Как САЩ и Иран биха могли да постигнат мирно споразумение, което и двамата да продадат като победа

Връзката е копирана!

Съединените щати и Иран нямат различен избор с изключение на да сключат договорка. Неизречената истина от началото на войната, това остава по-скоро в последните пет дни от примирието.

За Съединени американски щати първият кръг от договарянията в Исламабад, макар тяхната маратонска дълготрайност, изглеждаше в съгласие показване, ориентирано към подсилване на въздействието на Съединени американски щати. Блокадата на иранските пристанища последва толкоз бързо, че Белият дом евентуално към този момент имаше поради тази ескалация. Ще отнеме време, с цел да осъзнаем изцяло икономическата болежка, която блокадата се пробва да аргументи на Иран, само че даже 60% успеваемост ще натрупа още повече съсипия върху стопанската система на Техеран и неговите съдружници, като Китай, подвластни от неговия нефт.

Вероятността за триумф на втори кръг от договарянията се усилва с политическите условия и положението на тези на масата. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп намерено желае договорка и споделя, че Иран също желае. Но на първо място – с възходящата инфлация и цените на газа, а базата на MAGA намерено се бунтува – Тръмп незабавно се нуждае от договорка.

Трудно е да се допусна дали непрестанно изменящите се позиции на Тръмп произтичат от недостиг на вниманието, проблеми с паметта или неортодоксален талант за договаряния. Но да затрудните съперника си да разбере какво желаете има своите граници като тактика за договаряния и може да намирисва на комплициране и обезсърчение. И тази неразбория – по план или по дифолт – акцентира какъв брой доста се нуждае Тръмп от договорка.

Иран – макар че завоюва войната с мемовете, отприщи невиждан огън в района и изтърпя бруталното заличаване на своя кабинет и уред за сигурност – още по-спешно се нуждае от договорка. Интернет на пропагандата не е действителният свят и колкото и да се хвали в ежедневната декларация на CENTCOM за това какъв брой ефикасни са техните удари, Техеран е доста по-зле, откакто са изумени повече от 13 000 цели.

Щетите от 39 дни бомбардировки са неопровержими. Критиците на Съединени американски щати обичат да се подиграват по какъв начин са заменили един аятолах Хаменей с различен – само че Моджтаба към момента не е забелязан обществено или безапелационно потвърждава, че е в схващане. Корпусът на гвардейците на иранската гражданска война (IRGC) към този момент е на третото си ходило на управление. Те може да са въодушевени хардлайнери, търсещи кръвно възмездие, само че това не ги освобождава от тежките провокации на държавното управление и от възобновяване на силите им за всеки иден спор. Говоренето по този начин, като че ли сте високи 10 фута, не усилва действителния ви растеж.

Очевидната мощ на Иран произтича от оцеляването и неподчинението – от забележителната устойчивост, а не от действителния боен успех. Но е в миг на невиждана районна уязвимост. Тя е атакувала военно множеството от своите съседи в Персийския залив. Ирак беше отчасти пощаден, само че е разграничен в поддръжката си. Пакистан посредничи, само че има контракт за защита със Саудитска Арабия, който оставя ясна възможната му преданост. На всички останали наоколо Техеран сподели зъбите си, само че на голяма цена. Трудно е да процъфтяваш, когато кварталът най-много те ненавижда, тъй като разбиваш първокласния им фурнир на мир и разцвет.

Като се изключат злополуки или изключителни ирационални дейности от страна на хардлайнерите, връщането към цялостни военни дейности наподобява по-малко евентуално от контрактувания компромис, изключително като се има поради какъв брой необичайно близки бяха позициите на Съединени американски щати и Иран след 16 часа договаряния в Пакистан. Реториката на дипломатическите договаряния постоянно може да приказва противоположно. Правило е, в случай че диалозите вървят зле, говорете за прогрес, с цел да насърчите повече разговори; когато триумфът наподобява близо, изтича информация, че има рискови, немащабируеми пропасти за превъзмогване, тъй че съперникът ви усеща топлината.

Но двете страни наподобява са съгласни, че Ормузкият пролив може да бъде отворен още веднъж – с блокадата на Съединени американски щати на иранските пристанища фрапантно понижава въздействието на Техеран по този въпрос. Иран знае, че би трябвало да разреши свободен – или по-свободен – трафик, с цел да облекчи натиска върху Китай. Сега разногласието е по-скоро за детайлности, в сравнение с за действителното наличие на договорката.

И двете страни са съгласни за мораториум върху нуклеарното обогатяване. Иран желае тя да продължи пет години, сподели американски чиновник - половината от идващия президентски мандат на Съединени американски щати. Съединени американски щати желаят 20 години, сподели източник, осведомен с полемиките – удар в тревата на поколенията. Некреативната математика тук обезпечава елементарен компромис. (Бартерът за облекчение на наказания е сходна игра на числа).

Възможностите на Иран за обогатяване бяха понижени от бомбардировки тази и предходната година. Това, което остава, са повече от 400 кг 60% обогатен уран, за които Тръмп сподели, че са заровени в прахта. Малко евентуално е Техеран да счита този ресурс за елементарно конвертируем в бомба в скоро време на фона на настоящия пик на американско и израелско въздушно владичество и наблюдаване.

Въпросът е по-скоро обвързван със суверенитета на Иран, който може да бъде решен посредством потребление на Международната организация за атомна сила (МААЕ), с цел да го реалокира на Русия, да го продаде, да го „ понижи “ до по-малко обогатяване или да следи контейнерите, като част от по-широката задача за инспекция, която Съединени американски щати желаят да възобнови и която съществуваше преди войната.

Wild card си остава Израел. Иран желае неговите пълномощници в Ливан и другаде да бъдат оставени на мира. Хизбула стана явно, след седмици борби и ракетни набези, че войната от 2024 година не ги е оставила трайно осакатени. Апетитът на Израел за дълготрайна окупация на юг остава неразбираем и тяхното нахлуване наподобява – с забележителното изключение на ужасяващата офанзива против Бейрут предходната седмица – е основано по този начин, че периодическите им актове на грубост да бъдат задоволително редки, с цел да не провокират същото отвращение, което провокираха зверствата му в Газа.

Правителството на Ливан е в първите си директни договаряния с Израел от години, само че то – още веднъж явно – не е изпълнило обещанието си да разоръжи Хизбула и е малко евентуално да го направи в близко бъдеще. Предстоящите договаряния евентуално ще отделят този въпрос в настрана досие, което ще разреши на Израел да нанесе удар, когато сметне за добре, Ливан да издържи по-слабо движение на бомбардировки и по-слаба окупация, а Съединени американски щати да предложат прогрес към решение.

Препятствията пред договорката сред Съединени американски щати и Иран наподобяват по-малко на непреодолими трудности, а повече на дребни елементи на горделивост и позициониране. Нито една страна не може да одобри съглашение, за което не може да се преструва, че е победа. Иран би трябвало да почувства, че военното му възпиращо средство остава: че е планувал задоволително мощ и разстройства, с цел да направи ново нахлуване по-малко, в сравнение с по-вероятно.

Тръмп разстрои съвсем всички през последните два месеца – от папа Лъв до Израел. Той би трябвало да излезе от първата си огромна определена война със договорка, която неговите (доскорошни) поддръжници могат да продадат като по-добра от света, в който живеехме преди 28 февруари – плюс-минус с световна криза и разрушени енергийни пазари.

Два трайни въпроса ще преследват Тръмп. Изглежда ли някаква огромна договорка с Иран по-добра от договорката, която президентът Барак Обама подписа през 2015 година и че Тр