Освободената израелска заложница казва, че е била държана в болница в Газа с десетки други
Изминаха повече от 50 дни, откакто бойците на Хамас освободиха Шарън Алони Кунио и нейните тригодишни дъщери-близначки, но тя остава преследвана от времето, прекарано като заложник – по-голямата част от което тя казва, че е прекарала в болница в Газа – и копнее за нейният съпруг, който остава в плен в палестинския анклав.
„В момента съм и майка, и баща“, каза тя пред Андерсън Купър от CNN в сряда. Въпреки че, когато децата й не се виждат, тя гледа видеоклипове и слуша гласови съобщения на съпруга си Дейвид Кунио, „за да се почувства свързана с него – но аз съм доста депресирана“.
Семейството на Алони Кунио беше сред повече от 250 души, отвлечени на 7 октомври и отведени в Газа по време на атаките на Хамас срещу Израел, които убиха повече от 1200 души.
Тя каза на Купър, че докато семейството й се е разделило в хаоса на атаките, четиримата са се събрали отново в плен, когато екстремисти са ги скрили заедно с десетки други заложници, държани в болницата Насър в южната част на Газа.
В разказ, който потенциално подкрепя оценките на САЩ и Израел, че болниците са били използвани за приютяване на заложници, Алони Кунио каза, че има три стаи в болница „Насър“, всяка от които съдържа между 10 и 12 пленници и че те са били обслужвани от медицинска сестра през ден. „Той знаеше кои сме, той се съгласи с това“, каза тя.
CNN не може независимо да провери акаунта на Алони Кунио.
34-годишната също каза на Купър, че въпреки че в крайна сметка е била освободена заедно с близначките си, Юли и Ема, по време на едноседмично примирие в края на ноември, свободата й е била горчива, тъй като е била принудена да изостави Дейвид.
„Умът ми не можеше да бъде доволен от факта, че бяхме освободени поради притесненията ми за Дейвид и неговото здраве… и психическото му състояние“, каза тя.
Отвлечени и разделени
На 7 октомври скитащи бойци подпалиха дома им в кибуца на Нир Оз, докато семейството се криеше в безопасна стая заедно със сестрата и детето на Алони Кунио – Даниел Алони и Амелия.
Всички те бяха отвлечени, докато бягаха от горящата къща, но в мелето Алони Кунио и съпругът й се разделиха с една от близначките, Ема, и се страхуваха, че най-лошото се е случило с нея.
Алони Кунио беше отведен в Газа на трактор с Дейвид и Юли и държан в дом, охраняван от двама бойци на Хамас. На деветия им ден там съседна къща е била обстрелвана и тя казва, че след това са били откарани с линейка в болница Насър.
„Докараха линейка [и] маскираха Дейвид като труп. Облякоха ме в традиционни арабски дрехи, сложиха Юли върху мен и я покриха с чаршаф“, каза тя. „Имаше около три стаи със заложници [в болницата]. Всяка беше от 10 до 12 души в нея, малки стаи, 12 квадратни фута. Така че няма много място.“
Именно там тя в крайна сметка се събра отново с Ема. Бойците на Хамас искаха да заснемат семейството „и изведнъж чух глас на бебе, плачещо пред вратата“, който звучеше като Ема, каза тя. Първоначално тя помисли, че халюцинира, но някой влезе с Ема и я предаде на Алони Кунио „като пакет“, каза тя.
Отне няколко нощи, за да се успокои Ема, тъй като „тя се събуждаше с писъци и не се успокояваше с часове“, карайки бойците да „викат на нас да мълчим“, каза тя.
Алони Кунио говори за тежките условия на живот, които преживяват в плен. Спяха на процедена от кръв възглавница, а пред стаята им имаше баня, но отварянето на вратата можеше да отнеме часове – мъчение, особено когато „всички имахме диария и повръщане“.
В един момент им беше дадена кофа и чаша за душ, но тя каза, че е успяла да се изкъпе само пет или шест пъти през двата месеца, в които бяха там. Те почти не са били нахранени и тя описва получената храна като мухлясала.
През цялото това време ситуацията тежеше на родителите. Алони Кунио не е приемала лекарствата си за депресия и казва, че „плачеше почти всеки ден“. Разочарованието на Дейвид го накара да „се бие по лицето понякога, докато не потече кръв“, добави тя.
„Той ме помоли да се бия за него“
Дори когато научи, че ще бъде освободена, нямаше много повод за празнуване.
Дейвид беше изведен от стаята и Хамас му каза, че сделката, сключена с Израел, е да изпрати обратно само жени и деца. Казали му също, че ще бъде отведен там, където са държани другите мъже.
„Ние просто седяхме там и плачехме и аз го молех да не си ходи, а той ми каза, че е толкова уплашен и ме помоли да се боря за него“, каза тя.
Тя дори се опита да убеди Дейвид да й позволи да остане при него и близнаците да се върнат сами в Израел. „Имаме невероятно семейство и от двете страни, знам, че ще се грижат добре за тях“, каза тя за разговора, който имаше с него. Но в крайна сметка тя няма избор и Дейвид е отведен на 24 ноември.
Дни по-късно Червеният кръст изпрати Алони Кунио и нейните дъщери обратно в Израел.
Сега тя трябва да наблюдава отдалеч, но всеки доклад за смърт на заложник в плен я прави още по-решена да осигури освобождаването на Дейвид и останалите 104 заложници, за които Израел смята, че все още са живи в Газа.
„Трябва да се направи всичко, за да сключим сделка и да ги върнем у дома“, каза тя и добави, че иска Дейвид да знае, че тя се бори за него.
„Защото го заслужаваш, а аз те обичам и нямам търпение да те видя.“
