Освободената израелска заложница казва, че е била държана в болница в Газа с десетки други

Изминаха повече от 50 дни, откогато бойците на Хамас освободиха Шарън Алони Кунио и нейните тригодишни дъщери-близначки, само че тя остава преследвана от времето, прекарано като заложник – по-голямата част от което тя споделя, че е прекарала в болница в Газа – и копнее за нейният брачен партньор, който остава в плен в палестинския анклав.

„ В момента съм и майка, и татко “, сподели тя пред Андерсън Купър от CNN в сряда. Въпреки че, когато децата й не се виждат, тя гледа видеоклипове и слуша гласови известия на брачна половинка си Дейвид Кунио, „ с цел да се почувства обвързвана с него – само че аз съм много депресирана “.

Семейството на Алони Кунио беше измежду повече от 250 души, отвлечени на 7 октомври и отведени в Газа по време на офанзивите на Хамас против Израел, които убиха повече от 1200 души.

Тя сподели на Купър, че до момента в който фамилията й се е разделило в хаоса на офанзивите, четиримата са се събрали още веднъж в плен, когато екстремисти са ги скрили дружно с десетки други заложници, държани в болничното заведение Насър в южната част на Газа.

В роман, който евентуално подкрепя оценките на Съединени американски щати и Израел, че лечебните заведения са били употребявани за приютяване на заложници, Алони Кунио каза, че има три стаи в болница „ Насър “, всяка от които съдържа сред 10 и 12 пленници и че те са били обслужвани от здравна сестра през ден. „ Той знаеше кои сме, той се съгласи с това “, сподели тя.

CNN не може без значение да ревизира акаунта на Алони Кунио.

34-годишната също сподели на Купър, че макар че в последна сметка е била освободена дружно с близначките си, Юли и Ема, по време на едноседмично помирение в края на ноември, свободата й е била горчива, защото е била принудена да изостави Дейвид.

„ Умът ми не можеше да бъде удовлетворен от обстоятелството, че бяхме освободени заради терзанията ми за Дейвид и неговото здраве… и психическото му положение “, сподели тя.

Отвлечени и разделени

На 7 октомври скитащи бойци подпалиха дома им в кибуца на Нир Оз, до момента в който фамилията се криеше в безвредна стая дружно със сестрата и детето на Алони Кунио – Даниел Алони и Амелия.

Всички те бяха отвлечени, до момента в който бягаха от горящата къща, само че в мелето Алони Кунио и брачният партньор й се разделиха с една от близначките, Ема, и се опасяваха, че най-лошото се е случило с нея.

Алони Кунио беше отведен в Газа на трактор с Дейвид и Юли и държан в дом, охраняван от двама бойци на Хамас. На деветия им ден там прилежаща къща е била обстрелвана и тя споделя, че след това са били откарани с кола за спешна помощ в болница Насър.

„ Докараха кола за спешна помощ [и] маскираха Дейвид като мъртвец. Облякоха ме в обичайни арабски облекла, сложиха Юли върху мен и я покриха с чаршаф “, сподели тя. „ Имаше към три стаи със заложници [в болницата]. Всяка беше от 10 до 12 души в нея, дребни стаи, 12 квадратни фута. Така че няма доста място. “

Именно там тя в последна сметка се събра още веднъж с Ема. Бойците на Хамас желаеха да снимат фамилията „ и внезапно чух глас на бебе, плачещо пред вратата “, който звучеше като Ема, сподели тя. Първоначално тя намерения, че халюцинира, само че някой влезе с Ема и я съобщи на Алони Кунио „ като пакет “, сподели тя.

Отне няколко нощи, с цел да се успокои Ема, защото „ тя се събуждаше с писъци и не се успокояваше с часове “, карайки бойците да „ викат на нас да мълчим “, сподели тя.

Алони Кунио говори за тежките условия на живот, които преживяват в плен. Спяха на процедена от кръв възглавница, а пред стаята им имаше баня, само че отварянето на вратата можеше да отнеме часове – изтезание, изключително когато „ всички имахме диария и повръщане “.

В един миг им беше дадена кофа и чаша за душ, но тя сподели, че е съумяла да се изкъпе единствено пет или шест пъти през двата месеца, в които бяха там. Те съвсем не са били нахранени и тя разказва получената храна като мухлясала.

През цялото това време обстановката тежеше на родителите. Алони Кунио не е приемала медикаментите си за меланхолия и споделя, че „ плачеше съвсем всеки ден “. Разочарованието на Дейвид го накара да „ се бие по лицето от време на време, до момента в който не потече кръв “, добави тя.

„ Той ме помоли да се удрям за него “

Дори когато научи, че ще бъде освободена, нямаше доста мотив за празнуване.

Дейвид беше изведен от стаята и Хамас му сподели, че договорката, подписана с Израел, е да изпрати назад единствено дами и деца. Казали му също, че ще бъде отведен там, където са държани другите мъже.

„ Ние просто седяхме там и плачехме и аз го молех да не си върви, а той ми сподели, че е толкоз изплашен и ме помоли да се боря за него “, сподели тя.

Тя даже се опита да убеди Дейвид да й разреши да остане при него и близнаците да се върнат сами в Израел. „ Имаме необикновено семейство и от двете страни, знам, че ще се грижат добре за тях “, сподели тя за диалога, който имаше с него. Но в последна сметка тя няма избор и Дейвид е отведен на 24 ноември.

Дни по-късно Червеният кръст изпрати Алони Кунио и нейните дъщери назад в Израел.

Сега тя би трябвало да следи отдалеко, само че всеки отчет за гибел на пленник в плен я прави още по-решена да обезпечи освобождението на Дейвид и останалите 104 заложници, за които Израел счита, че към момента са живи в Газа.

„ Трябва да се направи всичко, с цел да сключим договорка и да ги върнем вкъщи “, сподели тя и добави, че желае Дейвид да знае, че тя се бори за него.

„ Защото го заслужаваш, а аз те обичам и нямам самообладание да те видя. “