Отлагат парламентарните избори в България на фона на политическа криза

Президентът на България отхвърли новото служебно държавно управление, препоръчано от краткотрайния министър председател, заявявайки, че то няма да подсигурява почтени избори.

Българският президент Румен Радев отхвърли новото служебно държавно управление, препоръчано от краткотрайния министър председател Горица Грънчарова-Кожарева, като сподели, че то няма да подсигурява, че плануваните за 20 октомври парламентарни избори ще бъдат почтени.

Грънчарова-Кожарева показа своя избор на министри в кабинета, измежду които Калин Стоянов резервира поста си на Министерство на вътрешните работи министър.

Но президентът изиска Грънчарова-Кожарева да смени Стоянов, потвърждавайки, че оставането му на поста няма да подсигурява провеждането на почтени избори в България.

Когато Грънчарова-Кожарева отхвърли да го направи, Радев разгласи, че няма да подпише нужния декрет за упълномощаване на нейния избор на министри в кабинета.

„ Няма да подпиша указа за назначение на препоръчаното от мен държавно управление, а затова и вашето задължението за сформирането му завърши “, сподели Радев на Грънчарова-Кожарева на срещата им в постройката на президента в София.

Според локални медии Грънчарова-Кожарева е декларирала, че ще внесе отчет в Главната прокуратура. офис, разказвайки по какъв начин тя сподели, че е била подложена на политически напън да смени Стоянов в кабинета си.

Местните медии също оповестиха, че полицията се е събрала към Сградата на президента, с цел да сложи знаци в поддръжка на Стоянов, който като вътрешен министър на процедура е техен началник.

Българският парламент организира предварителни избори през юни - шестият път за три години, в който българите гласоподават. Въпреки повторните избори, страната се бори да сътвори устойчиво държавно управление.

Отхвърлянето на кабинета на Грънчарова-Кожарева от Радев значи, че изборите към този момент са отсрочени за неопределен срок. 

Решението на българския президент е невиждано и конституционните специалисти са разграничени дали въпросът е парламентарен, политически или и двете.

„ Кризата не е конституционна, рецесията е политическа и се породи от неспособността на Народното събрание да даде цялостен лист (с кандидати), от който да избира президентът, както е записано в конституционния текст “, споделя Наталия Кселова, парламентарен специалист.

Орлин Колев, различен специалист по конституционно право, сподели, че депутатите би трябвало да принудят президента да подпише декрет.

„ Това, което депутатите могат да създадат, е по някакъв метод да окажат публичен и политически напън върху президентът да стартира да извършва и ползва алинея пета от Конституцията по този начин, както е написана, а не по метода, по който той желае “, сподели Колев.