„Като мафия“: Израелски заселници, силите изтласкват палестинските пастири
Ein al-Hilweh, окупиран Западен бряг – С двама от синовете си в затвора и кошарите за добитък – неговият препитание – почти изпразнен, палестинският пастир Кадри Дарагме, 57, беше извън себе си.
В тяхната палатка на открито, без течаща вода и минимално електричество, болната му съпруга се бореше със сълзите си.
„Децата ми са в затвора и всеки ден трябва да плащам повече пари, когато нямаме пари дори да си купим храна“, каза съсипаният Кадри.
Неволите на Кадри започнаха драстично да се влошават миналия месец. На 25 декември, казва той, заселниците откраднали 100 от добитъка му през нощта, пуснали няколко крави близо до пътя и след това се обадили на израелската полиция.
Свободно движението на говеда е незаконно според израелското законодателство, така че полицията конфискува кравите. Кадри беше принуден да плати 49 000 шекела (12 900 долара), за да си върне 19 от кравите си.
Кадри можеше да плати само с помощта на приятели и израелски активисти.
Кадри искаше да продължи от изпитанието, но вечерта на 7 януари двама от синовете му се обадиха, за да му кажат, че са били хванати в капан от заселник на име Ури Коен и арестувани.
Коен се свърза с Джасер, 29, и Рихаб, 19, и им предложи място, където да пасат добитъка си необезпокоявани. Беше предложение, което беше трудно да се откаже. В първите дни на войната заселниците, включително работещите за Коен, са атакували овчари и техните стада с оръжия, отвързват кучета или дори плашат овцете с коли, а през последните седмици подобни конфискации от страна на властите нарастват . И „всеки път [имаше инцидент]“, спомня си Кадри, „Ури казваше: „Защо са ти нужни тези проблеми? Продайте добитъка си на мен.“
Така че синовете на Кадри решават да приемат предложението на Коен. Но когато стигнали до мястото, Коен се обадил на общинския инспектор, заселник, който на свой ред се обадил на полицията. Полицията дойде и закопча с белезници двамата мъже един за друг и конфискува 60-те крави с тях, защото са довели добитъка на „частна земя“.
Когато получи обаждането, Кадри, съпругата му и други двама сина – Луай, 31 г., и Базел, 27 г. – се втурнаха да помогнат.
Докато Кадри протестираше пред Шай Айгнер, местен заселник, който е поземлен инспектор към Регионалния съвет на Йорданската долина, пристигна граничен патрул, който малко след това го удари с юмрук в лицето, карайки го да кърви, и го хвърли в земята.
Уплашени от насилието, Луай и Базел изтичаха обратно до колата. Викайки на синовете на Кадри да спрат, граничният полицай започва да стреля по колата.
Израелските служители арестуваха Луай и Базел и ги отведоха в полицейския участък. По-късно те са преместени в затвора Офер и след това, седмица по-късно, в друг затвор. Базел беше освободен след седмица и половина, докато Луай беше освободен под гаранция след повече от две седмици, обвинен от граничния патрул, че се е опитал да го прегази.
Джасер и Рихаб, които бяха довели добитъка, бяха отведени в отдалечен район през нощта на 7 януари от израелски служители по сигурността – и оставени там да се грижат сами.
Кадри е останал без почти нищо от добитъка си, прехраната си и е изправен пред сметка от 120 000 шекела (31 600 долара), която трябва по някакъв начин да плати, за да си върне 60-те крави, които местният съвет на селищата държи. Размерът се увеличава с 50 шекела на крава на ден.
Атаки и тормоз от заселници и войници се случваха преди 7 октомври, деня, в който се случиха атаките на Хамас срещу Израел. Но, казва Кадри, този инцидент за първи път е бил предварително обмислен и координиран. „Това беше първият път, когато заселниците, полицията и армията се събраха по този начин, за да стиснат един юмрук“, каза той.
Изправени пред непреодолим дълг, който само расте, Кадри и семейството му започват да виждат написаното на стената: с нарастващите конфискации, ограничения, а сега и арести и извънредни глоби, техният начин на живот може вече да не е осъществим.
Сега двама от братята на Кадри продават добитъка си на посредник, който ще ги продаде не на друг, а на Ури Коен. Трети брат вероятно ще последва примера.
„Ситуацията е много лоша“, каза разстроеният Кадри. „Няма човешки права, няма справедливост. Искаме мир. Ние не мразим никого – евреи, християни, мюсюлмани, израелци, американци, каквито и да било. Имаме деца, искаме да живеем. Но те правят така, че за нас няма бъдеще.”
„Те работят заедно по начин, по който не са работили преди“
Пропастта, пред която е изправено семейството на Кадри, се сблъсква и с повечето палестински овчари в долината на река Йордан и голяма част от зона C, част от Западния бряг, която е под пълен израелски военен контрол. Много други в района описват подобни конфискации, задържания и ограничения наскоро от израелските сили, често във връзка със или извършвани от заселници.
Друг инцидент, подобен на този на Кадри, се случи две седмици по-късно, при който овцете на палестинските овчари Шехда Даис и Айед Даис в ал-Джифтлик бяха взети от служители по сигурността и бяха принудени да платят 150 000 шекела, за да предотвратят конфискуването им. Твърди се, че съветът на селището е заплашил пастирите и шест семейства от общността, че ще бъдат принудени да платят 1 милион шекела (271 260 долара), ако се опитат да изведат стадата си на паша.
В продължение на десетилетия палестинците от долината на река Йордан, които наброяват приблизително 65 000 според правозащитната група B'Tselem, се сблъскват със сериозни ограничения в достъпа до критични ресурси като вода, 85 процента от които отиват на заселниците, въпреки че броят им е приблизително 11 000 – една шеста от палестинското население – в района. Забранено им е да събират дъждовна вода или да имат достъп до вода на земята си. Кадри и синовете му живеят край извор, който е ограден единствено за ползване от заселниците.
