Машинистът на товарен трен, взел участие във съдбовен конфликт с градски рейс в Банкок, е дал позитивна проба за опиати и е упрекнат в неразумно шофиране, споделят управляващите.
Сблъсъкът, който се случи на железопътния прелез Асоке-Дин Даенг в събота следобяд, видя влака да се блъска в публичен рейс, който е спрял на железопътните релси.
Автобусът избухна в пламъци, убивайки осем души и ранени десетки. Първоначалните отчети допускат, че рейсът е затънал на релсите заради интензивния трафик, което е попречило на бариерите на прелеза да се спуснат вярно.
Железопътният прелез Asoke-Din Daeng е прочут с натовареност и води до едно от най-натоварените кръстовища в Банкок.
Както водачът на рейса, по този начин и охранителят, виновен за спускането на бариерата - което се прави ръчно - също са били упрекнати, сподели полицията.
Властите са наредили наложителни проби за опиати и алкохол за всички машинисти и железопътен личен състав преди техните смени, сподели Пичет Кунадхамракс, общоприет шеф на отдела за железопътен превоз на Тайланд.
Полицията не посочи какви медикаменти са открити в теста на урината на машиниста.
Pichet сподели, че предварителните констатации от черната кутия на влака демонстрират, че системата му за спешно прекъсване е била задействана единствено към На 100 метра (330 фута) от рейса, което не е задоволително, с цел да се избегне конфликт, оповестява Thai PBS.
Д-р Аморн Фимарнмас, президент на Асоциацията на строителните инженери на Тайланд, споделя пред BBC, че съгласно него повече от 100 000 пътни транспортни средства минават през Asoke-Din Daeng железопътен прелез всеки ден - над прага на сигурност за такива прелези.
На прелеза мотоциклетистите постоянно се провират през защитни бариери, с цел да изпреварят трафика и да избегнат закъснение от преминаващи влакове.
Пътеките са издигнати доста преди близките пътища, и градът се разраства към тях, отстъпвайки място на „ нормализиране на риска “, споделя Аморн.
„ Тогава рискът се трансформира в рутина. Хората си мислят, че „ ще се оправи “ и не престават, до момента в който един ден не се сблъскаме с тъкмо такова злополучие, което преди малко видяхме. “