Полската режисьорка Агнешка Холанд за новия си филм `Зелена граница`: `Имаме нужда от смели филми`
Euronews Culture сяда с известния режисьор Агнешка Холанд, с цел да беседват за нейния въздействащ нов филм „ Зелена граница “, европейската бежанска рецесия и границите на киното при посрещането на човешката покруса.
В продължение на пет десетилетия фамозният полски режисьор и сегашен президент на Европейската кино академия Агнешка Холанд придвижи на екрана най-мрачните грехове на човечеството.
От Холокоста (В мрака и Europa Europa) до гладомора в Украйна (г-н Джоунс), нейните непоклатими филми хвърлиха светлина върху някои от най-мрачните събития в историята - самата Холанд е внучка на жертви на Холокоста и щерка на войник от Варшавското въстание.
Новият й филм, ) се занимава с друго геополитическо закононарушение и това не е филм, който евентуално ще забравите небрежно.
Хронизирайки бежанската рецесия на гористата граница сред Полша и Беларус, 75-годишната Холандия се занимава с филантропична рецесия, провокирана през 2021 година, откакто беларуският водач Александър Лукашенко насърчи мигрантите да пътуват от Близкия изток и Африка към Беларус, предлагайки страната си като врата към Полша и останалата част от Европейски Съюз. В реалност мигрантите бяха хвърлени като политически пионки в една ужасяваща нагласена игра.
Зелената граница е освен мощна бежанска драма, само че и прочувствено опустошително обвиняване против продължаваща рецесия в Европейски Съюз. Наред с The Zone of Interest на Джонатан Глейзър, това е един от най-завладяващите филми, които ще видите тази година.
С премиерата си предходната година във Venice Film Фестивал и завоюва специфичната премия на журито, квазидокументалният филм на Холанд преглежда рецесията от разнообразни гледни точки, следвайки сирийско семейство, пазачите и тяхното брутално малтретиране на бежанците, както и гледната точка на една полякиня събуждайки се за личното си блаженство.
Филмът провокира свирепа реакция в Полша тъкмо след премиерата си, като тогавашният министър на правораздаването Збигнев Зиобро съпостави работата на Холанд с нацистка агитация. „ В киното седят единствено свине “, сподели президентът на страната Анджей Дуда, цитирайки девиз от Втората международна война, употребен от полската опозиция по време на немската окупация, когато в полските кина се прожектираха единствено нацистки пропагандни филми.
Европейският филмовата общественост поддържа Холандия и филмът отпразнува най-хубавото отваряне за полски филм в кината през 2023 година със 137 000 допускания през първия си уикенд, съгласно локалния дистрибутор Kino Świat.
Все отново Холандия продължи да получава смъртни закани от крайнодесни фракции в Полша.
Не е всекидневно събитие за трикратно номиниран за Оскар.
Euronews Culture седна с Агнешка Холанд, с цел да поговорим за Зелената граница, провокациите при преместването на нещастието от действителния живот на екрана, както и за европейската бежанска рецесия и границите на киното при изправянето пред човешката покруса.
< strong> Euronews Култура: Когато гледах кино лентата във Венеция, излязох малко шокиран от прожекцията. Един аспект на Green Border, който оцених, беше, че във кино лентата се заобикаля всевъзможен тип интервенция. Не се усещах манипулиран и като се концентрирам повече върху човешките истории, разбирането на обстановката получава човешко измерение. Как преговаряхте за тона на този филм?
Агнешка Холанд: Щастлива съм, че това беше вашата реакция. Опитах се някак си да дам глас на хората без глас. Опитах се да дам на хората глас и лице и да изразя сложността на тяхната вероятност и изборите, пред които са изправени. Исках моралът да е явен, само че във връзка с структурата и човешкото озеленяване желаех нещо полифонично и комплицирано.
Вие разговаряхте с доста локални поданици, деятели и даже с пазачи в подготовка. Това ли е най-многото проучване, което в миналото сте правили за филм?
Преди съм правил исторически филми по отношение на Холокоста, тъй че, несъмнено, направих доста проучвания тогава, само че историческото проучване е нещо друг. Това беше доста по-скоро тип журналистическа работа, което значи намиране на източниците, диалози с тях и събиране на всички вероятни обстоятелства и гледни точки.
