Критиката на войната и окупацията на Израел не е антисемитизъм
Антисемитизмът е чума. И такъв, който, както разбрах след ужасяващата терористична атака на Хамас в Израел на 7 октомври, е много по-ендемичен, отколкото бях готов да приема преди, въпреки че съм разпитвал и се сблъсквал с тази омраза през целия си живот като дете на Двойка от американски евреи и немски католици.
Антисемитизмът, неговата преобладаваща природа и срамът и вината за Холокоста, които стоят в основата на културата на паметта на Германия, оформиха незаличимо живота ми.
Моята покойна баба никога не е признавала, че е била наясно с престъпленията на Германия спрямо европейските евреи. Не й повярвах, но нямаше значение. Винаги, когато идвахме на гости, тя винаги настояваше аз и братята и сестрите ми да обиколим еврейското гробище, най-старото в Европа, в град Вормс, където тя прекара последните си години.
Родителите ми се разделиха, когато бях малък, но майка ми често ни разказваше историята как по-големият ми брат и аз бяхме кръстени в същата католическа църква, където баща ми беше ходил на училище, защото баща ми атеист искаше за да угоди на благочестивата си майка. Едва като възрастен научих от баща си, че всъщност майка ми еврейка е тази, която е настоявала за това. Преди по-малко от 50 години европейските евреи са похарчили богатства за придобиване на фалшиви свидетелства за кръщение в опит да избягат от нацистите. Майка ми, подобно на безброй други, ясно знаеше, че възраждането на тази древна омраза винаги е надвиснало като заплаха.
Днес обаче изглежда, че светът се е обърнал с главата надолу. Борбата срещу бича на антисемитизма е заплашена от онези, които отказват да критикуват действията на Израел в ивицата Газа, защото свързват подобни действия с антисемитизъм.
Никъде това не е по-ясно от реакциите на вече скандално известния туит от 3 март на конгресмена Майк Колинс. На този ден открито антисемитски крайнодесен акаунт публикува туит, в който се намеква, че авторът на статия във Washington Post, която включва насмешливо споменаване на това, че САЩ са построени върху „открадната земя“, е евреин. Колинс отговори, като написа в Туитър „Никога не съм се замислял“. И до днес Колинс отказва да се извини – той дори обвини многобройните си критици, че се „хващат за сламки“.
Сагата превърна Колинс във втория член на деветчленната републиканска делегация в Конгреса на Джорджия, който е участвал в явен антисемитизъм и е отказал да се извини за това.
Друг член на делегацията, Марджъри Тейлър Грийн, стана позорна за публикация във Facebook, която направи през 2018 г., преди да бъде избрана, където тя намекна за „еврейски космически лазери“ (въпреки че никога не е използвала това точен термин) стоят зад горските пожари в Калифорния през 2018 г.
Лидерите на Републиканската партия отказаха да критикуват Колинс и отдавна преминаха от отбягването на Грийн към приемането й като една от водещите светлини на партията. Дори Елиз Стефаник, третата най-високопоставена републиканка в Камарата на представителите, отказа да укори нито Колинс, нито Грийн, въпреки че това беше нейният разпит на президентите на Университета на Пенсилвания (UPenn) и Харвард относно отговора им на протести, критикуващи действията на Израел в Газа Ивица, която в крайна сметка доведе до техните оставки.
Мълчанието на Стефаник може да има нещо общо с факта, че тя самата се е забъркала в теорията на конспирацията за „Великото заместване“, както и Грийн – въпреки че привкусът на последния включваше безумно лудия и дълбоко антисемитски , твърдят, че „ционистките супремасисти“ стоят зад въображаем заговор за наводняване на Запада с мигранти. И все пак днес Грийн представя себе си като „про-израелска“.
