Путин започва 2024 г. от позиция на сила
Руският президент Владимир Путин навлезе в 2024 г. със самочувствието на човек, който усеща, че може да спечели надмощие в борба срещу далеч превъзхождащ го съперник.
Само няколко седмици по-рано той обяви намерението си да се кандидатира за преизбиране по време на церемония по награждаване на руски ветерани от войната в Украйна. Конфликтът заема важно място в предизборната му кампания, отразявайки очевидното му убеждение, че изходът ще бъде в негова полза.
Далеч превъзхождащият съперник, срещу когото Путин се изправя, разбира се, не е Украйна. От гледна точка на Кремъл Русия е въвлечена в епична битка срещу цялата западна военна машина, на която Украйна безразсъдно се предложи като бойно поле и източник на оръжие.
Този разказ е това, в което руското ръководство искрено вярва и което успешно предлага на руската общественост. Удобно е, че служи и като извинение за собствените военни неуспехи на Русия през 2022 г. – неуспехът да смаже украинската съпротива целесъобразно, както и последвалата загуба на окупирана територия по-късно същата година.
През 2023 г. Русия не постигна впечатляващи успехи на бойното поле, но не и загуби позиции. Дългоочакваната украинска контраофанзива се провали, за да постигне какъвто и да било голям и стратегически напредък – за радост на Кремъл.
Колапсът на руската икономика, който мнозина се надяваха да ускори падането на режима на Путин, също не се осъществи. Икономиката всъщност е в претоварване поради безпрецедентните военни разходи, като националният брутен вътрешен продукт (БВП) расте по-бързо от средния за света, заплатите нарастват с рекордна скорост и процентът на хората, живеещи в бедност, пада обратно до нивата невиждано от разпадането на СССР. Това ускоряване може да има обратен ефект, но не твърде скоро и вероятно не катастрофално.
Политическият режим също е по-стабилен от всякога. Войната позволи на Путин да прочисти политическото поле от всякакъв вид опозиция. Въоръженият бунт, организиран от групата Вагнер, предизвика много вълнение в ястребовите кръгове на Запад, но се оказа напълно незначително събитие, както предупреди този автор скоро след като се случи.
Това, че войната не е отслабила Путин и е малко вероятно да го направи, ако продължи, изглежда е идея, която западните политически елити трудно възприемат. Западните мажоретки на войната продължават да настояват за военно решение и предизвикват страхове от разширяване на конфликта.
Миналия месец началникът на белгийската армия Мишел Хофман каза, че Русия вероятно ще атакува Молдова и балтийските държави. Повтаряйки го, бившият посланик на САЩ в ООН и настоящ кандидат за президент Ники Хейли предположи в туит от 5 януари, че Русия също възнамерява да атакува Полша, която има една от най-големите армии в НАТО.
Но поредица от разкрития на един украински преговарящ и редица чуждестранни официални лица относно мирните преговори, които се проведоха в Истанбул през март 2022 г., разкриха някои неудобни истини: а именно, че истинският апетит на Русия в началото на войната беше много по-скромен и до голяма степен ограничен до запазване на Украйна извън НАТО.
Първоначалният план на Кремъл за пълно нахлуване изглежда е бил разширена версия на войната срещу Грузия през 2008 г. – наказателен и тероризиращ акт, предназначен да „финландизира“, а не да подчини напълно Украйна.
„Финландизация“ се отнася до идеята, че Украйна може да изгради отношенията си с Русия, следвайки модела на Финландия по време на Студената война. Това би довело до военно необвързаност, но също така и до почти пълна политическа независимост от Русия и де факто политически съюз със Запада. Терминът се превърна в мръсна дума в западните „сигуритократични“ кръгове, които подтикнаха Украйна да не прави компромиси с Русия.
Както е сега, тази война вероятно ще завърши с много подобен вид споразумение, като Украйна ще плати висока цена: загуба на повече от територията си, понасяне на последствията от разрушена инфраструктура и големи участъци земя, покрити с мини и касетъчни бомби и понася огромни човешки загуби, които украинското правителство предпочита да не разкрива.
Има много въпроси без отговор, които ще бъдат предмет на спорове през следващите десетилетия. Можеше ли да се избегне войната? Какво накара Путин да нареди пълна инвазия след една година на ръба? Кой насърчи украинския президент Володимир Зеленски да остане твърд, вместо да се поддаде на руския натиск?
Дали самото съществуване на Украйна наистина беше заложено на карта, както твърдят украинските военни мажоретки? Или плати тази огромна цена за илюзорна перспектива за членство в НАТО, както и за правото да преследва съмнителни цели за изграждане на нация, като изтласкване на руския език от публичното пространство и събаряне на паметници на руски поети и комунистически герои?
Международните специалисти със сигурност ще се опитат да представят всяко бъдещо мирно споразумение като победа на Украйна, като твърдят, че тя би се справила много по-зле, ако не беше успяла да се бори.
Докато наближаваме края на втората година от пълномащабното нахлуване, както Съединените щати, така и Европейският съюз се борят да осигурят финансиране за военните усилия на Украйна поради вътрешна опозиция.
През Нова година Русия започна масивни ракетни атаки и атаки с дронове, опитвайки се да изтощи украинската противовъздушна отбрана и се надяваше, че при липса на финансиране в крайна сметка ще остане без скъпи ракети за противовъздушни системи. Ако успее, ще продължи методично да унищожава украинската военна инфраструктура чрез самолети бомбардировачи, ускорявайки военния колапс на Украйна по-бързо, отколкото мнозина биха си представили.
Тези дни Украйна изглежда като хвърлена под пословичния автобус повече от всякога от началото на пълната инвазия. Същото прави и руската прозападна опозиция, както и много от това, което Западът постигна, като доведе Студената война до мирен край, при което неговият тоталитарен съперник, СССР, се саморазпусна по собствено желание.
Западът и Русия в много отношения се върнаха в изходна позиция, като вероятно ще започне нова версия на Студената война след края на горещата фаза на войната в Украйна. Това ще бъде трагично за народа на Украйна, Русия и цяла Европа. Но не и за военно-промишлените комплекси и „секуритократичните“ елити от двете страни на новоформирания геополитически разлом, и не на последно място за тяхното най-известно въплъщение – Владимир Путин.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
