Първата по рода си „психологическа аутопсия“ в криминален случай в Канзас, използвана за определяне на начина на мислене на фаталната жертва на стрелба
Сержант Брандън Хауптман от полицейското ръководство на Хейс блестящо си спомня тъмната, студена заран на Хелоуин, когато дойде в дома на Кристен Трикъл.
И той си спомня момента, в който откри 26-годишния мъж на косъм от гибелта в леглото.
Sgt. Брандън Хауптман: Можех да видя огнестрелното оръжие. … От това, което можах да кажа в началото, револвер с по-голям диаметър и легнал върху корема й … почти по този метод.
Ерин Мориарти: Как беше облечена?
Сержант Брандън Хауптман: Ъъъъ, съвсем изцяло без дрехи. Тя просто носеше долни дрехи.
След като Кристен Трикъл даде признаци на живот, сержантът бързо реалокира револвера от нея и я отнесе във всекидневната за CPR.
Сержант. Брандън Хауптман: Единственото пострадване, което можех да видя в този миг, беше входната рана.
Ерин Мориарти: И къде беше тази входна рана?
Сержант Брандън Хауптман: Под нейната, ъъъ, брадичката тук (посочване с пръст под брадичката си).
Нямаше нищо, което първите дали отговор можеха да създадат за Кристен.
Сержант Брандън Хауптман: Излязох при Колби на верандата... и му споделих, че тя е умряла.
КОЛБИ ТРИКЪЛ (аудио от полицейска камера): Здравейте.
SGT. ХАУПТМАН: Казвам се Брандън Хауптман… Аз съм сержантът, който работя през днешния ден.
Камерата на тялото на Хауптман записваше единствено тон този ден.
SGT. ХАУПТМАН (аудио от полицейска бодикамера) Тя умря и доста скърбя.
КОЛБИ ТРИКЪЛ (плаче): Сигурен ли си? Сигурни ли сте?
РАЗСЛЕДВАНЕТО ЗАПОЧВА
Хауптман споделя, че е помолил брачна половинка на Кристен Колби Трикъл да отиде в полицейския сектор, с цел да може да каже на проверяващите какво се е случило.
Ерин Мориарти: Изглеждаше ли, че сътрудничи?
Сержант Брандън Хауптман: Беше, да. Съгласихме се да се качи, взехме му обувки.
На гарата Колби Трикъл сподели, че часове по-рано Кристен Трикъл се е прибрала от Уолмарт, където е работила в градинарския център, и двойката е пуснала видео игри. Той си легна преди брачната половинка си, сподели той, и се разсъни от звън в ушите - и по-късно откри Кристен Трикъл, лежаща до него, с огнестрелна рана в главата.
КОЛБИ ТРИКЪЛ (полицейско интервю): Аз (плачейки) — изтичах до нея и — и тя — тя просто ме гледаше.
ДЕТЕКТИВ №1: И какво направи вършиме ли?
КОЛБИ ТРИКЪЛ (плаче): Изтичах до телефона си и се обадих на 911.
Колби Трикъл сподели на проверяващите, че до момента в който е приказвал по телефона с 911, той е ревизирал пулса на жена си, само че не усети нищо — и по-късно подвигна револвера от тялото й.
ДЕТЕКТИВ №1: Къде беше револверът?
КОЛБИ ТРИКЪЛ (плаче): Лежеше до врата й. Дръпнах го обратно.
ДЕТЕКТИВ №1: Какво направи с револвера?
За миг той споделя, че си е помислил да посегне на живота си.
КОЛБИ ТРИКЪЛ (плаче): Започнах да го поставям — сложих го на главата си и — само че аз бях — Говорих по телефона - и те споделиха, че изпращат хора. Мислех, че може би биха могли да й оказват помощ.
Докато Колби Трикъл към момента беше в гарата, лелята и чичото на Кристен, Делин и Брант Райс — локален свещеник — схванаха, че тя е умряла.
