Некролог на Волфганг Шойбле
Най-дълго служилият парламентарист в германската история, изиграл централна роля в обединението след падането на Берлинската стена Джон Кампфнер, петък, 29 декември 2023 г. 12.16 EST Последна промяна на петък, 29 декември 2023 г. 12.26 EST
Волфганг Шойбле, който почина на 81 години, беше гигант в германския обществен живот, олицетворяващ успехите, тревогите и упоритостта на своята следвоенна страна. Най-дълго служилият парламентарист в историята на Германия, Шойбле изигра централна роля в две решаващи събития от последните четири десетилетия – процесът, довел до обединението през 1990 г., и мерките за икономии, наложени в голяма част от Европа след глобалния финансов срив от 2008 г.
За германската общественост той вероятно ще бъде най-известен като политикът, който беше прострелян по време на предизборна кампания от мъж, страдащ от психично заболяване, и парализиран от кръста надолу, само до връщане на първа линия в политиката след месеци. Седем години по-късно, през 1997 г., Шойбле е попитан от интервюиращ от списание Stern как използването на инвалидна количка може да повлияе на шансовете му да изпълни крайната си амбиция. „Сакатият като канцлер?“ той отговори. — Имате пълното право да зададете този въпрос. Откровеността и липсата на самосъжаление се превърнаха в негови лайтмотиви.
Вторият от тримата сина на Карл, данъчен съветник, и Гертруд, Шойбле е роден във Фрайбург им Брайсгау, в югозападния регион на Баден Вюртемберг и учи право в родния си град и в Хамбург, въпреки че бързо се насочва към политиката. Той влезе в парламента от Християндемократическия съюз (ХДС) през 1972 г., на 30-годишна възраст. Той спечели избирателния район Офенбург 14 пъти подред, заседавайки в Бундестага под ръководството на всеки следвоенен канцлер, с изключение на първия, Конрад Аденауер.
През 1984 г. той влиза в кабинета, когато Хелмут Кол го назначава за ръководител на канцлерството (началник на кабинета) и министър по специалните въпроси. През април 1989 г. е повишен в министър на вътрешните работи. Именно от тази позиция, но все пак в маниера на фиксатора на канцлера, Шойбле ръководи преговорите за обединение, последвали падането на Берлинската стена.
По време на тези разговори той първо се натъкна на Ангела Меркел, невзрачен учен от ГДР, който беше станал старши съветник на отиващото си правителство. Триъгълната връзка е една от най-очарователните и сложни в съвременната германска история. Шойбле твърди, че я е „открил“, предлагайки я за новия изцяло германски кабинет. Кол я покровителстваше като „момичето“, но все повече я рекламираше. Предположението през цялото време обаче беше, че когато дойде времето, единият мъжки титан ще замени другия.
16-те години управление на Кол – период на икономически растеж за Германия и хегемония на либералната икономика след Студената война – приключи през 1998 г. с изборната победа на социалдемократите под ръководството на Герхард Шрьодер. Шойбле, който беше лидер на парламентарната партия, без усилие наследи Кол като ръководител на ХДС и лидер на опозицията.
След месеци те бяха въвлечени в скандал: бивш партиен ковчежник беше заловен да взема куфар, пълен с милион германски марки (около £300 000) от търговец на оръжие на паркинг в Швейцария. Скоро се оказа, че тази транзакция е част от много по-широка система от корупция. Шойбле заяви, че не знае за аферата, само за да бъде замесен и разкрит, че е излъгал парламента.
Тогава Меркел нанесе удар, публикувайки писмо във вестник Frankfurter Allgemeine през Декември 1999 г., в който тя призова своята партия да смени поколенията. По този начин тя проправи пътя за поемането на короната и дългата си политическа хегемония. Кол никога не й прости.
В четвъртата от шестте книги, които написа през кариерата си, наречена Mitten im Leben (В средата на живота) и публикувана през 2000 г., Шойбле говори за неговите политически съжаления. Той не критикува Меркел, но за разлика от всички останали политици, които назовава с имена и фамилии, я нарича „фрау Меркел“. Когато по-късно той я попита защо не го е информирала предварително за плановете си – все пак той все още е лидер на партията – тя отговори: „Вие нямаше да ми позволите.“
Когато в крайна сметка стана канцлер през 2005 г., Меркел назначи Шойбле за свой вътрешен министър. Те заровиха различията си и той й служи лоялно на този пост и след това от 2009 г. като министър на финансите по време на второто и третото й управление. Той стана доминиращата икономическа сила на континента и водещ наложител на строгите икономии, опитвайки се да внедри ограниченията на Германия за балансирани бюджети – Черната нула – в целия ЕС. С противопоставянето си на спасителните програми и застъпничеството за съкращаване на разходите и структурни реформи, Шойбле стана обект на омраза сред мнозина вляво, особено в тези страни, които се люлеят на ръба.
В мемоарите си от 2017 г. „Възрастни в стаята“ гръцкият министър на финансите по това време Янис Варуфакис твърди, че германският му колега е признал, че лекарството не може да действа, но трябва да се прилага по идеологически причини. Шойбле дълго отричаше това. Наистина, едно от любопитствата на манията на Германия по строги бюджети – което сега причинява значителна сърдечна болка на правителството на Олаф Шолц – е, че те остават до голяма степен популярни според проучванията на общественото мнение.
През цялата си кариера Шойбле беше убеден проатлантик. Той беше един от малкото висши германски политици, които подкрепиха войната в Ирак. Освен това той беше много по-яростен от другите спрямо Русия, като оприличи нейното завземане на Крим през 2014 г. с анексирането на Судетите от Хитлер.
През 2017 г. той беше избран за президент (говорител) на парламент, роля, която първоначално не беше склонен да поеме, но изпълни с характерната си острота. Той беше дал да се разбере, че би искал да стане президент на Германия, до голяма степен церемониална, но важна позиция, но два пъти беше пренебрегнат.
Шойбле е оцелял от съпругата си, икономистката и учителката Ингеборг Хенсле, за която се жени през 1969 г. и от три дъщери, Кристин, Юлиан и Анна, и син Ханс-Йорг.
Волфганг Шойбле, политик, роден 18 септември 1942 г.; починал на 26 декември 2023 г.
