Как Китай би могъл да спечели геополитическата игра по подразбиране

Писателят е професор в университета Корнел, старши помощник в Брукингс и създател на „

Китай печели ли геополитическата игра? Съединени американски щати наподобяват изолирани, защото президентът Доналд Тръмп нападна освен противници, само че и дългогодишни съдружници. Грубото държание на Тръмп към други страни разрешава на китайските водачи да работят като виновни възрастни в стаята. Китай очевидно желае да поеме мантията да бъде бранител на многостранността и свободната търговия и опората на постоянния международен ред. 

Реалността е по-сложна. Останалият свят е внимателен от прегръдката на Китай. Пекин се възползва от разпоредбите, които са в основата на многостранната система, трансформирайки тази система в своя изгода. Например, даже когато получи достъп до международните пазари за своя експорт, Китай резервира личните си пазари най-вече затворени.

В две значими връзки обаче Китай печели геополитическата игра. Първо, Тръмп отклонява Америка от идеалите и правилата, които в миналото е защитавала. Второ, с Китай най-малко други страни знаят тъкмо къде се намират, за разлика от камшичния удар от непредсказуеми промени в капризите на американския президент. 

Търговията и територията имат значение в геополитиката, само че актуалната конкуренция сред двете суперсили е обвързвана с нещо по-фундаментално: спорни визии за света и по какъв начин най-добре да се провеждат институциите на една страна и нейните стопански, политически и правни системи. Парадигмата на Съединени американски щати за пазарно насочена демократична народна власт с самостоятелна правосъдна система в миналото беше в внезапен контрастност с китайския модел на командна стопанска система, като комунистическата партия контролираше директно всички държавни органи и правната система.

Сега обаче Тръмп приближава Америка до визията на Пекин за света. Той се е намесвал непосредствено на пазарите, като е давал желание на компании и промишлености, които са благосклонни към него и фамилията му, и даже се е опитвал да ръководи микрофинансови решения като лихвите по кредитни карти. Той нападна формалните данни като неправилни, вместо да признава икономическата действителност, която те разказват. Той ясно изрази желанието си да управлява решенията на централната банка за лихвените проценти, както комунистическата партия прави в Китай. Той е уволнявал чиновници, които не демонстрират преданост към него и политиката му. И той употребява правната система, с цел да победи политически противници.

Нещо повече, администрацията му сподели пренебрежение към една по-широка визия за върховенството на закона, в която даже държавното управление се подчинява на законите, които основава. Досега тя нападна съдиите, които издават неподходящи решения, като искрено пристрастни, само че не анулира решенията им. И въпреки всичко, някои членове на неговата администрация доста биха желали да пренебрегват напълно съдилищата. Това е сходно на метода, по който Китайската комунистическа партия стои над китайската правосъдна система, която отсъжда имуществени и договорни права, само че не оспорва дейностите и политиките на държавното управление.

Визията на Тръмп за свободна преса е такава, която приветства неговите достижения и смекчава рецензиите. Под напън от страна на неговата администрация, ролята на пресата като инструмент за търсене на отговорност от държавните чиновници ерозира, защото Тръмп търси нещо сходно на формалната преса в Китай (което е всичко), което се лимитира до прослава на добродетелите на водача.  

Накратко, Тръмп изкормва самите институции, които разделят Вашингтон от Пекин. 

Огромните промени във външната политика на Съединени американски щати оставиха водачите на други страни в неразбиране. Тръмп подкопа НАТО и заплаши да направи Канада 51-вата страна. Тези страни стоят до Америка от десетилетия, макар че Тръмп сигурно е на мнение, че останалата част от НАТО би трябвало да поеме по-голяма част от бюджета за защита на алианса. Близки съдружници като Обединеното кралство и Южна Корея не бяха пощадени от тарифния удар на Тръмп. Не единствено политиката на мощна ръка на Съединени американски щати, само че и непредсказуеми промени в политиката – в това число нахлуване против съдружници, които споделят нейните полезности толкоз, колкото и противници, които не споделят – това отблъсква страните от Америка. Китай, от своя страна, е корав към противниците си, само че неговите съдружници нормално могат да разчитат на надеждната му поддръжка.

При цялата тази блъсканица обаче е пресилено да се твърди, че страните непринудено отиват в прегръдките на Китай като опция на Съединени американски щати - защото Китай към момента се възприема като изедник и обезсърчителен сътрудник. Но Китай може да победи по дифолт. Дори в случай че Пекин не печели сърцата на други страни, неговата визия за международен ред набира мощ, тъй като Америка, вместо да дава кардинална и привлекателна опция, стартира да наподобява повече на Китай.