Първата по рода си „психологическа аутопсия“ в криминален случай в Канзас, използвана за определяне на начина на мислене на фаталната жертва на стрелба
Сержант Брандън Хауптман от полицейското управление на Хейс ярко си спомня тъмната, студена сутрин на Хелоуин, когато пристигна в дома на Кристен Трикъл .
И той си спомня момента, в който намери 26-годишния мъж на косъм от смъртта в леглото.
Sgt. Брандън Хауптман: Можех да видя огнестрелното оръжие. … От това, което можах да кажа първоначално, револвер с по-голям калибър и лежащ върху корема й … горе-долу по този начин.
Ерин Мориарти: Как беше облечена?
Сержант Брандън Хауптман: Ъъъъ, почти напълно съблечен. Тя просто носеше бельо.
След като Кристен Трикъл даде признаци на живот, сержантът бързо премести револвера от нея и я отнесе във всекидневната за CPR.
Сержант. Брандън Хауптман: Единственото нараняване, което можех да видя в този момент, беше входната рана.
Ерин Мориарти: И къде беше тази входна рана?
Сержант Брандън Хауптман: Под нейната, ъъъ, брадичката тук (посочване с пръст под брадичката си).
Нямаше нищо, което първите отговорили можеха да направят за Кристен.
Сержант Брандън Хауптман: Излязох при Колби на верандата... и му казах, че тя е починала.
КОЛБИ ТРИКЪЛ (аудио от полицейска камера): Здравейте.
SGT. ХАУПТМАН: Казвам се Брандън Хауптман… Аз съм сержантът, който работя днес.
Камерата на тялото на Хауптман записваше само звук този ден.
SGT. ХАУПТМАН (аудио от полицейска бодикамера) Тя почина и много съжалявам.
КОЛБИ ТРИКЪЛ (плаче): Сигурен ли си? Сигурни ли сте?
РАЗСЛЕДВАНЕТО ЗАПОЧВА
Хауптман казва, че е помолил съпруга на Кристен Колби Трикъл да отиде в полицейския участък, за да може да каже на разследващите какво се е случило.
Ерин Мориарти: Изглеждаше ли, че сътрудничи?
Сержант Брандън Хауптман: Беше, да. Съгласихме се да се качи, взехме му обувки.
На гарата Колби Трикъл каза, че часове по-рано Кристен Трикъл се е прибрала от Уолмарт, където е работила в градинарския център, и двойката е пуснала видео игри. Той си легна преди съпругата си, каза той, и се събуди от звън в ушите - и след това намери Кристен Трикъл, лежаща до него, с огнестрелна рана в главата.
КОЛБИ ТРИКЪЛ (полицейско интервю): Аз (плачейки) — изтичах до нея и — и тя — тя просто ме гледаше.
ДЕТЕКТИВ №1: И какво направи правите ли?
КОЛБИ ТРИКЪЛ (плаче): Изтичах до телефона си и се обадих на 911.
Колби Трикъл каза на разследващите, че докато е говорил по телефона с 911, той е проверил пулса на жена си, но не усети нищо — и след това вдигна револвера от тялото й.
ДЕТЕКТИВ №1: Къде беше пистолетът?
КОЛБИ ТРИКЪЛ (плаче): Лежеше до врата й. Дръпнах го назад.
ДЕТЕКТИВ №1: Какво направи с пистолета?
За момент той казва, че си е помислил да посегне на живота си.
КОЛБИ ТРИКЪЛ (плаче): Започнах да го слагам — сложих го на главата си и — но аз бях — Говорих по телефона - и те казаха, че изпращат хора. Мислех, че може би биха могли да й помогнат.
Докато Колби Трикъл все още беше в гарата, лелята и чичото на Кристен, Делин и Брант Райс — местен пастор — разбраха, че тя е починала.
