Жени без мъже — въздействащата история на Шахрнуш Парсипур за женомразството и бягството в Иран

Шарнуш Парсипур, в този момент на 80 години, разгласява първия си пълнометражен разказ, The Dog and the Long Winter, през 1974 година Вторият й разказ, Туба и смисъла на нощта, за иранска жена, която се опълчва на конвенциите, последва през 1989.

Дотогава Парсипур е претърпял няколко интервала на отнемане от независимост в Иран, в това число през 1976 година за митинг против тайната полиция на шаха и през 1981 година след Ислямската гражданска война. Following the publication of Women Without Men in 1990, she was detained for its references to virginity. В последна сметка тя избяга в самоналожено заточение в Съединени американски щати. Забранена в родината си, новелата продължава да циркулира незаконно.

Потисничеството на дамите остава разпалваща тематика в Иран, наблягайки продължаващия резонанс на „ Жени без мъже “, който е разказан като разказ, само че се чете като поредност от свързани истории. Книгата се появява за първи път на британски в Съединени американски щати, преведена от Камран Талатоф и Джоселин Шарлет през 1998 година Сега преводът на Фаридун Фарух, който датира от 2011 година, е включен в дългия лист за тазгодишната Международна премия Букър. 

Въпреки мрачността на няколко винетки, Parsipur ги показва с комизъм и леко допиране, смесвайки магическия натурализъм с изострената драма на самодива приказка

Частично деяние се развива през август 1953 година, месецът, в който министър-председателят Мосаддик е свален, историите се развиват на фона на цивилен безредици. Пет дами, потиснати, изоставени или унижавани от мъже, откриват нови, от време на време сюрреалистични пътища за себе си.

Обществените упования и страхът от мое момиче тежат върху Махдохт, някогашен преподавател. Докато отсяда във вилата на брат си в Карадж, в подножието на планината Алборз, тя с смут открива, че градинарят и 15-годишна прислужница вършат секс. Нейната визия за ориста на прислужницата, в случай че се завърне вкъщи в недружелюбност – „ Братята щяха да се обединят против нея и да я пребият до гибел “ – е смразяващо увещание за това какъв брой надълбоко вкоренено беше и остава женомразството. Спомних си за Махса Амини, младата кюрдско-иранска жена, чиято гибел през 2022 година в ареста на моралната полиция, след ареста й по отношение на ислямския дрескод в страната, разпали национални митинги и лозунга „ Жена, живот, независимост “.

Братът на Махдохт продава вилата си на госпожа Фарохлака, жена с упоритости да стане някой от въздействие. След 32 години брак, тя се освобождава от мъж, който се подиграва на нейната възраст и менопауза, като безусловно го отблъсква и несъзнателно го праща да падне надолу по стълбите.

В новия си дом тя открива, че Махдохт, чужд за нея, се е трансформирал в дърво, вкоренявайки се в почвата: „ Тя беше заровена в земята до коленете си, облечена в оръфана рокля, стояща изправена. “ Това е акт на съпротива; тя може да популяризира семената си свободно, без мъжка интервенция.

Двадесет и осем годишната Фа’иза е решена да се омъжи за Амир Хан, „ мъж с квадратно телосложение ...  наближаващ четиридесетте “. Тя постоянно посещава сестра му Мунис, 10 години по-възрастна от нея, с вярата, че той ще предложи, единствено за Амир да избере вместо това 18-годишна „ грижовна, послушна, целомъдрена “ девственица. Той има вяра, че " на дамите е мястото в къщата. Отвън е светът на мъжете. "

Когато Мунис протяга ръка на живота си, тя се връща от мъртвите, единствено с цел да я намушка Амир, тъй като е „ разрушил репутацията на фамилията “. И въпреки всичко Мунис се възкресява още веднъж. Тя пътува с Fa’iza до Карадж, където са поканени да отседнат в градинската вила на Farrokhlaqa. Към тях се причислява Заринкола, продажница, която напуща обществения си дом, когато нейните клиенти от мъжки пол се появяват пред нея без глава.

Градината на Фарохлака, поддържана от „ Добрия градинар “, позитивен контрапункт на другите мъже в книгата, предлага пространство за творчество и възобновяване. Осигурява краткотрайно леговище, където дамите могат да избягат от патриархалните ограничавания и да си показват нови идентичности за себе си.

Въпреки мрачността на няколко винетки, Parsipur ги показва с комизъм и лека нотка. Тя съчетава вълшебен натурализъм със засиления драматизъм на приказка, обръщайки познати тропи: нито един от героите не намира своя принц, а Махдохт и Фарохлака отхвърлят уютното домакинство. Фа’иза и Мунис се тревожат за репутацията си, само че когато са изнасилени по пътя за Карадж, тяхното посягане се счита за нищожно.

Книгата е лъжливо елементарна на пръв взор, само че нашият прочит се задълбочава с подтекста. Иронията и мистицизмът на Парсипур лишават известно време, само че когато пластовете на мизогинията се отлепят, се появява цялостната мощ на творбата.

Жени без мъже  от Шахрнуш Парсипур, преведено от Фаридун Фарух Penguin Classics £12,99 128 страници

Присъединете се към нашата онлайн група за книги във Фейсбук на и следвайте FT уикенд на и