„Изстреляй и забравяй“ в Газа
По-рано този месец израелските окупационни сили се изтеглиха от родния ми град Хан Юнис в южната част на Ивицата Газа, евентуално с цел да се приготвят за офанзива против близкия Рафах. Сега тези цивилни, спечелили лотарията на живот и гибел, са по следите на разрушени фантазии назад към Кан Юнис. Това е поклонение – хадж на арабски – само че на тъга, а не на религия.
Опасността към момента дебне от всеки ъгъл, само че братовчед ми Икрам и нейният брачен партньор, Авад, се почувстваха принудени да се причислят към хаджа и да отидат в региона на ал-Карара в северната част на Хан Юнис, с цел да ревизират брата на Авад, Мохамед и фамилията му.
Това, което откриха, беше отвън разбирането. Мохамед, брачната половинка му Манар и техните седем деца – Халед, Кусай, Хадя, Саид, Ахмад, Ибрахим и Абед, всички под 15-годишна възраст – бяха брутално убити от израелски въздушен удар против дома им. Къщата им лежеше в руини и телата им се разлагаха, бездомни кучета и котки се опитваха да ги гризат. Икрам и Авад изкопаха плитки гробове и ги погребаха.
Това беше вторият път, когато Икрам и Авад трябваше да погребват племенници и племенници. През октомври те трябваше да се погрижат за телата на Тасним, Ясмин, Махмуд и Иляс, децата на другия брат на Авад, Ибрахим, които бяха убити дружно с майка им Нанси от израелска бомбардировка.
Този път болката се оказа прекомерно непоносима. При завръщането си вкъщи, Икрам, преодоляна от тъга, претърпя неочаквана загуба на зрение. Причината за това трагично страдалчество остава незнайна, оставяйки всички ни комплицирани и опустошени.
Междувременно, в западната част на Хан Юнис, който в този момент наподобява на нереален град, някои от фамилията на брачна половинка ми се впуснаха в сходно странствуване на тъга. Тяхната дестинация: руините на домовете им, близо до останките от болница Ал-Амал.
Целият блок, в това число трите многоетажни здания, в които живееха моите зетове и още над 70 души, беше опустошен. Младите мъже от фамилията снимаха, записваха и избавиха дребното останало от предходния им живот. След това започнаха пътуването назад до ал-Маваси, в миналото многолюден център на живот на плажа на Хан Юнис, в този момент трансфорат в палатков лагер, пустота на отчаянието, където бяха разселени през последните четири месеца.
След като се върнаха в палатките си, те споделиха фотосите и клиповете на руините на домовете си със своите родители и братя и сестри. За моята снаха Нима новините и изображенията на дома й се оказаха прекомерно тежки за понасяне. Тя продължаваше да плаче, до момента в който гледаше фотосите. На идната заран беше открито, че Нима не реагира.
Семейството й я закара бързо до най-близката болница, Ал-Амал, което по подигравка на ориста се превежда като „ вяра “, единствено с цел да не откри нито болница, нито вяра. Един от лекарите-герои, които останаха там, я разгласи за мъртва. Тя просто не можеше да издържи на тъгата. Съкрушена от тъга и обезсърчение, Нима е получила инсулт.
Съпругът на Нима, Сюлейман, и децата му се бореха да завършат организацията на погребението, да измият тялото по верния метод, да намерят материал за ковчег и да доближат до Рабаб, най-голямата щерка на Нима, която беше потърсила леговище в Рафах.
Докато те плачеха и тъгуваха, израелските бомби продължиха да падат върху жилищни региони в Рафа, бежанския лагер Нусейрат, Дейр ал-Балах, бежански лагер Магази и Бейт Ханун, което докара до стотици жертви. В бежанския лагер Ибна в Рафах бомба умъртви членове на фамилията Абу Ал Хануд – Иман; нейната майка Ибтисам; брачният партньор й Мохамед; и техните четири дребни деца: Талин, Алма, Лана и Карам.
По време на тази тежка бомбардировка Сюлейман взе решение да не осведоми Рабаб, страхувайки се за нейната сигурност и сигурността на децата ѝ. Погребаха Нима без нея. Изборът беше унищожителен, само че рисковете от пътуването до Рафа и назад бяха прекомерно огромни. Ударите с дронове, обстрелите или бомбардировките на кораби бяха безмилостни.
В деня, когато погребаха Нима, израелската войска бомбардира пазара в лагера Магази, убивайки 11 души, доста от които дами и деца.
Това не беше първият път, когато голяма болежка докара до такава преждевременна гибел в фамилията. През 1967 година бащата на Сюлейман, Абдула, получава инсулт, когато изгрява суровата действителност на израелската военна окупация.
След като изгуби дома си в Накба от 1948 година, терорът, който израелската войска отприщи върху палестинското население на Газа през 1967 година, пристигна като нов потрес. Но в последна сметка това, което се оказа прекомерно мъчно да се понесе, беше израелските бойци, отвличащи сина му Сюлейман, който по това време беше 16-годишно дете.
Не знаейки нищо за ориста на Сюлейман и некадърен да одобри мисълта, че ще го загуби, Абдула се поддаде на скръбта и инсулт опустоши тялото му, оставяйки го неподвижен. Той устоя мизерията на живота в лагера Хан Юнис в продължение на седем години, преди да почине седмицата след завръщането на Сюлейман в Газа.
Благодарен, че брачната половинка му Нима не страда от същата продължителна болежка като татко му, Сюлейман благодари на Аллах и помоли децата си да рецитират сура ал-Фатиха вместо нея.
Нима е единствено една от повече от 10 000 палестински дами, починали до момента в тази война. Тя беше отличен хазаин и фантастична готвачка, която мечтаеше един ден да направи поклонение в Мека, като подробно спестяваше всеки свободен шекел за пътуването.
Смъртта на Нима угаси освен нейните фантазии, само че и топлината и щедростта, които определяха нейната същина, палестинската същина. Тя оставя след себе си празнина, цялостна единствено със сърдечна болежка и загуба.
Подобно на моите деца, започнах да се чудя кой ще бъде там и какво ще има, когато посетим Газа идващия път?
Ракетите от израелски дрон Hermes могат да пробият неекранираното въздушно пространство на Газа и да унищожат животи за секунди. Така наречените ракети „ стреляй и забравяй “ могат да ударят цели на разстояние повече от 2,5 километра (1,5 мили) в небето, тъй че когато бъдат изстреляни, никой на земята не знае, че идват. Цивилни, занимаващи се с работата си, биват убивани мигновено, тъй като няма кой и нищо да ги отбрани.
Нито един йордански, английски, френски или американски боен аероплан не беше ситуиран в отбрана на 50-те дами, убити всеки ден през последните 200 дни от Израел. Но всички те се бориха, с цел да защитят Израел от ирански дронове, на които им трябваха осем часа, с цел да доближат територията му, доста от тях даже не съумяха да стигнат толкоз надалеч. Единственият по-бавен способ за нанасяне на иранските удари би бил превозването на оръжията с камили през пустинята.
Но в този момент светът е изместил фокуса си върху Иран. Израел още веднъж е трансфорат в жертва. Никой не приказва за правото на самоотбрана на палестинските цивилни, преживяващи геноцид и закононарушения против човечеството.
„ Изстреляй и не помни “ в Газа наподобява е световна политика.
Но моят съдбоносен зов е, че светът в никакъв случай не би трябвало да не помни. Добри хора по целия свят работят, с цел да подсигуряват, че виновните за тези закононарушения и тези, които са им доставили оръжията, ще бъдат изправени пред съда и ще бъдат преследвани от призрака на справедливостта до края на дните си.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
