Мнение: Какво Байдън трябва да знае за Газа

Бележка на редактора:  е публицист от град Газа. Мненията, изразени в този коментар, са нейни лични. Прочетете още

„ Нека скоро се съберем още веднъж в град Газа “ е фраза, която повтарях непрестанно, откогато бях заставен да напусна дома си през октомври, с цел да потърся леговище от бомбите на Израел – единствено с цел да открия, че на никое място не е безвредно в границите на линията Газа.

Този свещен месец Рамадан отбелязва и два месеца и половина, през които бях приютен в град Рафа в най-южния район на линията Газа, граничеща с Египет, дружно с около милион и половина други палестинци.

Сега, откакто бяхме прогонени от домовете си на север от израелската войска, ние сме застрашени от надвиснала инвазия, за която филантропичните групи предизвестиха, че ще бъде „ кървава баня “ и страхът да не бъдем изцяло изгонени от Газа.

Хуманитарната рецесия, обхванала Рафах, регион, обхващащ едвам 25 квадратни благи, не е нищо друго с изключение на апокалиптична.

Разселените хора, доста от които са били принудени да бягат неведнъж, с цел да спасят живота си, са на всички места. Палатките, сложени за тях, изпълват тротоарите. Тревожно е, че ООН каза, че Рафах в този момент е по-гъсто обитаем от Ню Йорк.

Ние живеем в положение на непрекъснат боязън и безпокойствие. В палатки, учебни заведения на Организация на обединените нации и навън по улиците хората се борят с тежки ограничения. Основните потребности за живот са нищожни вследствие на това, че Израел възпрепятства влизането на храна, вода и друга филантропична помощ в Газа през последните пет месеца.

Гладът е непрекъснат сателит, като консервите са единствената храна. Опашките се простират безпределно, до момента в който хората изминават огромни дистанции в търсене на питейна вода и чакат да употребяват тоалетната.

Дойдохме в Рафа, тъй като Израел сподели, че това е „ безвредна “ зона, само че израелската войска продължава да ни бомбардира и убива тук. Израелските военни споделят, че са ориентирани към Хамас, само че в реалност са ориентирани към всички палестинци в Газа, което Организация на обединените нации осъди като „ групово наказване “.

В продължение на пет месеца бях в капан на повтарящ се призрачен сън, нерешителен за края му.

На 7 октомври естественото ми всекидневие в град Газа беше ненадейно разрушено, когато Израел стартира своето опустошително военно нахлуване след офанзивата на Хамас. Бях планувана за утринна подготовка във фитнеса, последвана от бизнес среща. Оттогава не съм стъпвал във фитнеса или офиса си. И двете бяха съществено развалени от израелските бомбардировки.

Седмица по-късно братовчед ми съобщи тревожната вест, че Израел подрежда на хората да изоставен домовете си и да се реалокират на юг. Моментите преди евакуацията на дома ни ще останат вечно в паметта ми. Набързо фамилията ми и аз грабнахме чантата, която бяхме подготвили авансово, съдържаща единствено нашите паспорти и други съществени документи и малко пари.

Необяснимо се почувствах заставен да снима фотография на къщата ни - моментна фотография на живота, който оставяхме зад тила си.

Асел Муса

Бяхме уверени, че отсъствието ни ще бъде малко, по тази причина пропуснахме да опаковаме обилие от облекла. Необяснимо се почувствах заставен да снима фотография на къщата ни - моментна фотография на живота, който оставяхме зад тила си.

Стискайки ключа, напуснахме нашия обичан дом от над 23 години и се отправихме към бежанския лагер Ал-Магази в центъра на линията Газа измежду тълпи от други разселени хора.

По време на пътуването съзнанието ми се отнесе към спомените, които дядо ми беше разказал за личното си изселване от село Акир през 1948 година, когато към три четвърти от всички палестинци бяха изгонени от домовете си по време на установяването на Израел. Подобно на безчет други в това море от човечество, ние пътувахме към нестабилно бъдеще.

Прекарахме съвсем 80 дни в Ал-Магази в дом с към 30 други разселени родственици в ужасяващи условия. Всяка нощ се разиграваше на фона на ужасяващите израелски въздушни и артилерийски бомбардировки, хвърляйки сянка на неустановеност върху нашето оцеляване.

Както на всички места в Газа, Израел безмилостно унищожи главната инфраструктура в дребния лагер, в това число единствената пекарна, джамията и учебните заведения на UNRWA.

Трагично е, че бомбардировката умъртви девет членове на моето семейство, най-вече деца, когато удари дома на моите братовчеди. В края на декември въздушните удари ни принудиха да избягаме още веднъж – този път към Рафа.

Международният съд и Федералният съд на САЩ постановиха, че военната акция на Израел в Газа може да се равнява на геноцид, само че тези от нас, които я устояха, не трябваше да се споделя това.

През последните пет месеца нападението на Израел умъртви повече от 30 000 палестинци, в това число повече от 13 000 деца и 9 000 дами. Още хиляди са изчезнали под руините и се считат за мъртви. Повече от 70 000 други са ранени.

Той е изместил 90% от населението от домовете им, множеството от които в този момент се приютяват в Рафа, без да има къде другаде да избягат.

От самото начало президентът Джо Байдън поддържа настъплението на Израел почти абсолютно, предоставяйки необятна военна, финансова и дипломатическа поддръжка. Тази поддръжка изигра значима роля, с цел да разреши на Израел да продължи да унищожава Газа, правейки Съединени американски щати съизвършител в това, което Организация на обединените нации и правозащитните групи споделят, че съставляват тежки военни закононарушения.

Наистина е умопомрачително по какъв начин Байдън съумява да съчетае дейностите си с хипотетичната си огромна емпатия към другите. Нима палестинците не са човешки същества, заслужаващи същите права и отбрана като всички останали?

Вземете нашия безвъзмезден седмичен бюлетин

Подобно на доста други, започнах да изгубвам вярата си в интернационалното право и интернационалната общественост. Байдън и други западни водачи дават на думи правата на индивида, като в същото време подкрепят и подбуждат систематичните нарушавания на Израел.

Сърцераздирателно осъзнаване е, когато самите стълбове, върху които сме построили очакванията си, наподобява се срутват пред очите ни. И по този начин, към кого да молим за преустановяване на огъня?

След като се разминах на косъм от гибелта в град Газа и Ал-Магази, не съм сигурен дали ще оцелея в Рафа. Ако желаеме да избегнем цялостна злополука, Байдън и интернационалната общественост би трябвало да работят неотложно, с цел да предотвратят пълномащабно израелско навлизане в Рафа и да позволят