Delynn Rice: Получих обаждане от майка ми и най-лошото телефонно обаждане, което някога съм получавал. Тя каза, Кристен е мъртва. … Тя е простреляна. И беше просто ужасно. Казах, мамо, това не може да е правилно. … Това не може да е правилно. Това дори няма смисъл.
Но по-объркващо беше, че Колби Трикъл каза, че смъртта на съпругата му е самоубийство.
Ерин Мориарти: Какво казахте на следователите първоначално? … просто не мислим, че тя би направила това?
Пастор Брант Райс: О, сто процента. …Казах, че няма начин от всички хора, които познавам на този свят, последният човек, който някога бих си помислил … да посегне на живота си, да е Кристен заради радостта, която тя… има.
Delynn Райс: Това е толкова нехарактерно за Кристен и как тя решава проблемите... Тя не бяга от проблемите.
Делин и Брант Райс казват, че семейството на Кристен Трикъл и двете й кучета са означавали света за нея.
Пастор Брант Райс: Мисълта, че тя ще се нарани по някакъв начин е —
Делин Райс: Или който и да е —
Пастор Брант Райс: — е толкова чужда. … Тя никога не би посегнала на живота си и нямаше да завърже развързаните краища със семейството си, да се увери, че кучетата й има къде да отидат.
И те вярват, че са я познавали по-добре от всеки друг. Бяха я гледали как расте.
Delynn Rice: Трудно е да се намери снимка, на която тя да не се усмихва напълно.
Тя имаше тази усмивка, въпреки че Delynn и Brant Rice казват Кристен Трикъл имаше тежко детство. Майка й напусна нея и баща й, когато беше на 2 години. Когато беше на 17, Кристен се премести при леля си и чичо си и трите им деца. Семейство Райс казват, че е процъфтявала.
Пастор Брант Райс: Тя обичаше да бъде с нашето семейство. Тя обичаше спокойствието в дома ни.
Клои Райс е дъщерята на Брант и Делин Райс.
Клои Райс: Кристен беше фигурата на по-голямата ми сестра в живота ми... и аз наистина се взирах в нея нея. … както винаги тя беше там, за да ме накара да се усмихна и да се почувствам важен.
Семейството си спомня, когато Кристен срещна Колби Трикъл; и двамата бяха на 18 години.
Пастор Брант Райс: Колби посещаваше нашата църква. Колби за известно време беше в екипа за богослужение в нашата църква. … Те са групата, която свири музика за богослужение по време на нашите служби.
Пастор Брант Райс: Той я удиви с уменията си да свири на китара, песни, които той беше написал.
Но само пет години по-късно Кристен Трикъл беше мъртва и Колби Трикъл казваше, че е посегнала на живота си. Коронерът Лайл Ноордхук огледа местопроизшествието и гледайки раната, той повярва, че револверът е бил близо до брадичката й, когато е стреляно. И според опита на Noordhoek, това не е необичайно за самонанесена огнестрелна рана.
Ерин Мориарти: Как бихте повярвали, че... револверът е бил държан?
Lyle Noordhoek: Близо до брадичката и успоредно на тялото.
Ерин Мориарти: Още като това?
Лайл Нурдхук: Да.
Но детектив JB Burkholder също беше извикан в къщата.
Det. JB Burkholder: Ние реагираме на самоубийства. Случват се няколко пъти в годината.
И за него това не изглеждаше като самоубийство.
Дет. JB Burkholder: Да имаме жена с огнестрелна рана, особено в главата, беше необичайно за нас.
Ерин Мориарти: Защо? Как мислите, защо това е по-необичайно за жените?
Дет. JB Burkholder: За жените те са малко по-загрижени за външния вид. … дори след смъртта и затова те мислят за това.
Имаше и още нещо.
Дет. JB Burkholder: Когато пристигнах там, си спомням, че се включи аларма.
Алармата на мобилния телефон на Кристен Трикъл се чува многократно на аудио, записано от първите реагиращи.
