Личинкови нашествия и рани, които никога не заздравяват за недохранените в Газа
Д-р Мохамед Харара, на 28 години, едва е започнал работа като общопрактикуващ лекар, когато е изхвърлен на фронтовата линия на военна зона, принуден да се превърне в майстор всички сделки.
През почти осемте месеца, откакто Израел започна офанзивата си срещу Газа, Харара видя повече, отколкото си мислеше, че някога ще.
Като гъмжащите от червеи рани на осакатените, които той е трябвало да стои и да гледа безпомощно.
Липсвайки лекарства и дори основни хигиенни материали, Харара и колегите му не са в състояние да почистят – или да поддържат чисти – гнойни рани.
Също така усложняващите техните борби са силно компрометираните физически състояния на пациентите, които се лекуват бавно и могат да направят такова заразяване смъртоносно.
„Бавно тези нехигиенични условия доведоха тялото до сепсис и хората умираха“, каза той пред Al Jazeera.
Разселените, ранените, крехките
Експертите казват, че нарастващите нива на недохранване компрометират здравето на хората, засегнати от войната на Израел, като им пречат да се възстановят напълно.
Британският съдов хирург Махим Куреши може да каже, че палестинците, които тя лекуваше по време на двуседмичното си доброволчество в Газа, бяха силно недохранени.
Докато тя и нейните колеги от британската благотворителна организация "Медицинска помощ за палестинците" навлязоха в обсадената територия от Египет през пропускателния пункт Рафа, Куреши си спомня приветливата атмосфера.
Знак „Обичам Газа“ поздрави екипа и времето през април беше „перфектно“, разказва тя.
„Спомням си как се взирах в този [знак], осъзнавайки колко привилегирован бях, че успях да дойда в Газа“, каза Куреши пред Ал Джазира.
Но когато се изтърколиха от другата страна на пропуска, опустошението от нападението на Израел беше навсякъде, каза тя.
По време на пътуването до Дейр ел-Балах, в централната част на Газа, хирургът видя хиляди и хиляди разселени палестинци, много от които бяха много крехки и слаби.
След като пристигнаха в болницата Al-Aqsa Martyrs, Куреши видя още стотици слаби, ранени разселени палестинци, натъпкани във всяко свободно пространство – в приемната, на всеки етаж, по стълбищата.
Тя беше особено болезнена да види деца, чиито дрехи висят от малките им рамки, обратното на здраво дете, което постоянно надраства дрехите си, каза тя.
През следващите дни тя щеше да приеме десетки пациенти, чието здравословно състояние се влоши поради глад.
„Хората, които биха имали много лечими или лечими състояния преди няколко месеца, се представят с много напреднало заболяване“, каза Куреши.
При тези хора техният имунитет и способността им да се лекуват са намалени, добави тя.
„Способността на клетките да се делят в отсъствието на жизненоважни хранителни вещества, които идват от прясна храна – и те не са имали прием на такива пресни храни за толкова дълъг период от време – [прави] изключително трудно за ума и тялото да се възстанови и регенерира“, каза Куреши.
Преди войната палестинците в Газа вече страдаха от недостиг на микроелементи, до голяма степен поради израелската блокада, според Амбър Алайян.
Но от 7 октомври нивата на остро недохранване нарастват бързо, каза експертът по недохранване, педиатър и заместник-управител на Лекари без граници (Лекари без граници или MSF) в Палестина.
Дефицитът на микроелементи е терминът, използван за описване на липсата на основни витамини и минерали, от които тялото ни се нуждае, за да функционира. Но острото недохранване е по-голям проблем, който води до загуба на мазнини и мускулни запаси, каза Алайян.
„Когато започнете да се тревожите за население, което няма никакъв достъп до храна, тогава започвате да проверявате за недохранване“, каза тя пред Ал Джазира.
Но войната направи невъзможно дори скрининга. Поради разрушените болници и медицински лаборатории лекарите от MSF и други хуманитарни организации не могат да направят кръвни тестове, за да потвърдят недохранването сред палестинците в Газа, както обикновено, каза Алайян.
Вместо това те поставят диагнози въз основа на клинични симптоми, каза тя.
Сред симптомите са умора, усложнения от наранявания, включително развитие на хронични заболявания, усложнения при бременност и лошо зарастване на рани и изгаряния, каза лекарят.
Невъзможността за излекуване от наранявания също се задълбочава от лоша хигиена и контрол на инфекциите, каза Алаян, условия, които нейният екип и лекари като Харара и Куреши са видели от първа ръка в Газа.
„Вие сте изложени на по-голям риск от получаване на инфекции, когато тялото ви не е добре подхранено... тъканите трябва да са здрави и добре нахранени, за да могат да затворят раната“, обясни тя.
Както Alayyan, така и Qureshi сравниха недохранено тяло със страдащо от анорексия нервоза, като изясниха, че последното е състояние с голям психологически компонент.
Все пак, докато недохранването започва като физическо влошаване, Харара е свидетел колко опустошителни могат да бъдат последиците от недохранването върху психиката на хората, които лекува.
„Психическото и емоционалното състояние на осъзнаването на случващото се с вас е най-изтощително“, каза той, обяснявайки, че тялото започва да се храни само със себе си, като бавно се изключва.
„Никой няма да разбере степента на тези щети, освен ако не ги преживее.“
Импровизация по време на война
Алаян каза, че докато недохранването е често срещан, жалък компонент на войната, като храната често се използва като оръжие в конфликт, присъствието му е особено впечатляващо в Газа.
Судан изпитва по-висок процент на недохранване от Газа поради продължаващата война там, но скоростта, с която недохранването е нараснало в обсадения анклав през последните седем месеца, е тревожна, каза тя.
Достъпът до нуждаещите се също е изключително труден в Газа в сравнение с други места, където има недохранване, като Централноафриканската република или Нигерия, каза Алайян.
„Когато вашите екипи се страхуват самите те да не бъдат нападнати, бомбардирани, застреляни … това ги прави много трудно да циркулират сред населението“, обясни тя.
„Това означава, че имате много малки размери на извадката, защото единствените проби от хора, които получавате, са хората, които идват във вашата здравна клиника. Така че не можете да оцените състоянието на недохранването на населението, защото не виждате цялото население. Не можем да стигнем например на север – никой не може безопасно да стигне на север“, добави тя.
Въпреки тези препятствия и невъзможността да се разработят персонализирани планове за лечение, MSF и други организации все още се опитват да се борят с недохранването сред населението, до което имат достъп, чрез хранителни добавки.
Куреши също се научи как да прави корекции в практиката си поради условията на войната.
В Ал-Акса тя оперира в бивше родилно отделение без „основното оборудване, което присъства в залите за съдова хирургия“ от десетилетия, каза тя.
Стаите имаха недостатъчно осветление и вода, имаше ограничена възможност за поддържане на хирургическа стерилност и се наложи да изработят хирургически завеси от болничните престилки.
„Трябваше да импровизираме, трябваше да правим иновации и трябваше да направим най-доброто, на което сме способни, с това, което разполагахме“, каза Куреши.
Харара, който работи ден за ден от 7 октомври насам, знае много добре, че много от умиращите му пациенти можеха да бъдат спасени, ако имаше налични провизии.
Амбициозният пластичен хирург, който вече е лекувал пациенти с всякакви заболявания, желае да има суперсила, за да ги спаси всички.
„Имах честта да служа на моя народ, но в същото време съм изтощен. Живея в болници през последните седем месеца. Това е само толкова много, което човек може да понесе“, каза той.
„Иска ми се светът да можеше да спре това да се случи, преди да се превърнем в уроци по история.“
