Намерението в делото за геноцид срещу Израел не е трудно да се докаже
Тази седмица Международният съд (МС) организира чуване по формалното искане на Южна Африка за краткотрайни ограничения против Израел поради военното му нахлуване над Газа. Юридическият екип на Южна Африка твърди, че Израел прави актове на геноцид и затова би трябвало да му бъде подредено да спре военните си действия в линията.
Престъплението геноцид има два детайла – желание и осъществяване – и двата би трябвало да бъдат потвърдени, когато се насочат обвинявания. В случая с Израел, очевидното опустошаване на Газа дава мощен мотив, че той в действителност прави геноцид.
Масовото ликвидиране на повече от 23 000 палестинци, съвсем половината от които са деца и младежи, с още хиляди изчезнали; насилственото разселване на съвсем два милиона палестинци, които съставляват 90 % от популацията на Газа; Налагането от Израел на „ цялостна блокада “, която в този момент заплашва да убие от апетит и инфекциозни заболявания стотици хиляди палестинци през идващите месеци; опустошаването на Газа посредством безразборни всеобщи бомбардировки и разрушаването на цели жилищни квартали; насочването към лечебни заведения, лекари и други здравни специалисти; увреждането и унищожаването на културни, просветителни и религиозни обекти, в това число стотици учебни заведения, университети, джамии, църкви и библиотеки – всичко това е очевидно осъществяване на геноцид и южноафриканският юридически екип го изложи ясно по време на чуването.
Намерението нормално се потвърждава по-трудно, когато се повдигат обвинявания в геноцид; вносителят на петицията би трябвало да може да потвърди „ желание да унищожи, напълно или отчасти, национална, етническа, расова или религиозна група като такава, ” на езика на Конвенцията на Организация на обединените нации за попречване и наказване на закононарушението геноцид. Но в тази ситуация с Израел, желанието също беше разкрито от огромно количество доказателства - както уточни юридическият екип на Южна Африка.
В аргументирането на случая те съумяха да употребяват нова и изчерпателна база данни, формирана от Закона за Палестина, която подробно документира и съпоставя 500 изказвания, които въплъщават желанието на израелската страна да извърши геноцид и подбудителство към геноцид от 7 октомври насам 2023. Изявленията на хора с командни пълномощия – държавни водачи, министри от военния кабинет и висши армейски офицери – и на други политици, армейски офицери, публицисти и публични фигури разкриват необятно публикуваната ангажираност в Израел към геноцидното заличаване на Газа.
Извършителите на геноцид рядко показват желанията си по директен и експлицитен метод, тъй че съдилищата са оставени да създадат извод за такова желание посредством разбор на държавни дейности или изтекли меморандуми. В случая с геноцидното нахлуване на Израел против Газа обаче, както демонстрира базата данни на Закона за Палестина, хора с командни пълномощия са правили неведнъж геноцидни изказвания през последните три месеца.
Те дехуманизираха палестинците в своята изразителност и нарисуваха популацията в Газа като цяло като зложелател на Израел. Подкрепени от високомерието на заселническата колониална власт и знанието, че тя е убивала, осакатявала, унищожавала, прогонвала, унижавала, затваряла и лишавала от благосъстоятелност с повече от седем десетилетия безотговорност и от продължаващата материална и морална поддръжка на Съединените щати, израелците са безапелационни и не се срамят от геноцидните си планове, тъй като са си въобразили и преследвали война против хора, които считат за колонизирани „ диваци “.
Израелският министър на защитата Йоав Галант разказа палестинците тъкмо по този метод, като „ човешки животни “, в прокламацията си за „ цялостна блокада “ на 9 октомври. Израелският министър председател Бенямин Нетаняху описа Газа като „ града на злото “ на октомври 7, а по-късно на 24 декември оформи офанзивата на Израел като борба против „ чудовища “. „ Това е борба, освен на Израел против тези варвари, това е борба на цивилизацията против варварството “, сподели той.
Израелският президент Исак Херцог сподели няколко седмици по-рано, на 5 декември, че офанзивата на Израел против Газа е „ война, която в действителност, в действителност има за цел да избави западната цивилизация… [от] една империя на злото “.
Нетаняху и други висши израелски министри не оставиха никакво подозрение, че спасяването на „ западната цивилизация “ изисква цялостното заличаване на палестинците в Газа, като ги описват като библейския народ на Амалек – народ, възприеман като цяло като зложелател, който би трябвало да бъде погубен – и като нацисти.
Това жестоко и рисково въоръжаване на религията и Холокоста сочи към геноцидно положение на мозъка: Извършителите на геноцид постоянно виждат групата, която нападат, като представляваща екзистенциална опасност за себе си, тъй че геноцидът в техните мозъци е законен и нужната отбрана. Ето по какъв начин нацистите схващат своето геноцидно нахлуване над евреите по време на Втората международна война и по този начин израелците в този момент гледат на техния геноцид над палестинците в Газа.
Базата данни на Закона за Палестина ни дава изчерпателна база от доказателства, с цел да проследим езика, който движи израелския геноцид. С оглед на този нахален геноциден език от хора с командни пълномощия в Израел, „ Министерски съвет е изправен пред тежък избор “, както неотдавна се изрази специалистът по интернационално право Мошен ал Атар: „ Намерете в интерес на Южна Африка и посочете краткотрайни ограничения или проклетата интернационална закона в давност. ”
Остава да забележим дали Международният съд ще извърши задължението си и ще се произнесе в интерес на настояването на Южна Африка. Във всеки случай експлицитният език на геноцида на Израел и неговото невиждано нахлуване против Газа би трябвало да отбележат края на неговата безотговорност в интернационалната правна система и да слагат началото на нов стадий в битката за прекъсване на насилието, избавяне на палестинците от Газа и завършек на Израел заселнически колониализъм.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателите и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
