Мнение: Защо градините и стиховете се римуват

Бележка на редактора: Тес Тейлър е създател на пет стихосбирки, в това число „ Work & Days “ и „ Rift Zone “. Тя е редактор на антологията „ Leaning Toward Light: Poems for Gardens & the Hands That Tend Them. “ Мненията, изразени тук, са нейни лични. Прочетете повече мнение в CNN.

Една скорошна сутрин, разкривайки нашата градина в предния двор с пощенски марки от втора зима на атмосферни реки, видях една пеперуда монарх измежду нашите сливови цветове —  рядка панорама за година, когато популациите на монарси са най-ниски за всички времена.

Бях излязъл да гребе листа, да слага компост и да плевя артишока, който отглеждаме на линията сред тротоара и улицата. Бях малко припрян, даже раздразним, хакнах. Открих също, че ревенът се връща, че дървесните яки са вдигнати; че нашият дървесен тайландски босилек презимува. Открих, че някакво шисо, което общителен комшия ми предложи предходната пролет и което изглеждаше като несполучлив опит до есента, единствено ме заблуди — то освен не е умряло, само че към този момент има 10 нови заклевам.

Докато пеперудата мина, открих, че съм напълно имобилен, наслаждавайки се на наличието й, представяйки си тези нежни крила по време на тяхната дълга, сложна миграция. Влязох вътре, чувствайки се признателен, че разкрих текстурата на личното си сърце и на деня. Чувствах се по-способен да се установя в другата си работа, която е писането, и по-специално писането на стихове.

В един постоянно гневен свят пристигам при градините и стиховете, тъй като в плътния бърз космос те ме пренасочват, изненадват ме и ми припомнят за насладата да се любувам на живота на нашата нежна, комплицирана, застрашена планета. Тази година, по-специално, медитирах върху обстоятелството, че градините и стихотворенията споделят сериозни, свързани предложения.

И двете ни оферират пространство да признаем хубостта и комплицираната тъга, да речем, да забележим една самотна пеперуда да лети през бързо изменящ се климат, да си спомним нашата взаимовръзка и апетит за хубост, даже когато сме изправени пред настояще, което е цялостно с принуждение, назадничавост, война. Всеки процес може да бъде малко но въпреки всичко практично място за пренасочване, посред политическата гняв и климатичната тъга. Всъщност, против вълната от отмалялост, боязън или обезсърчение, имам два дребни съвета на този ден на Земята, вградени в Националния месец на поезията: направете градина (дори едно растение!) и прочетете или напишете стихотворение.

Защо? Защото на фона на всичко, което наподобява неподатливо, грозно и напряко потискащо в битките ни да съжителстваме заслужено един с различен, градините и поемите построяват екосистеми от поддържане и благоприятни условия, това, което британският стихотворец Андрю Марвел назова зелена сянка. Градините и стихотворенията ни припомнят по какъв начин да се възхищаваме, да управляваме и да участваме в личния си живот и в живота на планетата, даже планета, която наподобява сме увредили окончателно.

И тъй като даже когато планетата се затопля, градините и стиховете ни оказват помощ да се охладим, на практика и прочувствено. Докато ние заемаме работата да доведем международната температура до някаква по-безопасна граница и до момента в който се опитваме да си представим по какъв начин да работим за състрадание и възобновяване на нашите човешки взаимоотношения, зелената сянка на градината и богатите думи на едно стихотворение могат да предложат модели на елегантност, изненада и опция за въображение. Те са места за упражняване на слушане на другите в човешкия и нечовешкия свят. Те ни припомнят за съществата, с които споделяме О2, вода, светлина. Тези оазиси ни оказват помощ да се вкореним в място и време, да се настроим към опцията – един клюн, една строфа, една застрашена пеперуда едновременно.

Не мисля, че пресилвам, като кажа, че времето, прекарано със стихове и градини, построява пътища, които в действителност ни възвръщат. Градините са центрове за многообразие - те построяват изобилна общественост от почвата нагоре. Различни микроби от здрава почва всмукват повече въглерод от обеднената почва. От тази почва нагоре, градините канят и различен живот в разнообразни мрежи: Никога няма да не помни, когато гостуващ ентомолог в Обществената градина на Уорън Сейнт Маркс в Бруклин сподели, че градината, на рекултивираното място на два паднали бруклински кафяв камък, поддържаше 42 типа опрашители, до момента в който други блокове в Бруклин имаха единствено 2 или 3.

Ние обезверено се нуждаем от тези оазиси на опрашители. От една страна, този тип външно многообразие подхранва нашите невронни пътища. Дори пет минути с дърво или цвете помагат на хората да контролират напрежението, да излязат отпочинали, любопитни и състрадателни, до момента в който се изправят пред света към тях. Това пространство сплотява преимуществата си: нашата социална градина в Бруклин поддържаше и многообразие от човешки градинари, хора, които се прибираха у дома след деня, в който беха домати, дарявайки няколко на своите съседи.

В личните си дребни сюжети стихотворенията също изграждат разнообразни мрежи: потъването в ритмите и удоволствията на литературата стимулира частите от мозъка ни, настроени на емпатия, помагайки ни да изградим внимание, добрина, състрадание, уважение. Ангажирането на стихотворения (и присъединяване в изкуствата като цяло) има практическа изгода на по-широко равнище на общността: критично проучване от Националния фонд за изкуствата откри, че хората с продължителна ангажираност с изкуствата са по-склонни да гласоподават, по-вероятно е да бъдат водачи в тяхната общественост, по-вероятно е да завършат гимназия и е по-вероятно да имат другари от разнообразни расови или етнически линии.

Всичко това би трябвало да се каже: хората, които четат стихове, хората, които практикуват и се възхищават на изкуството, хората, занимаващи се с актове на изкуството, са по-склонни да бъдат мъдри и толерантни жители, насърчаващи разнообразна общественост. Изкуствата предизвикват гражданското здраве. Художниците също са опрашители.

Този Месец на Земята и Национален месец на поезията се чудя дали може да има по-широк метод да разтеглим и изградим нашите пространства на търпение, любознание, внимание и грижа — в нашите лични ежедневни практики, нашите предни дворове, нашите утринни медитации, нашите градове. Как можем да вплетем единствено още няколко стихотворения, още няколко зелени пространства?

Вземете нашия безвъзмезден седмичен бюлетин

Често съм си представял по какъв начин карам през градски пространства, намирам големи паркинги и слагам знаци, които гласят „ Защо това още не е градина? “ Ами в случай че градовете ни бяха цялостни с публични градини с безвъзмездни или евтини художествени стратегии в тях? Как тези пространства могат да ни обогатят всички, до момента в който се сблъскваме с климатичната рецесия, рецесията на емпатията, рецесията на глада, рецесията на самотата?

В някои връзки подобен свят наподобява надалеч, само че в други връзки това е вид съществуване, за което би трябвало да мечтаем на глас, да го назовем, да създадем път за него. Трябва да имаме вяра в тези вероятни екосистеми за възобновяване, с цел да работим за тяхното разширение. Мисля, че моите сътрудници градинари постоянно си показват подобен свят, а моите сътрудници поети също ни оказват помощ да мечтаем. „ Живея във опцията “, написа Емили Дикинсън. Градините и стихотворенията приканват към подобен тип жилище. Като пространства, които въплъщават благосъстояние и насочват към това, което занапред може да бъде, стихотворенията и градините ни оказват помощ да си представим вероятното, малко по-богато, малко по-внимателно и (представям си) също по този начин и с повече вяра.