Пропадащият пазар на труда в Обединеното кралство изисква намеса на правителството

Писателят е народен представител от Лейбъристката партия и министър в сянка на партията по заетостта и общественото обезпечаване

Сърцераздирателен аспект на политиката са писмата, които получавате от хора отвън страната вашия изборен регион, без цялостно послание, постоянно за дълбоките проблеми, пред които са изправени. Господин от Лондон писа неотдавна и ме помоли за съвет дали ще се оправи с връщането си на работа след толкоз дълго неявяване. Той сподели, че чака да се усеща неловко на нова работа, само че мислех ли, че ще свикне? Ако знаех къде живее, щях да му пиша с малко поощрение. Както и да е, не мога да не се чудя кой ще му помогне, поради настоящото затруднено положение на пазара на труда.

Не всеки в нашата страна има възприятието за задоволство или опцията да се развива в работата, което всички бихме желали. Има доста опитни, квалифицирани хора, които са заседнали на работните места, които могат да получат, а не на тези, които желаят.

Мозъчният концерн Resolution Foundation откри, че всеки пети човек сега работи под равнището на своите умения. Това е по едно и също време ужасна загуба и индикатор за това по какъв начин нашият разрушен пазар на труда не съумява да оцени хората. Още при започване на 1900 година пионери като Елинор Ратбоун и Уилям Бевъридж организираха изследвания за работата, на която са натоварени бедните хора. Те заключиха, че с цел да получат най-хубава възвръщаемост на времето си, служащите се нуждаят от помощ — и точната информация — с цел да разпрострат своя капацитет. Защо сме не запомнили това през днешния ден?

Ние с право погледнахме към здравето на нацията — и към трайните последствия от пандемията — с цел да разкрием какво може да подкопава пазара на труда в Обединеното кралство. Но мисля, че има спомагателен проблем: ниската упоритост на настоящето държавно управление. Губим хора от стопанската система и от по-добре платени работни места, тъй като нямаме дейно решение да им осигурим работата, която ще им помогне да поддържат персоналното и финансовото им здраве.

Това е в числата. През последните години, с повишаването на икономическата неактивност след пандемията, плюс стагнираща стопанска система, равнището на заетостта ни не беше толкоз високо. Есенното изказване от предишния месец не направи доста за възстановяване на вероятностите за предлагането на работна ръка.

Прогресивният метод към фалиращите пазари е да се намесим интелигентно и да ги накараме да работят. Нито членовете на обществото, нито техните евентуални работодатели сега са въодушевени да се извърнат за помощ към нашата мрежа от центрове за работа. Така че едно лейбъристко държавно управление би ги преразгледало за смяна на вероятността хората да получат добра работа.

Социалното обезпечаване постоянно идва с условия. Както Бевъридж в началото уточни и Новият курс през 90-те години удостовери, че хората имат отговорност да дават своя принос. Но държавното управление има и отговорност, която не предстои на разискване: да даде опция за смислена, добра работа, която се заплаща почтено и предлага решаващо повишение на заплащането. Правителственият обзор на прогресията на заплащането от 2021 година откри, че единствено един на всеки шест души с ниско възнаграждение в действителност го напуща. Ще се оправим с тази неправда.

Икономиката ни е раздрана от дефицит на личен състав, тъй че се нуждаем от проекти за набиране на личен състав, които са съобразени с локалните проекти за напредък. Ако даден град-регион има упоритости за вложения в жилища, тогава проектите за развиване на колежите за механически достижения, препоръчани от лейбъристите, би трябвало да вървят с тях. По същия метод в науките за живота, където градовете търсят вложения за нов лабораторен потенциал, би трябвало да има проект освен за набиране на висшисти от другаде, само че и за свързване на локалните младежи с благоприятни условия за висше и в допълнение обучение.

Трябва да сложим завършек на пораженческото отношение, че хората са обречени да заседнат на работа, която не им подхожда. Не единствено, че е стопански неефективно хората да работят под равнището на своите умения, това е и доста обезпокоително от обществена позиция. Това е значима част от „ сигурността “ на лейбъристите: има желязна връзка сред икономическия напредък и благосъстоянието на нашите хора. Без да признаем това, не можем да напредваме.