Може ли Юлия Навальная да обедини руската опозиция след смъртта на Алексей Навални?
Два дни преди смъртта си Алексей Навални написа валентинка, посветена на неговата съпруга и муза Юлия.
„Скъпа, ние сме като в песента [Надежда] – между нас, „Има градове, светлини за излитане на летища, сини виелици и хиляди километри“, написа той на 14 февруари, Деня на Свети Валентин.
„Но те чувствам близо до себе си всяка секунда и те обичам все повече и повече“, написа той до снимка на него и Юлия Навальная, 47, висока, руса бивша банкова касиерка, която срещна през 1998 г. по време на почивка в Турция.
Два дни след това, което се оказа последната му публикация в социалните медии, Навални, също на 47 години, припадна и умря в това, което неговата вдовица и поддръжници смятат за организирано от Кремъл политическо убийство.
Навальная обеща да поеме ролята на съпруга си като ръководител на Фонда за борба с корупцията, организация, която някога се е разпростирала в цяла Русия, публикува фалшиви разкрития за корупция и организира огромни митинги.
Кремъл го забрани като „екстремистко“, разпусна го, преследва десетки негови служители – някои бяха осъдени на до девет години затвор – и принуди много други да напуснат Русия.
Смъртта на Навални и широко очакваното преизбиране на президента Владимир Путин на изборите през март може да са сигнал за още по-строги репресии срещу всякакви признаци на несъгласие или критика към войната в Украйна.
Но опозиционни фигури и анализатори казват, че за да стане безспорен лидер на руската опозиция в изгнание, Навална ще трябва да преодолее дълбоки разногласия между разпокъсани и необединени групи, които често критикуваха съпруга й.
Само часове след като новината за смъртта на съпруга й достигна до нея, Навална говори на конференция по сигурността в германския Мюнхен – и не звучеше като уязвима скърбяща вдовица.
Облечена в тъмносин костюм, с прибрана назад коса и сгърчено от болка лице, тя не пророни нито една сълза – звучеше по-скоро като Валкирия, обещаваща отмъщение.
„Искам Путин, неговата котерия, всички негови приятели [и] неговото правителство да знаят, че ще носят отговорност за това, което направиха с нашата страна, моето семейство и съпруг. И този ден ще дойде скоро“, каза Навална и получи овации.
Три дни по-късно тя обеща да „продължи“ работата на Навални.
„Призовавам ви да споделите яростта ми. Моят гняв, моят гняв, моята омраза към онези, които се осмелиха да убият бъдещето ни“, каза тя във видео, което е гледано повече от пет милиона пъти в YouTube.
Сътрудниците на покойния й съпруг са уверени, че тя може да стане негов перфектен наследник и че тя също ще помогне да се запълни разликата между половете в антикремълския активизъм.
„Ще има ли достатъчно ресурси, за да продължи? Тя има повече сила от много от нас. Ще бъде ли успешен политик? Русия отдавна се нуждае от креативен женски образ в политиката и ще има все повече търсене за него“, каза Александър Зиков, който оглавяваше клон на Фонда за борба с корупцията в западния град Кострома, преди да избяга в Холандия.
„Ето защо, да, вярвам в Юлия Навальная“, каза той пред Ал Джазира.
Тя има големи обувки, които да запълни и трябва да върви по въже, за да обедини хора от други опозиционни групи, които работят в изгнание или тайно действат в Русия.
Работата на Навални проправи пътя чрез организиране на някои от най-големите протестни митинги в постсъветската история на Русия, създаване на онлайн „машина на истината“ за подаване на жалби относно бюрократични спънки, пътища с дупки и течащи покриви и създаване на приложение за гласуване за антикремълски политици.
„Екипът на Навални създаде по-широко опозиционно движение, което не беше обвързано с Фонда за борба с корупцията или други групи“, каза Сергей Бизиюкин, опозиционен активист, който избяга от западния руски град Рязан.
„Беше доста различно от другите партии, фондове и организации, които превърнаха опозиционното движение в благородна, но трудна за проникване тълпа“, каза той пред Al Jazeera.
„Ако Навална и нейният екип могат да направят същото, това ще бъде от полза“, каза той.
Алексей и Юлия се ожениха през 2000 г., когато Путин за първи път беше избран за президент.
И двамата се присъединиха към Яблоко (ябълка на руски), най-старата руска либерална демократична партия, която имаше присъствие в Държавната дума, долната камара на руския парламент.
Но Навална предпочете да се съсредоточи върху децата си, Дария и Захар, и почти не участва в работата на съпруга си.
Междувременно той не беше доволен от самодоволството и предпазливостта на Яблоко към все по-твърдата политика на Путин.
През 2007 г., когато вторият мандат на Путин беше към края си, Навални беше изгонен от Яблоко за участие в Руския марш, ежегоден митинг на крайнодесни националисти, монархисти и привърженици на бялото превъзходство.
Навални също е съосновател на Националното руско освободително движение, националистическа група, с писателя Захар Прилепин, който по-късно ще се бори за украинските сепаратисти и ще бъде съпредседател на прокремълска социалистическа партия.
Много руски либералдемократи не могат да забравят и простят национализма на Навални и унизителни забележки за мюсюлманите, които той веднъж нарече „хлебарки“.
„Когато той ми каза, че бъдещето в Русия принадлежи само на националистическия руски политически процес, аз казах: „Добре, момче, няма да говорим повече“, Лев Пономарьов, който оглавява базираната в Москва For Human Правозащитна група и е включен в черния списък от Кремъл като „чуждестранен агент“, каза Ал Джазира през 2021 г.
Навални смекчи позицията си, за да се съсредоточи върху онлайн и видеорепортажите, разкриващи корупцията в Кремъл, но никога не осъди националистическите си изявления.
Той създаде Фонда за борба с корупцията, чиито офиси изникнаха като гъби в цяла Русия.
Но поддръжниците на Навални често са твърди в приемането на мненията на други критици на Кремъл.
Хората, с които Навална ще трябва да работи, „са доста авторитарни момчета“, каза Борис Бондарев, руски дипломат ветеран в офиса на ООН в Швейцария, който напусна, след като Москва започна пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.
„Те твърдят, че са основната сила на руската опозиция, а всички останали трябва да се прегърбят“, каза той пред Ал Джазира.
Навалная „ще трябва да начертае фина, деликатна линия. Да кажем: „Нека се обединим около паметта на Алексей Навални, но не под екипа на Навални, някак около него, така че всеки да даде своя принос и всички да бъдем равни“, каза той.
Настоящата публичност на Навална обаче може да допринесе за вливане на солидни западни дарения, които могат да привлекат други опозиционни лидери и активисти.
Засега най-голямото искане на Навална е доста тежко – тя призова Запада да не признава предстоящите президентски избори в Русия.
И тя вече печели значителна подкрепа.
На 19 февруари тя се срещна за кратко с президента на САЩ Джо Байдън, който обеща „големи нови санкции“ срещу Путин.
На следващия ден Белият дом обяви повече от 500 санкции, насочени към лица и компании, които допринасят за военните усилия в Украйна.
