Пътят на ОПЕК+ се изчерпва
Що се отнася до работните места, ОПЕК се трансформира в една от най-трудните на света. Едно е да се опитате да стабилизирате растящия пазар на нефт, като различно затягате и разхлабвате крановете, с цел да изгладите циклите. Съвсем друго е да се пробвате да задържите цените изкуствено високи на фона на закъснение на растежа на търсенето и нови групи от предложение. Наистина има признаци, че картелът и неговите външни поддръжници – така наречен ОПЕК+ – може да са на привършване.
Това е един от методите да прочетете известието от този уикенд. Докато всички съществуващи съкращения бяха удължени, „ доброволното редуциране “ от осем членове на 2,2 милиона барела дневно (mb/d) последователно ще бъде анулирано от октомври 2024 година, според от пазарните условия.
Това е. не е мъчно да се разбере за какво членовете на ОПЕК+ – които са натрупали 6,5 милиона барела дневно свободен индустриален потенциал съгласно Goldman Sachs – може да желаят да върнат част от това назад онлайн. И въпреки всичко пазарът ще се бори да поеме тези спомагателни барели, без цените да падат. Вече доставките отвън ОПЕК нарастват повече от търсенето, значително с помощта на растежа на американските шисти. Предвижда се това да стане и през идната година.
ОПЕК+ не може да разчита, че растежът на търсенето ще му помогне да излезе от затрудненото състояние. Потреблението може да доближи своя пик още през това десетилетие, съгласно Международната организация по енергетика. Междувременно американските шистови и офшорни компании като Гвиана имат години на стабилен напредък пред тях.
Но до момента в който картелът може да се наложи да изостави всевъзможни фантазии за трицифрен нефт, той няма тласък да се откаже изцяло и да остави производството да се раздра. Първо, картелът има доста за губене. Пазарната цена, нужна за ориентиране на пределния барел към произвеждане, е някъде в диапазона 50-60 $ за барел, съгласно Citi. Това е доста под сегашните $78 за барел. От друга страна, не е ясно дали това би помогнало на ОПЕК+ да възвърне господството си.
Последният опит на ОПЕК за ценова война през 2014 година се основава на вярата да бъдат изхвърлени от пазара скъпите американски производители на шистов рандеман. Оттогава тази промишленост се възползва от невъобразима успеваемост и последният кръг от пермска консолидация би трябвало в допълнение да способства за спада на индустриалните разноски. Офшорните полета също са станали по-ефективни, като рентабилността на Гвиана е под $30/барел, съгласно изследване на Rystad Energy.
Това слага картела в сложна обстановка. Не може да се разпадне, само че му липсват средствата за ръководство на добре екипиран пазар, без да се забие в безкрайна поредност от необратими съкращения.
