Пътят напред за Палестина: Призив за международна закрила
След забележителното решение на Международния съд (МС), че Израел вероятно е замесен в геноцид над палестинския народ в Газа, всички държави, които са страна по Конвенцията за геноцида сега има законово задължение да предприеме материални стъпки, за да сложи край на геноцидните действия на Израел в обсадената Ивица.
В този контекст решението на много западни нации да оттеглят финансирането на UNRWA, основната хуманитарна агенция на ООН за палестински бежанци, заради необосновани твърдения за „терор“, отправени от Израел, е не само объркващо – точно обратното на това, което съдът законово ги задължава да направят – но също така и силно отвратително, тъй като гладуващите палестинци са изправени пред задълбочаващ се глад и огнища на смъртоносни болести в обсадената Газа.
Истинската цел на лобистките усилия на Израел за подкопаване на UNRWA е ликвидирането на палестинската идентичност и правото на завръщане на палестинския народ, което агенцията на ООН олицетворява.
Ако западните държави, и особено Съединените щати, продължат да се прекланят пред геноцидните искания на Израел, те само ще добавят допълнителна тежест към обвиненията, че са съучастници в неговия геноцид в Газа.
Това, което е заложено днес, е не само бъдещето на милиони палестинци и самата жизнеспособност на израелската държава, но и стабилността на цял регион и бъдещето на базирания на правила световен ред.
Неотслабващата атака на Израел срещу Газа, с безусловната подкрепа на Запада, рискува регионален пожар, разпалващ още повече конфликти от Йемен до Ирак и Сирия, и проправяйки пътя за безпрецедентен скок на тероризма по целия свят.
Днес има нарастващ гняв към западните сили не само в арабския свят, но и в целия глобален юг, заради предполагаемото им съучастие в израелските кланета на палестински цивилни. Терористични организации като ИДИЛ и Ал-Кайда не биха могли да поискат по-добра среда за прегрупиране и организиране на нови атаки срещу Запада, тъй като глобалното мнозинство сега гледа на Запада като на фактор за продължаващия геноцид на окупирано и потиснато коренно население. Има всички основания да очакваме такива терористични групи или съвсем нови като тях да се възползват от този момент и да предприемат атаки срещу западното население и техните съюзници и поддръжници по целия свят.
Бъдещето на целия основан на правила световен ред – и на самото международно право – също е много изложено на риск. Рязкият контраст между реакцията на Запада на войната срещу Украйна и войната срещу Газа убеди мнозина, че международното право се прилага само за враговете на Запада, като Русия. След като Западът ясно демонстрира, че смята себе си и своите съюзници, в този случай Израел, за извън ограниченията на закона, имаше огромна загуба на доверие в международни институции като ООН. Наистина, ООН не само се оказа напълно безсилна да спре явните нарушения на международното право от страна на Израел и атаките срещу палестински цивилни, но дори не можа да го потърси отговорен за неговите избухвания срещу неговия генерален секретар и нападенията срещу служители на ООН в Газа. p>
Като се има предвид силната опозиция на глобалното мнозинство срещу продължаването на войната на Израел срещу Газа и изразената позиция в полза на решение с две държави от огромното мнозинство от държавите-членки на ООН, включително постоянните пет в Съвета за сигурност, е само един от начините да се даде нов живот на базирания на правила световен ред, да се донесе стабилност в Близкия изток и да се предотврати зората на нова ера на терор по целия свят: прекратяване на окупацията на Палестина.
Това е и единственият възможен път за Израел. След атаката на Хамас от 7 октомври, както е очевидно в хаотични действия на неговото крайнодясно правителство и отчаяните актове на крайно насилие, които то отприщи срещу палестинците, Израел загуби всякакво доверие в способностите си за възпиране в региона. Израелците се чувстват по-уязвими и изложени днес от всякога. Много от неговите граждани са загубили доверие в способността на държавата Израел да гарантира тяхната сигурност и поставят под въпрос жизнеспособността на държавата в региона.
Само краят на незаконната окупация, подкрепен от споразумение, в което арабските държави уверяват Израел, че наистина е част от региона и може да съществува сред тях в мир и просперитет, би позволило на Израел да си възвърне усещането за сигурност и постоянство.
Ясно е, че най-дългата продължаваща окупация в новата история трябва да приключи – и то бързо. Въпреки това, като се има предвид сегашната задънена улица и пълното опустошение на Газа, първата стъпка към прекратяване на окупацията трябва да бъде поставянето на палестинския народ – който сега е идентифициран от МС като уникална „група“ – под международна защита.
