Не трябва да се поддаваме на отчаянието, палестинците се нуждаят от нашата помощ

Като човек, живял в Палестина, основал другари за цялостен живот там и прекарал десетилетие, работейки като публицист, бях виждал опустошението, което Израел оставя след себе си с всяка брутална офанзива против беззащитните хора на Газа. Въздействието върху цивилните, изключително децата, в гъсто обитаемата територия, постоянно е било тревожно за всеки, който е желал да чете за офанзивите на Израел. Но в никакъв случай не бих могъл да си показва, че Израел ще извърши равнището на заличаване и всеобщо заличаване, което има след 7 октомври.

Официалният брой на починалите в Газа към този момент е близо 40 000. Статия, оповестена от здравното списание The Lancet през юни, пресмята, че може да доближи най-малко 186 000 - това е 8 % от популацията на Газа. Освен това повече от 90 000 души са ранени, доста от които с животозастрашаващи пострадвания. По-голямата част от жертвите са дами и деца.

Гледането на страданието на палестинците в Газа беше покъртително и аз, като толкоз доста други хора, се усещах беззащитен и отговорен.

Никакви шокиращи изображения на мъртви палестински деца и никакви отчети за военни закононарушения, осъществени от Израел, не са съумели да накарат международните водачи в действителност да създадат нещо, с цел да спрат Израел. Протестите и молбите наподобява не са създали нищо, с цел да убедят държавните управления да работят. Пълното неуважение на живота на палестинците от нашите водачи е разочароващо.

Междувременно аз – сходно на милиони други хора на Запад – нямам терзания за война или окупация в всекидневието си. Чувствам се отговорен, че съм в сигурност тук, в Съединените щати, до момента в който моето държавно управление финансира и въоръжава геноциден Израел.

Гледането на изображения и видеоклипове на родители, които прибират мъртвите си деца от руините на домове и учебни заведения, беше сърцераздирателно. Имам дребна щерка и не мога да си показва безпомощността и яростта, които бих изпитал, в случай че бях палестински родител в Газа.

Опитах всичко допустимо да се преборя с тази парализа от беззащитност и виновност. Проверявах постоянно с другари на Западния бряг и се пробвах да оказа помощ с каквото мога. Чрез тях постоянно съм чувал сърцераздирателни истории за хора, които познават в Газа.

Но има една история, която остана с мен. Стар другар в Рамала ми описа за Ахмед*, татко от Газа, който останал в окупирания Западен бряг след 7 октомври, до момента в който цялото му семейство останало в Ивицата. Ахмед беше пристигнал на Западния бряг, с цел да потърси лекуване за медицински проблем, който имаше. Когато стартира войната, той искаше да се върне, само че не можа да откри път.

Той живееше с непрекъснатата болежка от раздялата и страха, че нещо може да се случи на фамилията му. Стресът от невъзможността да отбрани жена си и децата си утежняваше здравословното му положение.

Ахмед беше чувал за акции на GoFundMe, които събират пари за подкрепяне на евакуацията на палестински фамилии от Газа, като заплащат таксите, изисквани от египетските брокери – към 5000 $ на човек. Имаше някои сполучливи истории за набиране на средства, които му дадоха вяра, че може да изведе и околните си на безвредно място.

Ахмед загатна концепцията на един от приятелите ми на Западния бряг, който смяташе, че мога да оказа помощ за настройването й, защото имам банкова сметка, която дава отговор на изискванията за основаване на акция в GoFundMe. Бях повече от подготвен да оказа помощ. Създадох акцията през април и от този момент се пробвам да набера средства.

Говорих с Ахмед и се свързах с децата му в Газа. Тяхната мъчителна история ме направи доста по-мотивиран да направя всичко по силите си, с цел да направя тази акция сполучлива.

20-годишният наследник на Ахмед Карам ми даде обстоен роман за ужасите, които той и неговите братя и сестри – Махмуд, 18; Амне, 15 г.; Сая, 12 г.; Зайна, 9 и Мохамед, 6 – и техните майка и вуйна – Аман и Зайна – бяха претърпели това. В началото на израелската инвазия в Газа те трябваше да изоставен дома си в квартал ат-Тавам, северно от град Газа с съвсем нищо с изключение на облеклата на гърба си, защото той беше безсистемно бомбардиран. Те първо се насочиха към дома на чичо си в Тал ал-Хава в южната част на град Газа, а по-късно при различен родственик в бежанския лагер Джабалия. Там през декември къщата, в която бяха отседнали, беше бомбардирана, до момента в който всички бяха вътре.