Delynn Rice: Получих позвъняване от майка ми и най-лошото телефонно позвъняване, което в миналото съм получавал. Тя сподели, Кристен е мъртва. … Тя е простреляна. И беше просто извънредно. Казах, мамо, това не може да е вярно. … Това не може да е вярно. Това даже няма смисъл.
Но по-объркващо беше, че Колби Трикъл сподели, че гибелта на брачната половинка му е самоубийство.
Ерин Мориарти: Какво казахте на следователите в началото? … просто не мислим, че тя би направила това?
Пастор Брант Райс: О, 100 %. …Казах, че няма метод от всички хора, които познавам на този свят, последният човек, който в миналото бих си помислил … да посегне на живота си, да е Кристен поради насладата, която тя… има.
Delynn Райс: Това е толкоз нехарактерно за Кристен и по какъв начин тя взема решение проблемите... Тя не бяга от проблемите.
Делин и Брант Райс споделят, че фамилията на Кристен Трикъл и двете й кучета са означавали света за нея.
Пастор Брант Райс: Мисълта, че тя ще се нарани по някакъв метод е —
Делин Райс: Или който и да е —
Пастор Брант Райс: — е толкоз непозната. … Тя в никакъв случай не би протегнала ръка на живота си и нямаше да завърже развързаните краища със фамилията си, да се увери, че кучетата й има къде да отидат.
И те имат вяра, че са я познавали по-добре от всеки различен. Бяха я гледали по какъв начин пораства.
Delynn Rice: Трудно е да се откри фотография, на която тя да не се усмихва изцяло.
Тя имаше тази усмивка, макар че Delynn и Brant Rice споделят Кристен Трикъл имаше тежко детство. Майка й напусна нея и татко й, когато беше на 2 години. Когато беше на 17, Кристен се реалокира при вуйна си и чичо си и трите им деца. Семейство Райс споделят, че е процъфтявала.
Пастор Брант Райс: Тя обичаше да бъде с нашето семейство. Тя обичаше спокойствието в дома ни.
Клои Райс е дъщерята на Брант и Делин Райс.
Клои Райс: Кристен беше фигурата на по-голямата ми сестра в живота ми... и аз в действителност се взирах в нея нея. … както постоянно тя беше там, с цел да ме накара да се усмихна и да се усещам значим.
Семейството си спомня, когато Кристен срещна Колби Трикъл; и двамата бяха на 18 години.
Пастор Брант Райс: Колби посещаваше нашата черква. Колби за известно време беше в екипа за свещенодействие в нашата черква. … Те са групата, която свири музика за свещенодействие по време на нашите служби.
Пастор Брант Райс: Той я удиви с уменията си да свири на китара, песни, които той беше написал.
Но единствено пет години по-късно Кристен Трикъл беше мъртва и Колби Трикъл споделяше, че е протегнала ръка на живота си. Коронерът Лайл Ноордхук огледа местопроизшествието и гледайки раната, той повярва, че револверът е бил покрай брадичката й, когато е стреляно. И съгласно опита на Noordhoek, това не е извънредно за самонанесена огнестрелна рана.
Ерин Мориарти: Как бихте повярвали, че... револверът е бил държан?
Lyle Noordhoek: Близо до брадичката и паралелно на тялото.
Ерин Мориарти: Още като това?
Лайл Нурдхук: Да.
Но детектив JB Burkholder също беше извикан в къщата.
Det. JB Burkholder: Ние реагираме на самоубийства. Случват се няколко пъти в годината.
И за него това не изглеждаше като самоубийство.
Дет. JB Burkholder: Да имаме жена с огнестрелна рана, изключително в главата, беше извънредно за нас.
Ерин Мориарти: Защо? Как мислите, за какво това е по-необичайно за дамите?
Дет. JB Burkholder: За дамите те са малко по-загрижени за външния тип. … даже след гибелта и по тази причина те мислят за това.
Имаше и още нещо.
Дет. JB Burkholder: Когато дойдох там, си припомням, че се включи тревога.
Алармата на мобилния телефон на Кристен Трикъл се чува неведнъж на аудио, записано от първите реагиращи.