Кандидатите за президент на Индонезия са изправени пред забавяне на най-голямата икономика в региона
Докато тримата кандидати за президент на Индонезия се подготвят за началото на официалния предизборен период, започващ във вторник, те са изправени пред предизвикателството да обърнат забавянето на растежа в най-голямата икономика в Югоизточна Азия.< /p>
Министърът на отбраната Прабово Субианто, бившият губернатор на Джакарта Аниес Басведан и бившият губернатор на Централна Ява Ганджар Праново ще се изправят на 14 февруари, за да наследят президента Джоко Видодо, на когото по конституция е забранено да се кандидатира след два мандата на власт.
Ръстът на брутния вътрешен продукт на Индонезия се забави до 4,94 процента през третото тримесечие, в сравнение с 5,72 процента през същия период на 2022 г., според правителствени данни.
Икономиката на Индонезия нарасна с 5,3 процента за цялата 2022 г., най-голямото разрастване от девет години, тъй като богатата на ресурси страна беше в световен бум на суровините.
Икономически експерти казват, че поддържането на растеж на БВП над 5 процента ще бъде от съществено значение за създаването на достатъчно работни места за повече от един милион индонезийци, които навлизат в работната сила всяка година.
Икономиката на Индонезия е добавяла средно 2,4 милиона нови работни места всяка година между 2009–2019 г., според Световната банка.
Коефициентът на безработица в Индонезия през август възлиза на 5,32%, което е спад от 0,54 процентни пункта спрямо предходната година, според официални данни.
Ганджар и неговият вицепремиер Махфуд Махмодин, известен като Mahfud MD, обещаха да създадат 17 милиона нови работни места, със специален акцент върху младежта на нацията.
Неговата инициатива „Бързо намиране на работа“ включва планове за разширяване на професионалното обучение и разширяване на безплатното образование от сегашните 9 години на 12 години.
„Индонезийските младежи трябва бързо да си намерят работа или да им се даде възможност да създадат собствен бизнес, за да станат предприемачи“, каза Арсяд Расджид, ръководител на кампанията за билета Ganjar-Mahfud, пред Al Jazeera, предупреждавайки, че демографският бонус на страната може да стане катастрофа, ако не се третира правилно.
Arsjad каза, че по-голямата индустриализация и образование ще бъдат единственият начин да се отговори на нуждите на населението от работа.
„За всяко домакинство с ниски доходи искаме да има поне един висшист в семейството, за да ги измъкнем от капана на бедността“, каза Арсяд.
Аниес, бившият губернатор на Джакарта, подчерта необходимостта от по-равномерно разпределение на ползите от богатите природни ресурси на страната.
Видодо, популярен като Джокови, превърна „надолу по веригата“ в крайъгълен камък на своята икономическа политика, като оглави законодателство за забрана на износа на минерали и наложи стоките, добивани в страната, да се обработват в страната.
Износът на Индонезия, свързан с никел, скочи от около 6 милиарда долара на 30 милиарда долара от 2013-2022 г. на фона на продукти с по-висока добавена стойност като неръждаема стомана и материали за батерии.
Говорителят на Anies и съветник по икономическата политика Том Лембонг каза, че минният сектор е разширил разделението между богатите и бедните, както и между развитите и по-слабо развитите региони.
„Икономическият растеж на Индонезия се доминира от тесен сегмент от индустрии, свързани най-вече със стоки като въгледобив, добив и топене на никел и палмово масло“, каза Лембонг пред Al Jazeera.
„Тъй като стоковите сектори са капиталоемки, най-вече богатите, собствениците на капитал, са се възползвали от нашия бум, движен от суровините.“
Лембонг каза, че Anies ще възприеме пренебрегвани преди това възможности за растеж като трудоемките индустрии и сектора на услугите и ще постави икономическия растеж на „по-диверсифицирана и устойчива основа“.
„Един пример за водената от урбанизацията стратегия за растеж на Anies-Muhaimin е да се съсредоточи върху най-малко 14 града в Индонезия, всеки да се превърне в по-динамичен двигател на растежа за регионите около тях“, каза Лембонг.
Екипът на кампанията на Prabowo не отговори на искане за коментар.
В своя предизборен манифест Prabowo и неговият кандидат за вицепрезидент Gibran Rakabuming, който е най-големият син на Jokowi, обещаха да продължат политиката на Jokowi за надолу по веригата и инвестициите в инфраструктура.
„По принцип трябва да поддържаме свободната търговия. Но има още един принцип, който е много важен за нас, а именно принципът на равни условия. [Преработването] на суровини [в Индонезия] е нашето право нашите хора да искат да бъдат толкова напреднали като вас...“, каза Прабово миналата седмица на форум на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS).
Манифестът на Prabowo също обещава да продължи развитието на селските райони, като предоставя директна парична помощ и строи евтини домове.
Както Прабово, така и Ганджар са обещали да завършат плановете на Видодо за нова столица на Борнео, докато Аниес не е споменал проекта в своя манифест.
Александър Арифианто, старши сътрудник в базираното в Сингапур S Rajaratnam School of International Studies (RSIS), каза, че Прабово и Ганджар са изложили относително сходни икономически политики.
„Например тяхната макроикономическа и индустриална политика, като и двете обещават да запазят индустриалната политика на Jokowi за „надолу по веригата“, особено в минния и петролния и газовия сектор“, каза Арифианто пред Al Jazeera.
Но Ганджар вероятно ще предпочете повече държавна собственост поради историята на неговата партия на Индонезийската демократична партия на борбата, която подкрепя икономическия национализъм и държавните предприятия, каза Арифианто.
Фаджар Хираван, старши икономически изследовател в базирания в Джакарта Център за стратегически и международни изследвания (CSIS), каза, че новият президент трябва да диверсифицира чуждестранните инвестиции, за да „поддържа геополитически неутралитет, да се предпази от рискове, в случай че една държава инвеститор изпитва проблеми и не може инвестирайте, произвеждайте или работете повече с Индонезия”.
Фаджар каза, че следващият президент ще трябва да се заеме и с екологичната устойчивост, развитието на работната сила и политиката за социални грижи.
„Постигането на устойчиво земеделие и промишлени стандарти ще определи дали индонезийският износ ще бъде конкурентен и добре дошъл на световните пазари“, каза Фаджар.
Фаджар каза, че кандидатите също трябва да са наясно с потенциала конфликтът Израел-Хамас да се разпространи в други региони в Близкия изток.
„Като нетен вносител на петролни стоки със сигурност всички кандидати трябва да са наясно с тази ситуация. Те трябва да предвидят възможността конфликтът да се удължи и да повлияе на глобалните и вътрешните икономики, оказвайки натиск върху инфлацията, идваща главно от енергийните и хранителните стоки“, каза той.
Икономистът от Университета на Индонезия Фитра Файсал Хастиади каза, че инфлацията е основна грижа за хората с по-ниски доходи и „реалистичната“ цел за икономически растеж би била 5-6 процента.
„За хората в най-ниските 40 процента от хората с доходи... този (инфлационен) процент не е достъпен... (следователно) работните места и цените се разглеждат като техен основен приоритет“, каза Фитра пред Al Jazeera.