Твърде много хора, които трябва да знаят по-добре, се съгласиха с тези аргументи. Искат-или-не-ще-те около съдбите на президентите на UPenn и Харвард получиха много повече медийно внимание, отколкото коментарите на Колинс или вълшебните лица на Грийн. Един от членовете на борда на последния, инвеститорът в хедж фондове Бил Акман, публично преработи себе си в усилията си да свали президента на Харвард и предупреди, че неговата алма матер става антисемитска. Въпреки това, той остава неподвижен по отношение на антисемитизма на Колинс и Грийн.
Това не е проблем само в политическия живот, но и в обществото. Да, Кание Уест изгуби договора си с Adidas за милиарди долари през октомври 2022 г., след като се включи в вълна от антисемитски изявления, но оттогава стана ясно, че фирмата е знаела за също толкова обезпокоителни, макар и по-малко публични, коментари в продължение на почти десетилетие преди това. И той остава най-продаваният хедлайнер на световно турне.
Илън Мъск също само за кратко трябваше да се справи с последиците от публичното одобрение на твърдението, че „еврейските общности“ прокарват „диалектическа омраза срещу белите“ миналия ноември. Отговорът на Мъск, че туитът му е „глупав“, не се извини и въпреки това 12 дни по-късно той беше почетен на посещение в Израел от никой друг, а от премиера Бенямин Нетаняху.
В наши дни много от онези, които казват, че се борят с антисемитизма, изглежда се интересуват само от борбата срещу антиционизма и от заглушаването на всякаква критика към Израел.
За много от най-ревностните поддръжници на Израел няма място в дебата за тези, които критикуват действията на Израел, дори и тези, които коренят своята критика в собствената си еврейска идентичност. Никъде това не е по-ясно, отколкото в Германия, където германските евреи, много от които израелци, съставляват непропорционален процент от задържаните за протест срещу войната на Тел Авив.
Да, някои позволиха на безсмисления отговор на Израел на 7 октомври и продължилата десетилетия окупация на Западния бряг да замъглят преценката им и преминаха границата на антисемитизъм в своята критика срещу ционизма. И много истински антисемити се включиха в защитата на Палестина, за да продължат собствения си дневен ред.
Но всяка критика към Израел и особено критиката към начина, по който Израел води войната си срещу Хамас в Газа, не е антисемитизъм и третирането му като такъв вреди на спешната, решаваща борба срещу нарастващата заплаха от този древен бич.
Бомбардировачната кампания на Израел и етническото прочистване на Газа може в крайна сметка да доведат до смъртта на всички военни лидери на Хамас. Хамас може да престане да съществува като организация. Но нищо от това няма да реши проблема. Хамас е създадена през 80-те години на миналия век и управлява Газа едва от 2007 г. Насилието между израелци и палестинци е много преди формирането на групировката.
Терористични атаки, които убиват много цивилни, атаки, които травматизират цели общества, естествено пораждат желание за отмъщение – като нюйоркчанин, навършил пълнолетие след 11 септември, това е усещане, което познавам всички твърде добре. И все пак, аз също съм добре наясно с разрушителните, опустошителни последици от това желание за отмъщение. Саддам Хюсеин беше тиранин, причинил огромно страдание на своя народ и на хората в региона, но той не беше замесен по никакъв начин в атаките срещу Съединените щати на 11 септември. Все пак Джордж Буш използва травмата на американския народ и желанието за отмъщение след тези атаки, за да накара страната да нахлуе в Ирак. Тази инвазия и последвалата окупация струват стотици хиляди невинни животи, опустошават региона за поколения и раждат ИДИЛ (ISIS).
Насилието поражда насилие.
„Никога отново“ трябва да означава никога повече от никого, срещу никого. Ако този призив не се приложи към палестинците, никога не може реалистично да има надежда, че други ще го приложат към евреите – особено в епоха, в която толкова много антисемитизъм остава пренебрегнат, защото не се вписва в произраелските/про- Палестина дихотомия. С омразата трябва да се води борба навсякъде и във всичките й форми, включително сред онези, чиято борба срещу антисемитизма зависи от това как се отнася към Израел.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