Така че да, направихме доста огромно изследване, което влезе в живота на тези хора и в местата, от които са бягали. Чувствам, че в никакъв случай не ни се демонстрират най-драстичните обстоятелства, като жестокото държание на униформените. Но ние го направихме, само че в никакъв случай без да имаме най-малко два самостоятелни източника, които да потвърдят тези обстоятелства. И когато бях нападнат от държавната преса и те говореха нещо за неистина, постоянно имах доказателства за истината.
Беше ли мъчно снимането? Тъй като огромна част от него беше сниман скрито и несъмнено, заради самото си естество, филмът не получи никакво държавно финансиране от Полша.
Снимането беше мъчно, само че беше t изцяло в загадка. Бих споделил, че беше дискретно. Не искахме хората да знаят, само че в това време не сме снимали подземен. Така че беше мъчно и беше малко изнервящо за продукцията, изключително за тактиката по какъв начин да снимате. Но бяхме доста бързи – заснехме го за 24 дни. Не искахме да вършим дълги фотоси, а също по този начин нямахме запаси. Имахме единствено някои неприятни гости към края, само че по-голямата част от фотосите минаха добре и по спокоен метод.
Сигурно е било много наказващо и на прочувствено равнище...
Имам това, което бихте могли да наречете малко безчувственост, което значи, че съм разчувстван, само че би трябвало да бъда дистанциран. Моето обвързване е да опиша историята и да не оставям страстите си да ме завладеят. Това няма да служи на кино лентата. И не искахме да го вършим манипулативно или сантиментално.
Като жители и хора на изкуството усещаме, че би трябвало да се надигнем пред него и по-късно да приказваме за него. Но не виждам огромна вълна от ангажирано кино. Но е явно, че живеем в доста рисков свят, в който се случват доста политически и човешки нещастия.
(...) Имаме обвързване да заемем позиция, само че не всички филми би трябвало да са политически.
В момента има доста филми, които се занимават със модерни нещастия, а във Венеция имаше филмът Io Capitano, който също визира тематиката за миграцията. Смятате ли, че в този момент, може би повече от всеки път, ролята на художника, в случай че не и отговорността, е да прави ангажирани филми, с цел да показа тези тематики пред по-широка аудитория?
Мисля, че е доста мъчно се вършат ангажирани филми, най-много заради финансови аргументи - доста е мъчно да се финансират филми като тези. Няма доста източници, които желаят да влагат пари в сходни тематики, в това число огромните платформи или даже обществени сметки в страни, които не са на път да се трансфорат в режими като Полша, а в естествени демократични страни.
Така че мисля, че режисьорите от ден на ден осъзнават, че светът е на доста мъчно място, с доста нещастия и неправда. И като жители и създатели, ние усещаме, че би трябвало да се надигнем пред него и по-късно да приказваме за него. Но не виждам огромна вълна от ангажирано кино. Но е явно, че живеем в доста рисков свят, в който се случват доста политически и човешки нещастия. Само през последните две години имаше Украйна, а в този момент Израел и Газа... Толкова доста места на картата, където се случват нещастия. Имаме обвързване да заемаме позиция, само че не всички филми би трябвало да са политически.
Достатъчно ли актьори заемат позиция съгласно вас?
Не задоволително, само че има прогрес.
Исках да намеря салдото сред суровия документален жанр и някакво метафорично измерение, постоянно измерение, и черното и бялото го дадоха.
Избрахте да заснемете този филм в черно и бяло. Можете ли да ми кажете малко повече за това стилистично решение?
Винаги съм желал да фотографирам в черно и бяло. И по този начин, откакто бях изцяло самостоятелен, стана допустимо! Но съществено, почувствах, че ще помогне да се управлява естетическата и образна целокупност на кино лентата - по механически аргументи, а също и по художествени аргументи. Исках да намеря салдото сред суровия документален жанр и някакво метафорично измерение, постоянно измерение, и черното и бялото го дадоха. Беше някак инстинктивно. Това значи, че не го проучих прекомерно... И мисля, че се оказа вярно.
