Отложени мечти в Газа, докато Израел нахлува в Рафах

Сара Алджамал мечтаеше да озвучава анимационните филми Tangled или Ratatouille.

Тя беше почнала да посещава уроци по озвучаване с Фуад Шамс, един от най-известните озвучаващи артисти в Близкия изток.

Нейната фантазия, както доста млади дами, беше да бъде самостоятелна.

Въпреки че е родена с дупка в сърцето си и е претърпяла повече от 20 интервенции през късия си живот за вродени недостатъци в костите и ставите, 23-годишната жена от град Газа беше решена.

Освен че учеше гласова актьорска игра, Алджамал се занимаваше с преводи и помагаше на интернационална благотворителна организация по проблеми с уврежданията.

Но всичко това изчезна, когато домът на фамилията й беше бомбардиран в първия ден от войната на Израел против Газа.

Изместена от град Газа в единична стая на приземния етаж на постройка в Рафах в продължение на месеци, тя и осемчленното й семейство – както доста други в източната част на града – получиха предизвестено телефонно позвъняване от израелската войска в понеделник сутринта: Отидете до ал-Маваси, сподели армията.

Алджамал, който едвам може да измине няколко метра, е в обезсърчение.

Тя се опитваше да събере средства, с цел да заплати, с цел да измъкне фамилията си, страхувайки се от идна атака в Рафа, само че от този момент Израел завладя и затвори пропускателния пункт Рафа към Египет – отрязвайки единствения излаз от линията и блокирайки Газа съществена избавителна линия за помощ.

Сега Алджамал се опасява какво следва за нея и фамилията й, до момента в който възнамеряват пътуването си до ал-Маваси. Те ще би трябвало да вървят, до момента в който тя ще се придвижва с инвалидна количка.

„ Как ще пребивавам в палатка с родителите си при тези здравословни условия? Ще мога ли да оцелея или ще умра... тъй като не мога да се движа? “ учуди се тя.

От дом край морето до нестабилно бъдеще

За Khader al-Belbesy, 32, заповедта за евакуация и последователното навлизане на израелската войска в Рафа се усещат като последния гвоздей в ковчег.

За бащата на три деца да напусне южния град с младото си семейство е като да ги заведе на интензивно полесражение.

В понеделник той получи хвърлена от въздуха брошура от израелската войска, инструктираща него и фамилията му да изоставен източен Рафах. Той сподели, че стартирането на листовките се е усещало по този начин, като че ли военните непосредствено са пускали триони върху тях.

„ Умът ми е комплициран и диря място. Няма превоз “, сподели ал-Белбеси пред Ал Джазира.

Животът в Газа не беше елементарен преди войната заради продължаващата израелска обсада, само че ал-Белбеси се опита да построи удобен живот за фамилията си – той работеше настойчиво като електротехник, а брачната половинка му Тасним, на 31, беше надарен фармацевт.

Те живееха в огромна къща покрай морето в Тал ал-Хава и най-големият им наследник Уалид, 9, играеше във футболен клуб с вярата един ден да стане професионален футболист.

Този клуб към този момент не съществува, като доста от неговите млади играчи са убити във войната. И фамилията загуби работата си, къщата си, колата си и всичките си притежания.

„ Никога не съм очаквал това да се случи с мен и фамилията ми “, сподели ал-Белбеси. „ Войната унищожи всичко. “

Преди малко повече от месец Тасним роди третото им дете в едностайния апартамент, в който се бяха приютили от месеци – без медицински грижи.

Нямаше разполагаем превоз, с цел да стигнете до най-близката болница, което съгласно ал-Белбеси по този начин или другояче може да е било неефикасно, защото войната направи всички лечебни заведения в Газа нефункциониращи.

Той също по този начин набираше средства, с цел да изтегля фамилията си в Египет, с цел да се измъкне, и в този момент, даже в случай че на следващия ден имаше непрекъснато помирение, той щеше да напусне Газа, сподели той.

„ Ще диря страна, в която да отида с децата си, с цел да им осигуря бъдеще... Защото Ивицата Газа [изисква] 20 години за рехабилитация “, сподели ал-Белбеси.

„ Необходимостта е майка на изобретението “

Мохамед Алмадун се пробва да се измъкне от Газа от месеци, само че несъразмерните цени, които граничните сътрудници начисляват съгласно известията, са му попречили да реализира пътуването.

44-годишният образен актьор от Джабалия в Газа трябваше да лети до Ирландия за арт резиденция, полетът му беше плануван за 7 октомври, същия ден, когато Хамас стартира изненадващото си навлизане в Израел.

Сега той води работилници по стенописване за децата в учебното заведение, в което е приютил, като употребява каквито останки от материал и багра откри.

Сега той живее в ъгъла на класната стая, препълнен като сардини с други палестинци.

Условията на живот там са довели до здравословни проблеми, в това число белодробна зараза, която разви преди няколко месеца заради студа, сподели той.

„ Прозорците са отворени и не могат да се затворят поради бомбардировките. Те се счупват и това ще бъде рисково за нас “, сподели той пред Al Jazeera.

Звукът от израелските въздушни удари беше съвсем непрекъснат през последните седем месеца и когато Израел стартира еднонощно нахлуване против източен Рафах по-рано тази седмица, „ звукът от бомбардировките не спря ” през цялата нощ, сподели той.

„ Животът ни е пъкъл без благосклонност за човечеството. Пиша ти, до момента в който рева “, сподели той посредством известия на мобилния телефон.

Но даже в тъгата си художникът е намерил пътища за творчество.

В допълнение към преподаването на уроци по изкуство на деца, той е снабдил краткотрайна печка, употребявайки огромна кутия с горяща дървесна маса, напоена с консервирано рибено масло.

„ Необходимостта е майка на изобретението “, сподели той.

Едно транспортно средство, няколко фамилии, матраци, насъбрани високо

Седмици наред Луиз Уотеридж е очевидец на несигурността, която изпитват Алджамал, ал-Белбеси и Алмадун, дружно с хилядите палестинци там.

„ Хората тук в действителност не могат да възнамеряват по какъвто и да е метод даже за седмица, да не приказваме за няколко дни “, сподели представителят на Агенцията на Организация на обединените нации за палестинските бежанци (UNWRA) пред Ал Джазира.

„ Такъв е животът през последните няколко месеца “, сподели Уотеридж от западен Рафах.

Сега тази неустановеност се ускори.

„ Този ​​ужасен облик на това, което сме виждали по време на войната, на тези разселени фамилии с всичките си движимости в едно транспортно средство, струпани матраци, всичко... Виждаме доста от това. “

Но това изселване към западен Рафах е постепенно, сподели тя, защото мнозина не могат да изоставен заради финансови или физически аргументи.

Онези, които остават, избират да употребяват дребното пари, които са им останали, за храна, вода и други съществени неща за оцеляване, добави тя.

Семейството на Алджамал е едно от многото, които са останали без пари, само че които към момента се пробват да създадат похода на запад.

Баща й преди войната е спестявал за нея, с цел да се лекува в Египет. Но от този момент те са употребявали всички тези пари, а по-късно и някои, с цел да наемат дребната стая, в която са отседнали, в източната част на Рафа.

Семейството към момента търси палатка, в която могат да останат, в ал-Маваси.

„ Мечтаех да пребивавам хубав живот... само че войната унищожи нашите фантазии, домовете и животите ни “, сподели Алджамал.

„ Ще се потвърдя ли и ще реализира ли всичките си упоритости един ден? “