Мнозина в Иран са разочаровани от вълненията и лошата икономика. Парламентарните избори може да доведат до ниска избирателна активност
ДУБАЙ, Обединени арабски емирства (AP) — Иран провежда парламентарни избори този петък, но истинският въпрос може да не е кой ще бъде избран, а колко хора действително ще излязат да гласуват.
Широко разпространеното недоволство от разпадащата се икономика, години на масови протести, разтърсващи страната, и напрежението със Запада около ядрената програма на Техеран и подкрепата на Иран за Русия във войната й срещу Украйна кара много хора тихо да казват, че няма гласуват на тези избори.
Длъжностни лица призоваха хората да гласуват, но показателно е, че тази година не беше публикувана информация от държавния избирателен център ISPA за очакваната избирателна активност - постоянна характеристика на миналите избори. От 21 иранци, интервюирани наскоро от Асошиейтед прес, само петима казаха, че биха гласували. Тринадесет казаха, че няма да го направят, а трима казаха, че не са решили.
„Ако протестирам срещу някакъв недостатък, много полиция и агенти по сигурността ще се опитат да ме спрат“, каза Амин, 21-годишен студент, който посочи само първото си име от страх от репресии. „Но ако умра от глад на ъгъла на една от главните улици, те няма да реагират.”
Над 15 000 кандидати се борят за място в 290-членния парламент, официално известен като Ислямската консултативна асамблея. Мандатът е четири години и пет места са запазени за религиозните малцинства в Иран.
Съгласно закона парламентът упражнява надзор върху изпълнителната власт, гласува договори и разглежда други въпроси. На практика абсолютната власт в Иран принадлежи на неговия върховен водач, аятолах Али Хаменей.
Твърдолинейните привърженици контролираха парламента през последните две десетилетия – със скандирания „Смърт на Америка“ често се чуват от залата .
По време на председателя на парламента Мохамад Багер Калибаф, бивш генерал от Революционната гвардия, който подкрепи насилственото потушаване на иранските студенти през 1999 г., законодателната власт прокара законопроект през 2020 г., който значително ограничи сътрудничеството на Техеран с ядрения надзорен орган на ООН, Международната агенция за атомна енергия.
Това последва едностранното оттегляне на Америка от тогавашния президент Доналд Тръмп от ядрената сделка на Иран със световните сили през 2018 г. – акт, който предизвика години на напрежение в Близкия изток и видя, че Иран обогати достатъчно уран с рекордна чистота, за да има достатъчно гориво за „няколко“ ядрени оръжия, ако реши.
Съвсем наскоро парламентът се съсредоточи върху проблемите около задължителното носене на забрадки или хиджаб в Иран за жените след смъртта през 2022 г. на 22-годишната Махса Амини в полицейски арест, което предизвика протести в цялата страна.
Протестите бързо ескалираха в призиви за сваляне на клерикалните управници на Иран. Последвала репресия от службите за сигурност уби над 500 души, като повече от 22 000 бяха задържани.
Призивите за бойкот на изборите се разпространиха през последните седмици, включително от затворената лауреатка на Нобелова награда за мир Наргес Мохамади, активистка за правата на жените, която призова те са „измама“.
„Ислямската република, със своето безмилостно и брутално потискане, убийствата на млади хора по улиците, екзекуциите и затварянето и изтезанията на мъже и жени, заслужава национални санкции и световен позор“, каза Мохамади в изявление.
Призивите за бойкот поставиха правителството под нов натиск — след Ислямската революция от 1979 г. иранската теокрация основа легитимността си отчасти на участието на изборите.
„За бога и в подкрепа на родината , ислямът, върховният водач и вярванията трябва да са преди бюлетините“, призова наскоро лидерът на Революционната гвардия генерал Хосейн Салами. Той настоя, че народът на Иран „ще преодолее волята на врага“ и че гласуването ще остане в архивите като „още една славна политическа епопея“.
Въпреки че ISPA, агенцията за социологически проучвания, проведе изборни проучвания през октомври резултатите не са оповестени публично. Цифри от политици и други медии предполагат избирателна активност от около 30%.
На президентските избори през 2021 г., които доведоха на власт твърдолинейния Ибрахим Раиси, избирателната активност беше 49% — най-ниската регистрирана за президентски вот. Милиони бюлетини бяха обявени за невалидни, вероятно от онези, които се чувстваха длъжни да гласуват, но не искаха да гласуват.
На парламентарната надпревара през 2019 г. избирателната активност беше 42%.
Отделно, иранците също ще гласуват в петък за членове на 88-местната асамблея на експертите на страната, осемгодишен мандат в група, която ще назначи следващия върховен лидер на страната след Хаменей, 84.
Недопускането в тази надпревара е бившият ирански президент Хасан Рохани, относително умерен, при чийто мандат Иран сключи ядрената сделка от 2015 г. със световните сили.
Някои, които говориха с АП, казаха, че икономическите проблеми на Иран са причината те да са стоейки далеч от изборите. Съобщава се, че инфлацията е около 50%, с безработица около 20% за младите иранци.
„Няма да гласувам“, каза Хашем Амани, 55-годишен търговец на плодове в Южен Техеран. „През 2021 г. гласувах Раиси да стане президент с надеждата, че подобни хора в правителството могат да работят заедно и да направят по-добър живот за мен. Това, което получих в замяна, бяха главоломни цени за всичко.“
Мортеза, 53-годишен шофьор на такси, който посочи само малкото си име, страхувайки се от репресии, също изрази разочарование.
„Защо да гласувам?“ попита той. „Гласувах много пъти в миналото, но плащам за училище на трите си дъщери. ... Все още съм наемател и продължавам да се местя в по-беден район.“
Други, като 42-годишната Марзиех Мокадам, настояха, че ще гласуват. Тя сравни гласуването с религиозно задължение и настоя, че страната трябва „да подобри ислямската култура, като хиджаба“.
Въпреки това, Абас Каземи, 32-годишен банков чиновник, предложи далеч по-различна причина, поради която се насочва към урните — защита на законодателния орган на Иран от влиянието на хардлайнерите, които го контролират от десетилетия.
„Трябва да поддържаме изборите живи, в противен случай хардлайнерите ще ги закрият завинаги“, каза той.
