Мнение: Какво Байдън трябва да знае за Газа
Бележка на редактора: е журналист от град Газа. Мненията, изразени в този коментар, са нейни собствени. Прочетете още
„Нека скоро се съберем отново в град Газа“ е фраза, която повтарях непрекъснато, откакто бях принуден да напусна дома си през октомври, за да потърся убежище от бомбите на Израел – само за да открия, че никъде не е безопасно в рамките на ивицата Газа.
Този свещен месец Рамадан отбелязва и два месеца и половина, през които бях приютен в град Рафа в най-южния регион на ивицата Газа, граничеща с Египет, заедно с около милион и половина други палестинци.
Сега, след като бяхме прогонени от домовете си на север от израелската армия, ние сме заплашени от надвиснала инвазия, за която хуманитарните групи предупредиха, че ще бъде „кървава баня“ и страхът да не бъдем напълно изгонени от Газа.
Хуманитарната криза, обхванала Рафах, район, обхващащ едва 25 квадратни мили, не е нищо друго освен апокалиптична.
Разселените хора, много от които са били принудени да бягат многократно, за да спасят живота си, са навсякъде. Палатките, поставени за тях, изпълват тротоарите. Тревожно е, че ООН каза, че Рафах сега е по-гъсто населен от Ню Йорк.
Ние живеем в състояние на постоянен страх и безпокойство. В палатки, училища на ООН и на открито по улиците хората се борят с тежки лишения. Основните нужди за живот са оскъдни в резултат на това, че Израел възпрепятства влизането на храна, вода и друга хуманитарна помощ в Газа през последните пет месеца.
Гладът е постоянен спътник, като консервите са единствената храна. Опашките се простират безкрайно, докато хората изминават големи разстояния в търсене на питейна вода и чакат да използват тоалетната.
Дойдохме в Рафа, защото Израел каза, че това е „безопасна“ зона, но израелската армия продължава да ни бомбардира и убива тук. Израелските военни казват, че са насочени към Хамас, но в действителност са насочени към всички палестинци в Газа, което ООН осъди като „колективно наказание“.
В продължение на пет месеца бях в капан на повтарящ се кошмар, несигурен за края му.
На 7 октомври нормалното ми ежедневие в град Газа беше внезапно разбито, когато Израел започна своето опустошително военно нападение след атаката на Хамас. Бях насрочена за сутрешна тренировка във фитнеса, последвана от бизнес среща. Оттогава не съм стъпвал във фитнеса или офиса си. И двете бяха сериозно повредени от израелските бомбардировки.
Седмица по-късно братовчед ми предаде тревожната новина, че Израел нарежда на хората да напуснат домовете си и да се преместят на юг. Моментите преди евакуацията на дома ни ще останат завинаги в паметта ми. Набързо семейството ми и аз грабнахме чантата, която бяхме подготвили предварително, съдържаща само нашите паспорти и други основни документи и малко пари.
Необяснимо се почувствах принуден да заснема снимка на къщата ни - моментна снимка на живота, който оставяхме зад гърба си.
Асел Муса
Бяхме убедени, че отсъствието ни ще бъде кратко, затова пропуснахме да опаковаме изобилие от дрехи. Необяснимо се почувствах принуден да заснема снимка на къщата ни - моментна снимка на живота, който оставяхме зад гърба си.
Стискайки ключа, напуснахме нашия любим дом от над 23 години и се отправихме към бежанския лагер Ал-Магази в центъра на ивицата Газа сред тълпи от други разселени хора.
По време на пътуването съзнанието ми се отнесе към спомените, които дядо ми беше разказал за собственото си изселване от село Акир през 1948 г., когато около три четвърти от всички палестинци бяха изгонени от домовете си по време на установяването на Израел. Подобно на безброй други в това море от човечество, ние пътувахме към несигурно бъдеще.
Прекарахме почти 80 дни в Ал-Магази в дом с около 30 други разселени роднини в ужасяващи условия. Всяка нощ се разиграваше на фона на ужасяващите израелски въздушни и артилерийски бомбардировки, хвърляйки сянка на несигурност върху нашето оцеляване.
Както навсякъде в Газа, Израел безмилостно унищожи основната инфраструктура в малкия лагер, включително единствената пекарна, джамията и училищата на UNRWA.
Трагично е, че бомбардировката уби девет членове на моето семейство, предимно деца, когато удари дома на моите братовчеди. В края на декември въздушните удари ни принудиха да избягаме отново – този път към Рафа.
Международният съд и Федералният съд на САЩ постановиха, че военната кампания на Израел в Газа може да се равнява на геноцид, но тези от нас, които я издържаха, не трябваше да се казва това.
През последните пет месеца нападението на Израел уби повече от 30 000 палестинци, включително повече от 13 000 деца и 9 000 жени. Още хиляди са изчезнали под развалините и се смятат за мъртви. Повече от 70 000 други са ранени.
Той е изместил 90% от населението от домовете им, повечето от които сега се приютяват в Рафа, без да има къде другаде да избягат.
От самото начало президентът Джо Байдън подкрепи настъплението на Израел почти безусловно, предоставяйки широка военна, финансова и дипломатическа подкрепа. Тази подкрепа изигра важна роля, за да позволи на Израел да продължи да унищожава Газа, правейки САЩ съучастник в това, което ООН и правозащитните групи казват, че представляват тежки военни престъпления.
Наистина е умопомрачително как Байдън успява да съчетае действията си с предполагаемата си голяма емпатия към другите. Нима палестинците не са човешки същества, заслужаващи същите права и защита като всички останали?
Вземете нашия безплатен седмичен бюлетин
Подобно на много други, започнах да губя вярата си в международното право и международната общност. Байдън и други западни лидери дават на думи правата на човека, като същевременно подпомагат и подбуждат систематичните нарушения на Израел.
Сърцераздирателно осъзнаване е, когато самите стълбове, върху които сме изградили надеждите си, изглежда се срутват пред очите ни. И така, към кого да апелираме за прекратяване на огъня?
След като се разминах на косъм от смъртта в град Газа и Ал-Магази, не съм сигурен дали ще оцелея в Рафа. Ако искаме да избегнем пълна катастрофа, Байдън и международната общност трябва да действат незабавно, за да предотвратят пълномащабно израелско нахлуване в Рафа и да позволят