Това временно споразумение трябва да бъде въведено под егидата на ООН – чието участие би възстановило легитимността на основания на правила ред за период от три до пет години, докато може да бъде създадена напълно функционална и независима палестинска държава реализиран.
По време на този период на международна закрила, независим цар, назначен от ООН с одобрението на световната общност, трябва да ръководи процеса и да отговаря за ежедневното управление, с насоки и подкрепа от специален съвет, създаден от лица, представляващи всички палестински фракции, включително Хамас.
Вероятно ще има сериозни възражения срещу включването на официален представител на Хамас в тази структура, но трябва да е възможно в съвета да се включи нечлен, който е приемлив за групата и може да представлява нейните интереси. Включването на Хамас във всеки мирен процес е от решаващо значение, тъй като не може да се постигне устойчиво уреждане, без да се признаят опасенията и очакванията на групата, която води палестинската въоръжена борба срещу окупацията в продължение на много години.
Като се има предвид безспорната произраелска пристрастност на Запада, страните, които показаха грижа и внимание към правата и благосъстоянието на палестинците, както и уважение към международното право, по време на този последен конфликт, като Южна Африка, Турция и Бразилия, трябва да бъде част от международната коалиция за защита. Тази коалиция трябва също така да гарантира сигурността и териториалната цялост на Йордания и Египет.
Прилагането на мерките за сигурност в палестинските територии през този преходен период под международна закрила може да следва хибриден модел – местна полиция, подкрепяна от международна сила.
Отговорността за представяне на такова предложение чрез Съвета за сигурност трябва да падне върху Обединеното кралство и Франция предвид тяхната историческа отговорност за създаването на Държавата Израел и подчиняването на палестинския народ.
Възстановяването на Газа, превърната в развалини през последните четири месеца, неизбежно ще бъде част от мандата в периода на временната международна защита. Държавите, които са пряко отговорни за унищожението, Израел, САЩ и Германия, наред с други, трябва да осигурят по-голямата част от необходимите финансови ресурси, като се има предвид, че общите разходи за възстановяване ще бъдат по-малко от 20 процента от това, което САЩ са обещали на Израел през условия за допълнителна военна подкрепа за гарантиране на нейната сигурност.
Наред с формирането на приобщаващ временен съвет, поредица от незабавни стъпки трябва да бъдат предприети от международната общност, за да помогне за възстановяването на вярата на палестинците в международната общност и осъществимостта на нейната защита.
Първо, временното решение на МС трябва да бъде подкрепено и неговите препоръки изпълнени изцяло от всички нации по света. Това означава, че убийствата трябва да спрат, пленниците от двете страни трябва да бъдат освободени, обсадата трябва да приключи, адекватната помощ и основните услуги трябва да достигнат незабавно до всички палестинци в Газа. Междувременно трябва да започне независим преглед на военната подкрепа на Запада за Израел и те трябва да бъдат държани отговорни за съучастието си в геноцидни действия. На крайнодясното правителство на Израел трябва също така да стане ясно, че етническото прочистване на Газа или Западния бряг не е опция. Всички заложници и от двете страни трябва да бъдат освободени.
Второ, международната общност трябва ясно да покаже на Израел, че не може да нарушава териториалната цялост на Газа, като окупира която и да е част от територията, установява така наречената „буферна зона“ в нея или я разделя на по-малки селища.
Трето, международната общност трябва единодушно да призове за незабавно и безусловно прекратяване на всички дейности по незаконно строителство и заграбване на земя в Западния бряг и да поиска отговорност за насилието и агресията, извършени от израелските заселници срещу палестинците. Световните нации трябва да настояват Израел да изведе от експлоатация всички аванпостове на заселници на Западния бряг и да предотврати всякакви подобни намерения в Ивицата Газа.
Четвърто, попечителството на Йордания над джамията Ал-Акса трябва да бъде запазено и светостта трябва да бъде възстановена на всички християнски и мюсюлмански свети места в Йерусалим.
Накрая, за да се гарантира, че палестинският народ може да живее свободно и с достойнство под управлението на собствените си избрани представители, международната общност трябва официално да признае палестинска държава, основана на границите от 1967 г. с Източен Йерусалим като нейна столица и да се ангажира да гарантира, бързо изпълнение на 17-те цели за устойчиво развитие на ООН в следконфликтна Палестина.
Това обещание може да даде тласък на формирането на палестинска система за социално осигуряване/подкрепа – нещо, което ще бъде отчаяно необходимо на следващия ден.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.