Как да спрем да си говорим един на друг
Често може да ни се стори, че живеем в свят, в който споделените истини стават невъзможни – резултат до голяма степен от алгоритмите на социалните медии, които ни насочват към балони и ехо камери, които ни оставят всички безнадеждно разделени и изолирани един от друг.
Като добавим към този пейзаж появата на мощен генеративен изкуствен интелект, както и плодородната почва, която интернет предоставя за разпространението на грешна и дезинформация, понякога може да изглежда, че се движим към ситуация, в която вече не притежаваме никакво общо чувство за реалност.
Това е плашеща перспектива. И изглежда, че вече сме постигнали част от пътя: вземете президентските избори в САЩ през 2020 г., за които огромен брой американци все още смятат, че са „откраднати“. Проучване на Monmouth миналия юни установи, че само 21 процента от републиканците (но 93 процента от демократите) вярват, че Джо Байдън е спечелил честно.
Можем да видим подобни пропасти по всякакви въпроси, от ефективността на маските и блокировки за предотвратяване на разпространението на коронавирус към мигрантската криза в Америка и войната в Газа. Тук говорим не само за разделение по отношение на това кое е морално грешно и правилно, но кое е реално и кое не.
В тези тревожни времена мнозина изглежда вярват, че победата в спора изисква като отричаме, че позициите на нашите опоненти изобщо са валидни. Човек може да види този вид мислене навсякъде около нас: в медиите, политиката и в публичния дискурс в по-широк смисъл, и това ни води във все по-укрепени и поляризирани позиции.
Миналата седмица, след като доклад на Министерството на правосъдието на САЩ, ръководен от специалния прокурор Робърт Хър, нарече Байдън „възрастен човек“ с „отслабени способности“, мнозина изляха студена вода върху констатациите и не само тези на Байдън собствен персонал. New York Times пусна новина под заглавие „Загубата на памет изисква внимателна диагноза, казват учените“, обяснявайки, че такава „диагноза“ ще изисква „внимателна медицинска оценка“. По същия начин NBC публикува материал, базиран на интервюта с невролози, които предполагат, че „забравянето на имена всъщност не дава много представа за потенциалните проблеми с паметта“.
Хър нарече Байдън „възрастен“ и разкритикува паметта му, но не е като да твърди, че президентът има деменция – или дори да казва, че проблемите му с паметта го правят неспособен да управлява – така че да говорим за откритията си като „диагнозата“ е нещо като разтегателна задача. Това е нещо, което кара хората да вярват, че на журналистите не може да се има доверие, за да осигурят безпартийно отразяване на новини, и което доведе доверието в медиите до рекордно ниски нива.
Проблемът обаче е, че не всички вярват, че това е, което тези от нас с платформа – в медиите, но също и политици, академици и други обществени фигури – трябва да предоставят. След като написах статия в седмицата преди изборите през 2020 г., в която твърдях, че някои части от медиите – по-специално „проверяващите факти“ – са били нечестни в докладите си за когнитивните способности на Байдън още тогава, контакт в САЩ каза на мен той беше смъмрен от приятел, че е споделил парчето в социалните медии, защото, както той се изрази, „залогът е твърде висок“.
Приятелят му беше прав за едно нещо. Залозите са твърде високи, за да продължим по този разцепен начин. Проучване от 2022 г. установи, че повече от двама на всеки петима американци смятат, че през следващото десетилетие има поне донякъде гражданска война, благодарение на политическите разделения. А в доклад на Eurasia Group през януари се казва, че предстоящите президентски избори в САЩ представляват най-големия политически риск за света през 2024 г. „Съединените щати вече са най-разделената и нефункционираща напреднала индустриална демокрация в света“, пишат анализатори. „Изборите през 2024 г. ще изострят този проблем, без значение кой ще спечели.“
В духа на моя аргумент в тази колона, трябва да призная, че нещата наистина стават по-трудни, когато имаме работа с умишлена лъжа, която е била измислен и разпространен като политическо оръжие и сега се вярва на голям брой хора, като например „кражбата“ на изборите през 2020 г. Не искаме да легитимираме дезинформацията. Но дори и при тези обстоятелства е важно да намерите неща, за които да се съгласите. Не, изборите не бяха откраднати, но да, имаше малък брой случаи на измама на гласоподаватели (съвсем малко от 475 възможни случая, според доклад на АП).
Ако можем да покажем, че сме взели под внимание всички факти — без значение колко неприятни или неудобни са те — това не само прави нашите аргументи по-убедителни; също така ни позволява да се доближим до истината (която често имаме по-малка хватка, отколкото бихме искали да признаем). И това прави несъгласието по-малко токсично и по-продуктивно. Според моя опит, когато дадеш на някого инч, той често в крайна сметка също ти дава инч.
