„Приобщаващото“ афганистанско правителство, което афганистанците не искат
На 18 февруари генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш ще бъде хазаин на среща на специфични пратеници за Афганистан в Доха, Катар. Талибаните потвърдиха, че ще изпратят делегация на събитието, на което ще участват и други афганистански политически заинтригувани страни и представители на афганистанското гражданско общество.
Тази намира се организира, с цел да се съобрази с една от рекомендациите, показани от специфичния координатор на Организация на обединените нации за Афганистан Феридун Синирлиоглу в неговия ноемврийски отчет (PDF) за положението на нещата в страната.
Въпреки че отчетът акцентира нуждата да се концентрира върху ограниченията за създаване на доверие сред интернационалната общественост и афганистанските заинтригувани страни, което би означавало идентифициране на области на допустимо съдействие, които не са политически чувствителни, някои сложни въпроси безусловно ще бъдат повдигнати на срещата. Основен измежду тях ще бъде въпросът за образуването на приобщаващо държавно управление в Афганистан. Това искане беше повторено от районни и интернационалните участници като едно от основните предпоставки за признаването на талибанското държавно управление.
Търсенето на приобщаващо ръководство след спор е рутинна дипломатическа интервенция. Идеята е, че включването е от жизненоважно значение за построяването на мира, защото може да позволи недоволствата, подбудени от изключването, и да предотврати повторната поява на принуждение.
Терминът обаче подухва неприятни мемоари за афганистанския народ, тъй като им припомня за конференцията в Бон, последвала американското навлизане в Афганистан, където изгнаниците и хулените военачалници на страната получиха чист лист и опция да вземат участие в следващо съглашение за шерване на властта.
Това включване на военачалниците на процедура означаваше безотговорност за закононарушения и изигра жизненоважна роля за неуспеха на последвалите опити за създаване на страна в Афганистан. Военачалниците също скапаха мирния развой с талибаните, чийто неуспех докара до рухването на Кабул в ръцете на талибаните през август 2021 година
Талибаните употребяват отрицателните настроения, които терминът провокира измежду популацията, в своя изгода, отказвайки да се поддадат на интернационалния напън да включат други афганистански политически сили в своето държавно управление. Тя даде да се разбере, че счита този напън за опит да се повтори опитът от Бонската конференция. Това не е неизвестен ход, защото афганистанският народ се опасява от завръщането на военачалника в Афганистан.
Някои от тези военачалници в заточение, които към момента имат взор върху властта, включват Абдул Рашид Дустум, който е упрекнат в сексуално насилие политически съперници и в осъществяване на военни престъпления по време на американската инвазия и Абдул Расул Сайяф, който беше един от военачалниците, виновни за Афшар клането от 1993 година, при което до 1000 души бяха избити в западен квартал на Кабул.
Ахмад Масуд, синът на починалия Ахмад Шах Масуд, който също взе участие в клането в Афшар и гражданската война в Афганистан, също неотдавна се появи като политически състезател. В момента той се пробва да сплоти военачалници в заточение и съдружници на татко си, с цел да се бият против талибаните, до момента в който търси финансиране от непознати държавни управления.
Освен военачалниците, има огромен брой някогашни афганистански чиновници от предходното държавно управление, които са изразили предпочитание да се върнат на власт. Много от тях са включени в диалози за бъдещето на Афганистан, макар че са упрекнати в огромна корупция и даже трафик на опиати.
Не е ясно дали някой от военачалниците или други проблематични политически играчи ще взе участие в срещата в Доха. Процесът на поканата не беше транспарантен и наподобява бяха направени опити да се включат някои спорни фигури, защото талибаните предизвестиха, че няма да участват, в случай че изборът на афганистанските участници не е допустим за тяхното управление.
Ако срещата в Доха има за цел да откри способи за създаване на мостове с талибаните, тогава тя не би трябвало да бъде място, където се постанова включването на военачалници и някогашни афганистански чиновници с неприятна известност. Подобен ход би бил контрапродуктивен, защото би предиздвикал талибаните да не са склонни да се ангажират. Въпросът за по-голямо присъединяване в талибанското държавно управление може да бъде издигнат, когато бъде построено задоволително доверие и е генерирана инерция.
Въпреки че е ясно кой не би трябвало да бъде част от бъдещо държавно управление, намирането на квалифицирани и доверени фигури от неталибанските политически сили може да бъде предизвикателство. Това е по този начин, тъй като сред 2001 година и 2021 година изборите в страната бяха неведнъж манипулирани, правейки неразбираемо кой съставлява волята на афганистанския народ.
В последна сметка на талибаните би трябвало да бъде разрешено да изберат кого отвън своето придвижване да включат в държавното управление. Това не е съвършен резултат, само че би било усъвършенстване на настоящото статукво.
Искането към талибаните да нарушат настоящия си монопол върху властта би трябвало да бъде дефинирано по друг метод, в случай че в миналото ще бъде осъществено. Терминът приобщаване освен не е начален за талибаните, само че и провокира неприятни мемоари измежду популацията на Афганистан като цяло.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