„ Стените в къщата започнаха да падат към нас, а шрапнели летяха във всички направления “, разказва Карам. „ Беше миг на чист безпорядък и опустошение. “

Десният крайник на Карам беше строшен и той получи изгаряния трета степен при бомбардировката. Шестгодишният Мохамад е с изгаряния по лицето и ръцете. Други членове на фамилията също са потърпевши от изгаряния. Заради офанзивите на Израел против лечебните заведения те не можаха да получат уместно здравно лекуване. Семейството чуло, че има функционираща болница в Дейр ел-Балах, тъй че тогава решили да стартират пътуването на юг до централната част на Газа, с цел да намерят здравно лекуване.

Карам разказва апокалиптичните подиуми, на които са били очевидци, до момента в който са пътували на юг в последния ден от „ коридора за безвредно прекосяване “ на Израел за палестинците, които са желали да се изтеглят от северната част на Газа. Разбира се, това въобще не беше безвредно прекосяване.

„ Пътят беше цялостен с изгорени мъртви тела и горящи коли за спешна помощ... Видях цели фамилии, измъчвани в колите си “, сподели Карам. „ И по пътя ни израелските военни лодки стреляха по нас от самото начало. “

Семейството стигна до Дейр ел-Балах в централната част на Газа, където сложи спонтанна палатка.

„ Размерът на палатката е пет на четири метра. Момичетата спят едно до друго, а майка ми и по-малките ми братя спят едно до друго. Спя на вратата заради дребната повърхност “, сподели Карам.

Карам разказа, че не са имали с какво да спят или да се покрият, когато са пристигнали там за първи път и времето към момента е студено. През лятото изискванията се утежниха, защото жегата, мухите и комарите станаха непоносими.

Карам и брат му към момента страдат от раните си, защото не са съумели да получат вярното лекарство, належащо за лекуване на изгарянията им от трета степен. Най-малката им сестра Зайна в този момент страда от посттравматично стресово разстройство и изпада в суматоха до степен на спазми, когато чуе израелски самолети да прелитат – изключително когато летят ниско и издават звукови гърмежи. И трите момчета са се разболели от хепатит от мръсна вода и очите и кожата им са почнали да пожълтяват. В Газа няма лекуване за това.

Семейството разчита в огромна степен на консервирана храна от филантропични организации, с цел да оцелее. Пресните храни са прекомерно скъпи, а дървата за огрев все по-недостъпни. Горивото за готвене на процедура е изчезнало.

Карам и неговите братя и сестри прекарват по-голямата част от деня в търсене на вода, както морска, по този начин и сладка – втората е изключително сложна за намиране.

Семейството живее в непрекъснат боязън, че палатката им ще бъде бомбардирана.

„ Те не се интересуват от деца или дами, гибелта е най-лесното нещо в Газа “, сподели Карам. „ Стигнахме досега, в който когато и да е можете да намерите всякаква част от тялото в апартамент. “

Семейството беше претърпяло толкоз доста, че когато разговарях с тях, отчаянието беше осезаемо. С всичко, което се случи от октомври насам, е мъчно да се усещаме обнадеждени. Но колкото и невъзможна да наподобява вярата поради продължаващите, ужасяващи закононарушения, осъществени против почтени палестинци, това в действителност е единственият път напред.

Границата с Рафа е затворена, откогато израелските сили я нападнаха през май. Това към този момент постави завършек на евакуациите с посредничеството на Египет. Семейството на Ахмед се надява да се изтегля, откакто тя бъде отворена още веднъж, без значение дали е настъпило помирение или не. Това е по този начин, тъй като техният дом и всичко, което са имали, е разрушено, а медицинските проблеми, които имат, не могат да бъдат надеждно лекувани в Газа. Те също желаят да се съберат с Ахмед допустимо най-скоро. Ако не могат да се изтеглят, парите ще бъдат употребявани за каквото и да е здравно лекуване, което могат да получат, и за възобновяване на живота им в Газа.

Трябва да имам вяра, че предприемането на някакво деяние, което и да е деяние, може да промени нещата към по-добро. Никой от нас поотделно не може да спре геноцида на Израел, само че всеки от нас поотделно може да направи голяма разлика за палестинските фамилии като това на Ахмад. Кампаниите за набиране на средства – даже и да лишават доста време – дават вяра на тези фамилии. Това им потвърждава, че останалият свят го е грижа, че животът на палестинците има значение.

*Името на бащата на фамилията е променено, с цел да се отбрани самоличността му, защото палестинците от Газа са били цел на израелските сили в окупирания Западен бряг.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.