитни групи и Международният съд (МС) предупредиха, че палестинците в Газа са изправени пред реален риск от геноцид, освен ако Израел не спре атаките си срещу тях.
След изненадващото нападение на Хамас срещу израелски общности и военни постове на 7 октомври, при което 1139 души бяха убити и 240 отведени в плен в Газа, Израел отмъсти, като наказа цялото население на Газа, според експерти и палестинци.
Абдел Рахим си припомни изселването си от Северна Газа, както и смъртта на близки, убити от израелските бомбардировки, които сринаха почти всичко в обсадения анклав.
„Окупационните [израелски] сили носят отговорност за унищожаването на всички наши домове и всички наши дървета и за убийството на нашите деца“, каза Абдел Рахим пред Ал Джазира. „Защо нито една от арабските или европейските страни не се интересува от палестинския народ? Палестина е унищожена.“
Още един Накба?
Абдел Рахим все още не е бил роден, когато 700 000 палестинци са били прогонени от родината си, за да направят път за създаването на Израел през 1948 г. – събитие, наречено на арабски като Накба или катастрофа. Но като всички палестинци, тя израства, научавайки за Накба и винаги копнее да се върне в селото на семейството си.
Тя никога не си е представяла, че ще преживее още едно масово изселване. Въпреки това, докато бягаше от Джабалия, Абдел Рахим усети, че историята се повтаря.
Тя си спомни как е минала в унижение със стотици хиляди палестинци – мъже, жени и деца – покрай израелските войници. По пътя тя видя десетки тела на хора, които гниеха по пътя, след като бяха убити от израелски обстрел.
Стотици хора също бяха задържани на всеки израелски контролно-пропускателен пункт. Коварното пътуване отне дни.
„Докато вървяхме, имаше хора, убити от израелски военни самолети“, каза Абдел Рахим. „Бяха убити точно пред нас.“
Изгонването на палестинци от Северна Газа е най-новата глава от палестинското лишаване от собственост, според Шата Абдулсамад, експерт по палестинските бежанци от Al-Shabaka, палестински мозъчен тръст.
„Мисля, че израелците се опитват да довършат работата, която започнаха в Накба през 1948 г. Това, което виждаме в Газа, не е изключение. Единственото изключение е, че мащабът на разрушението е безпрецедентен“, каза тя пред Al Jazeera.
Убийство на хуманитарни работници
На 24 ноември Абдел Рахим получи новина, че израелският обстрел е убил нейния зет и семейството му в северна Газа.
Осама беше отговорник по арабски език за Агенцията на ООН за подпомагане и работа на палестинските бежанци (UNRWA), която предоставя здравни грижи, образование и други услуги на палестинските бежанци след Накба. Осама беше убит заедно със сина си, снаха си и трите си внучки.
„Той не е имал никаква връзка с въоръжена организация или палестинско движение. Той беше цивилен“, каза Абдел Рахим.
От 7 октомври Израел е убил повече от 150 служители на UNRWA с безразборното си бомбардиране на Газа. Това е най-големият брой служители на ООН, убити в който и да е конфликт от основаването на ООН през 1945 г.
Убийството на служители на UNRWA е емблематично за по-широкото нападение на Израел срещу хуманитарната организация.
В същия ден, в който МС постанови като „правдоподобно“ Израел да извършва геноцид в Газа, израелското правителство твърди, че 12 служители на UNRWA са участвали в атаките на Хамас на 7 октомври.
Но според Channel 4 News, който получи вътрешни документи на израелското разузнаване, Израел не предостави доказателства, че служители на UNRWA са участвали в атаките от 7 октомври.
Въпреки липсата на доказателства, редица западни съюзници на Израел – като Канада, Обединеното кралство и Съединените щати – спряха финансирането на UNRWA дори когато гладът се задава поради израелската обсада на Газа.
„Ако UNRWA спре, тогава всичко ще се срине върху палестинците“, каза един служител на UNRWA в Газа, който няма право да говори с пресата.
„Всички изисквания за поддържане на живота ще бъдат унищожени, особено за възрастните хора и децата.“
Никога не напускам
В края на януари министър-председателят на Катар Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим Ал Тани пътува до Париж, за да се срещне с представители на разузнаването от Израел, Египет и САЩ.
Те обсъдиха възможна хуманитарна пауза, при която Хамас ще освободи жени и деца, държани в плен, в замяна на увеличаване на хуманитарната помощ. Ще последват стъпки за осигуряване на постоянно прекратяване на огъня.
Новината за срещата стигна до Газа, където се разпространиха слухове, че краят на войната е неизбежен. Над X (бивш Twitter) се появиха видеоклипове на деца, възрастни мъже и тийнейджъри, които танцуват и празнуват новината. Абдел Рахим се надяваше, дори се молеше, че слуховете са верни. Но примирието все още не се материализира.
Искаме да се приберем! Искаме да се приберем!”
Палестинците скандират и празнуват новината за предполагаемото споразумение за прекратяване на огъня.
Вижте радостта на лицата им. Можете ли да си представите колко съкрушени ще бъдат, ако прекратяването на огъня не се осъществи? #casefireNow pic.twitter.com/0pxO7OMg2O
— sajida afzal (@mahadabdul36) 2 февруари 2024 г.
„Всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда всички се страхуваме, че ще умрем“, каза Абдел Рахим с примирение.
Тези страхове се усложниха, когато Израел обяви в петък, че ще атакува Рафах, район близо до границата с Египет, където около 1,8 милиона палестинци като Абдел Рахим са потърсили убежище.
Повечето цивилни в Рафах живеят в жилищни сгради или спят на палатки на студените улици. Абдел Рахим и нейният съпруг са отседнали в средно училище за момичета, което сега е приют на UNRWA
Някои израелски разузнавателни и правителствени служители отдавна призовават всички палестинци в Газа да бъдат експулсирани в Египет. Въпреки това, египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси даде да се разбере, че няма да подкрепи никакъв ход, който би могъл да доведе до трайно изселване на палестинците от Газа.
Абдел Рахим каза, че дори да може да премине в Египет, би предпочела да умре на своята земя.
„Няма начин да отидем в Египет. Това е нашата страна и нашата земя. Ние сме палестинци“, каза тя.
„Ако умрем, значи искаме да умрем тук.“