Въпреки че всички селища са незаконни според международното право, долината на Йордан поне е имала заселници, които са били сравнително по-малко насилствени в миналото, а Кадри описва приятелски отношения със заселниците едно време.
Но след това през 2016 г. се появи първият израелски заселнически аванпост – незаконен дори според израелското законодателство, макар и на практика до голяма степен разрешен от Израел и подкрепен от неговите сили за сигурност – и оттогава атаките и тормозът на пастирите ескалираха.
Ахмед Дарагме, на 33 години от Фарсия, каза, че ръката му е била счупена от заселници само седмици преди 7 октомври, което го е лишило от строя за два месеца.
Когато войната започна, насилието избухна в долината на река Йордан и, както навсякъде в зона C, палестинците съобщиха, че нападенията нарастват драматично, като заселниците нахлуват в домовете им през нощта, заплашвайки ги да напуснат.
Вследствие на първата вълна от насилие на заселници в първите седмици на войната, Съединените щати упражниха натиск върху Израел, който впоследствие отведе няколко агресивни заселници в административно задържане. Въпреки че насилието е утихнало донякъде, възникващ модел през последните седмици предполага, че правните процедури се използват по-агресивно от израелските сили и заселниците – много от които, чрез регионални отбранителни звена, са назначени да бъдат регионалните сили за сигурност и сега носят военни униформа и носене на щурмови пушки.
Юсеф Бшарат, 47, е овчар от Макул. Той, съпругата му и техните 10 деца се грижат за стотиците си овце, кози и кокошки, отглеждани около дома им.
На 7 октомври заселниците нападнаха тийнейджърския син на Юсеф и стадото им овце с камъни и кучета; 23 овце изчезнаха. „Но тогава армията помогна да се каже на заселниците да си тръгнат“, каза Юсеф.
През следващите седмици започнаха нашествия в домовете. Домът на съсед е бил нападнат с оръжие, спомня си той. „Те влязоха с оръжията си и казаха: „Не ви е позволено да сте повече тук“, каза Юсеф.
Силите за сигурност дойдоха и арестуваха палестинските овчари, които впоследствие напуснаха завинаги.
„От този ден се отнасят с хората тук като с животни“, каза Юсеф. „Но това е нашата земя. Отказвам да си тръгна.”
На 11 януари Юсеф беше задържан от военните, докато пасеше стадо – не беше посочена ясна причина – и отведен в близкия военен лагер, където, каза той, беше със завързани очи и държан в продължение на шест часа, подгизнал от престоя си навън дъждът с неговите овце. Войниците го завързаха и включиха климатика, за да му стане още по-студено.
Няколко случая на подобно отношение бяха описани пред Ал Джазира от пастири и израелски активисти, които казват, че е станало обичайно да се задържат, завързват очите и се поставят белезници на овчари поради променливи причини, включително паша в природни резервати, зони за военни стрелби или частна земя. По-голямата част от района беше обявена за бойна зона преди години, но овчарите бяха оставени сами да пасат там.
Други описват, че са били вързани и подложени на силен студ или побоища.
„Заселниците и полицията, те работят заедно по начин, по който не са работили преди“, каза Юсеф. „[Преди войната,] когато заселниците идваха да създават проблеми, ние викахме армията и армията понякога им казваше да се махат.“
„Сега, когато се опитваме да извикаме армията“, каза Юсеф, „няма с кого да говорим.“
„Защо да ни нападнете?“
В атмосфера, в която заселниците, често в униформи и с оръжие, изглеждат по-овластени и част от израелския апарат за сигурност от всякога, палестинците са изправени пред трудна икономическа ситуация, достигаща точка на пречупване.
Овчарите описват, че трябва да плащат за скъп фураж за животни, за да избегнат насилието от страна на заселниците – и сега ограничения от съветите на селищата – ако пасат на земя, която са използвали от години. Юсеф казва, че не може да продава продуктите си като сирене и агнешко месо от 7 октомври, защото клиентите му нямат пари и входовете на близките пазарни градове като Тубас са затворени.
И сега, когато зимните дъждове отбелязват началото на сезона на оран, палестинските фермери също не могат да орат земята си заради заселниците и силите за сигурност.
Ahmed Daraghmeh изчислява, че три или четири от неговите овце са умирали от глад всеки месец от 7 октомври, дори когато зимните дъждове носят сочна зелена трева в долината. Той казва, че неговото пастирство и земеделие често са прекъсвани от силите за сигурност, често водени от заселници в рамките на охранителната институция.
„Постоянно ме арестуват“, каза Ахмед. „По-голямата част от времето, когато съм с овцете си, ме вземат и ме държат в ареста. Всеки път причината е различна – [земята е] природен резерват или военна зона, или нямате право да сте тук.“
Около 9 сутринта на 5 януари силите за сигурност посетиха парцела, който той обработваше от 20 години, и му казаха, че част от земята е в природен резерват. Ахмед настоява, че има документи, за да докаже собствеността си.
Те му наредиха да докара трактора си до армейската база Умм Зука, където го задържаха от 9:30 сутринта до около 17:15 часа, със завързани очи. Те не се обърнаха към него и „когато се опитах да задам въпроси“, каза Ахмед, „те просто ми казаха да млъкна.“
Ахмед беше освободен, но не си върна трактора. Без него, казва той, не само земята му е неразорана, но той не може да транспортира така необходимата вода и трябва да плаща до 200 шекела ($54) на пътуване, за да го направи. За да си върне трактора, той трябва да плати 4740 шекела ($1286) на местния общински съвет.
„Но тези дни едва мога да си позволя храна
