Опасността от много сериозния човек

Пилита Кларк

Рула Халаф, редактор на FT, я избира обичани истории в този седмичен бюлетин.

Стърн не се притесняваше да назове най-големите спънки пред напредъка в климата. „ Основният от тях е промишлеността за изкопаеми горива “, сподели той, обяснявайки, че „ голямото въздействие “ както на държавните, по този начин и на частните компании може да повлияе на политическите водачи.

Но по-късно той уточни различен, по-малко явен провинен: „ Забавяме се и от тези, които се считат за „ възрастни “.

С това той имаше поради политиците и бизнес водачите, които споделят, че да, световното стопляне е действително и да, би трябвало да му се обърне внимание, само че не, нереалистично е да се понижат въглеродните излъчвания с темпото, което специалистите по климата споделят, че е належащо.

Думите му ме поразиха, тъй като това беше последното недоволство, което чух тази година за „ възрастните в стаята “ или „ доста сериозните хора “, които пречат на дейностите за климата.

В прочут смисъл тази рецензия е любопитна. Не толкоз от дълго време западните столици разчитаха на опитни военни и цивилни чиновници в администрацията на Тръмп, с цел да смекчат мандата на непредсказуемия президент. Перспективата за втори мандат на Тръмп във време на задълбочаваща се геополитическа турбуленция прави ортодоксалните възгледи на уважавани центристи да наподобяват по-ценни от всеки път.

Но непоклатимата религия в правоверието, без значение от доказателствата, е това, което прави такива специалистите са опасност, споделя Пол Кругман, американският икономист, който разпространява концепцията за доста сериозния човек.

Той се опълчи на икономическия вид на типа, политическите елити от двете страни на Атлантическия океан, които настояваше за ограничения за строги икономии след финансовата рецесия от 2008 година макар предизвестията за рисковете, които те съставляват за дълготрайния напредък.

Възрастните, които възпират напъните за понижаване на излъчванията на парникови газове, не са безусловно едни и същи хора, само че споделят същото омерзение към коренно неортодоксални хрумвания.

„ Те са аватарите на заведението “, ми сподели деец от американската политика за климата предходната седмица. Той описваше гласовете на центристките разсъдъци, които чу от Уолстрийт до Уайтхол, които споделиха, че апелите за нулеви чисти излъчвания до 2050 година са финансово непрактични, политически невъзможни и наивни.

Това е привлекателен мотив. Очевидно е правилно, че по-голямата част от излъчванията идват от изкопаеми горива — петрол, газ и въглища, които към момента съставляват към 80 % от световния енергиен микс. Също по този начин е правилно, че тези горива поддържат десетки хиляди работни места и съставляват до 60 % от приходите от експорт в десетки страни.

Така че бързото декарбонизиране на световната стопанска система е мъчно за показване, да не приказваме за реализиране.

И въпреки всичко доминира вероятността за нормалния бизнес – не на последно място през седмицата, когато рекордните дъждове провокираха безпорядък на най-натовареното интернационално летище в света в Дубай, до момента в който извънредно в детайли изследване сподели, че вредите от климата могат да доближат 38 трилиона $ дневно година до 2050 г. 

Ние живеем в свят, който към този момент е с най-малко 1,1°C по-топъл, в сравнение с е бил в края на 1800 година, където изнервящите равнища на топлота, суша, наводнения и загуба на лед са все по-очевидни.

Учените демонстрират от години, че би било рационално да се задържи световното стопляне до 1,5°C, както е посочено в Парижкото съглашение. Но това ще изисква спираща дъха скорост на декарбонизация: излъчванията ще би трябвало да намалеят съвсем на половина до 2030 година и да доближат чистата нула до 2050 година Досега световните излъчвания даже не понижават, да не приказваме за понижаване на половина, а до 2030 година остават единствено шест години.

Честно ли е да хвърляме цялата виновност върху съществени възрастни хора в поредни държавни управления и заседателни зали, които са прекарали години в крах да създадат задоволително, с цел да разрешат казуса? Вероятно не. Но е заслужено да им зададем въпроса, който Стърн зададе онази вечер за това какъв брой рисково би било да се подхващат по-радикални, неортодоксални дейности в региона на климата: „ спрямо какво? “

Ние знаем, че немислимото деяние, като неочаквани всеобщи блокирания, могат да бъдат подхванати пред лицето на проблем с плашещата близост на световна пандемия. Изменението на климата е друг, по-бавно разрастващ се тип злополучие. Но все пак това е злополучие и такова, което никой в действителност сериозен човек не може да продължи да подценява.