Преди споменахте тези отчайващи реакции във връзка с кино лентата - хора, които са го подлагали на критика, без даже като го видях. Бяхте ли обезпокоени или шокирани от равнището на гняв, ориентирано към кино лентата, само че и към вас персонално?
Очаквах, че ще бъде такава реакция, само че мащабът и обсегът от това ме изненада. Беше преди изборите в Полша и дясното националистическо държавно управление вярваше, че може да направи някои точки, като ме нападна и като сътвори атмосферата на Полша като крепостта, атакувана от вражеските сили. И аз в челото на тези сили. Но прекалиха. Реакцията на множеството хора беше: „ За какво приказват? “
Щях да кажа, тъй като реакциите им, наричайки това нацистка агитация, имаха всеобщ противоположен резултат. Той освен сподели интелектуално обедняване, тъй като не коментираш нещо, което не си виждал, само че и документалният темперамент на Зелената граница изключва всякаква форма на сензация.
Точно и внезапно стана прекомерно огромно за субектите, все едно се опитваш да убиеш мишката с канона. Реакцията на хората беше противоположна, а аз имах доста признаци на взаимност от моите съграждани. Но също по този начин, това направи осведомеността за кино лентата доста висока и оказва помощ и на боксофиса ни! А филм като този има потребност от поддръжка.
Хората се опасяват от различността. Те се опасяват от нещата, които не схващат или считат, че могат да бъдат опасност за техния комфорт.
Вместо да съдя, бих желал да хуманизирам казуса и да покажа, че всички сме човешки същества и да покажа другите гледни точки.
Създаването на филми е акт на вяра, във и на самичък по себе си, само че епилогът на кино лентата в действителност поразява мощно, когато видите контраста сред реакцията на полското държавно управление по отношение на бежанците през 2021 година спрямо украинските бежанци, признати единствено една година по-късно. Това е тъмно увещание, че в края на деня има „ добра имиграция “ и „ неприятна имиграция “, всички основани на цвета на кожата на хората...
Расата играе още веднъж значима роля в живота ни и мисля, че е в международен мащаб. Исках да покажа този дисбаланс. В същото време не желая да бъда неоправдателен. Това просто значи, че хората се опасяват от разликата. Те се опасяват от нещата, които не схващат или считат, че могат да бъдат опасност за техния комфорт. Вместо да съдя, бих желал да хуманизирам казуса и да покажа, че всички сме човешки същества и да покажа другите гледни точки.
Не имам вяра, че един филм може да промени природата на световната политика. Но сигурно може да разсъни малко схващане и да приказва на сърцата на хората.
С възхода на крайнодесните и популистките придвижвания в Европа, филм като Green Border се усеща като пробуждане позвъняване и увещание да не си затваряме очите за това, което се случва на прага ни. Надявате ли се, че Европейски Съюз също се пробужда за някои от несправедливостите, които вашият филм разкрива?
Не имам вяра, че един филм може да промени природата на световната политика. Но сигурно може да разсъни малко схващане и да приказва на сърцата на хората. А имаме потребност от доста повече от един филм и не приказвам единствено за кинематографията. Говоря за политическата храброст и почтеност в лицето на действителността. Но за мен не става въпрос единствено за вяра – би трябвало да действате, даже в случай че един човек няма средствата да позволи международната бежанска рецесия. „ Ние “ сме тези, които би трябвало да се надигнем пред това, „ ние “ би трябвало да намерим решения и да не подценяваме казуса.
Ние не постоянно водим почтени полемики за нашите страхове и нашите най-дълбоки проблеми и има вяра, когато се промени, спрямо подправените думи в обществените медии.
Мисля, че филмът е доста ефикасен инструмент за основаване на тази платформа за същински прочувствен и интелектуален продан.
Има ли реакции на публиката, които са ви белязали във връзка с Green Border?
Нивото на прочувствената реакция в Полша, а също и отвън Полша, беше изненада за мен. Не чаках, че филмът ще има такова необикновено мощно прочувствено влияние върху хората. Когато половината от публиката плачеше на излизане... Първо беше тишина, а по-късно желаеха да приказват и да разискват. По време на сесиите с въпроси и отговори в Полша се усещах като някакъв тип c
