Кандидатите за президент на Индонезия са изправени пред забавяне на най-голямата икономика в региона

Докато тримата претенденти за президент на Индонезия се приготвят за началото на формалния избирателен интервал, започващ във вторник, те са изправени пред предизвикването да извърнат забавянето на растежа в най-голямата стопанска система в Югоизточна Азия. < /p>

Министърът на защитата Прабово Субианто, някогашният губернатор на Джакарта Аниес Басведан и някогашният губернатор на Централна Ява Ганджар Праново ще се изправят на 14 февруари, с цел да наследят президента Джоко Видодо, на който по конституция е неразрешено да се кандидатира след два мандата на власт.

Ръстът на брутния вътрешен артикул на Индонезия се забави до 4,94 % през третото тримесечие, спрямо 5,72 % през същия интервал на 2022 година, съгласно държавни данни.

Икономиката на Индонезия набъбна с 5,3 % за цялата 2022 година, най-голямото разгръщане от девет години, защото богатата на запаси страна беше в международен взрив на суровините.

Икономически специалисти споделят, че поддържането на напредък на Брутният вътрешен продукт над 5 % ще бъде от значително значение за основаването на задоволително работни места за повече от един милион индонезийци, които навлизат в работната мощ всяка година.

Икономиката на Индонезия е добавяла приблизително 2,4 милиона нови работни места всяка година сред 2009–2019 година, съгласно Световната банка.

Коефициентът на безработица в Индонезия през август възлиза на 5,32%, което е спад от 0,54 процентни пункта по отношение на миналата година, съгласно публични данни.

Ганджар и неговият вицепремиер Махфуд Махмодин, прочут като Mahfud MD, дадоха обещание да основат 17 милиона нови работни места, със специфичен акцент върху младежта на нацията.

Неговата самодейност „ Бързо намиране на работа “ включва проекти за разширение на професионалното образование и разширение на безплатното обучение от сегашните 9 години на 12 години.

„ Индонезийските младежи би трябвало бързо да си намерят работа или да им се даде опция да основат личен бизнес, с цел да станат бизнесмени “, сподели Арсяд Расджид, началник на акцията за билета Ganjar-Mahfud, пред Al Jazeera, предупреждавайки, че демографският бонус на страната може да стане злополука, в случай че не се третира вярно.

Arsjad сподели, че по-голямата индустриализация и обучение ще бъдат единственият метод да се отговори на потребностите на популацията от работа.

„ За всяко домакинство с ниски приходи желаеме да има най-малко един висшист в фамилията, с цел да ги измъкнем от клопката на бедността “, сподели Арсяд.

Аниес, някогашният губернатор на Джакарта, акцентира нуждата от по-равномерно систематизиране на изгодите от богатите естествени запаси на страната.

Видодо, известен като Джокови, трансформира „ надолу по веригата “ в крайъгълен камък на своята икономическа политика, като оглави законодателство за възбрана на износа на минерали и наложи стоките, добивани в страната, да се обработват в страната.

Износът на Индонезия, обвързван с никел, скочи от към 6 милиарда $ на 30 милиарда $ от 2013-2022 година на фона на артикули с по-висока добавена стойност като неръждаема стомана и материали за акумулатори.

Говорителят на Anies и консултант по икономическата политика Том Лембонг сподели, че минният бранш е разширил разделянето сред богатите и бедните, както и сред развитите и по-слабо развитите райони.

„ Икономическият напредък на Индонезия се господства от стеснен сегмент от промишлености, свързани най-много със артикули като въгледобив, рандеман и размразяване на никел и палмово масло “, сподели Лембонг пред Al Jazeera.

„ Тъй като стоковите браншове са капиталоемки, най-много богатите, притежателите на капитал, са се възползвали от нашия взрив, движен от суровините. “

Лембонг сподели, че Anies ще схване подценявани преди този момент благоприятни условия за напредък като трудоемките промишлености и бранша на услугите и ще сложи икономическия напредък на „ по-диверсифицирана и устойчива основа “.

„ Един образец за водената от урбанизацията тактика за напредък на Anies-Muhaimin е да се концентрира върху минимум 14 града в Индонезия, всеки да се трансформира в по-динамичен мотор на растежа за районите към тях “, сподели Лембонг.

Екипът на акцията на Prabowo не отговори на искане за коментар.

В своя избирателен манифест Prabowo и неговият претендент за вицепрезидент Gibran Rakabuming, който е най-големият наследник на Jokowi, дадоха обещание да продължат политиката на Jokowi за надолу по веригата и вложенията в инфраструктура.

„ По принцип би трябвало да поддържаме свободната търговия. Но има още един принцип, който е доста значим за нас, а точно правилото на равни условия. [Преработването] на първични материали [в Индонезия] е нашето право нашите хора да желаят да бъдат толкоз напреднали като вас... “, сподели Прабово предходната седмица на конгрес на Центъра за стратегически и интернационалните проучвания (CSIS).

Манифестът на Prabowo също дава обещание да продължи развиването на селските региони, като дава директна парична помощ и строи евтини домове.

Както Прабово, по този начин и Ганджар са дали обещание да завършат проектите на Видодо за нова столица на Борнео, до момента в който Аниес не е загатнал плана в своя манифест.

Александър Арифианто, старши помощник в основаното в Сингапур S Rajaratnam School of International Studies (RSIS), сподели, че Прабово и Ганджар са изложили релативно сходни стопански политики.

„ Например тяхната макроикономическа и индустриална политика, като и двете дават обещание да запазят индустриалната политика на Jokowi за „ надолу по веригата “, изключително в минния и петролния и газовия бранш “, сподели Арифианто пред Al Jazeera.

Но Ганджар евентуално ще избра повече държавна благосъстоятелност заради историята на неговата партия на Индонезийската демократична партия на битката, която поддържа икономическия шовинизъм и държавните предприятия, сподели Арифианто.

Фаджар Хираван, старши стопански откривател в основания в Джакарта Център за стратегически и интернационалните проучвания (CSIS), сподели, че новият президент би трябвало да диверсифицира задграничните вложения, с цел да „ поддържа геополитически неутралитет, да се защищити от опасности, ако една страна вложител изпитва проблеми и не може инвестирайте, произвеждайте или работете повече с Индонезия ”.

Фаджар сподели, че идващият президент ще би трябвало да се заеме и с екологичната резистентност, развиването на работната мощ и политиката за обществени грижи.

„ Постигането на стабилно земеделие и промишлени стандарти ще дефинира дали индонезийският експорт ще бъде конкурентен и добре пристигнал на международните пазари “, сподели Фаджар.

Фаджар сподели, че претендентите също би трябвало да са наясно с капацитета спорът Израел-Хамас да се популяризира в други райони в Близкия изток.

„ Като чист вносител на петролни артикули сигурно всички претенденти би трябвало да са наясно с тази обстановка. Те би трябвало да плануват опцията спорът да се удължи и да повлияе на световните и вътрешните стопански системи, оказвайки напън върху инфлацията, идваща основно от енергийните и питателните артикули “, сподели той.

Икономистът от Университета на Индонезия Фитра Файсал Хастиади сподели, че инфлацията е съществена грижа за хората с по-ниски приходи и „ реалистичната “ цел за стопански напредък би била 5-6 %.

„ За хората в най-ниските 40 % от хората с приходи... този (инфлационен) % не е наличен... (следователно) работните места и цените се преглеждат като техен главен приоритет “, сподели Фитра пред Al Jazeera.