Путин започва 2024 г. от позиция на сила

Руският президент Владимир Путин навлезе в 2024 година със самочувствието на човек, който усеща, че може да завоюва превъзходство в битка против надалеч надминаващ го противник.

Само няколко седмици по-рано той разгласи желанието си да се кандидатира за преизбиране по време на гала по награждаване на съветски ветерани от войната в Украйна. Конфликтът заема значимо място в предизборната му акция, отразявайки очевидното му разбиране, че изходът ще бъде в негова изгода.

Далеч превъзхождащият противник, против който Путин се изправя, несъмнено, не е Украйна. От позиция на Кремъл Русия е въвлечена в епична борба против цялата западна военна машина, на която Украйна неразумно се предложи като полесражение и източник на оръжие.

Този роман е това, в което съветското управление откровено има вяра и което сполучливо предлага на съветската общност. Удобно е, че служи и като опрощение за личните военни неуспехи на Русия през 2022 година – неуспехът да смаже украинската опозиция оправдано, както и последвалата загуба на окупирана територия по-късно същата година.

През 2023 година Русия не реализира впечатляващи триумфи на бойното поле, само че не и загуби позиции. Дългоочакваната украинска контраатака се провали, с цел да реализира какъвто и да било огромен и стратегически прогрес – за наслада на Кремъл.

Колапсът на съветската стопанска система, който мнозина се надяваха да форсира рухването на режима на Путин, също не се реализира. Икономиката в действителност е в претоварване заради невижданите военни разноски, като националният БВП (БВП) пораства по-бързо от междинния за света, заплатите нарастват с рекордна скорост и процентът на хората, живеещи в беднотия, пада назад до равнищата невиждано от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Това ускорение може да има противоположен резултат, само че не прекомерно скоро и евентуално не пагубно.

Политическият режим също е по-стабилен от всеки път. Войната разреши на Путин да прочисти политическото поле от всевъзможен тип съпротива. Въоръженият протест, проведен от групата Вагнер, провокира доста неспокойствие в  ястребовите кръгове на Запад, само че се оказа изцяло нищожно събитие, както предизвести този създател скоро откакто се случи.

Това, че войната не е отслабила Путин и е малко евентуално да го направи, в случай че продължи, наподобява е концепция, която западните политически елити мъчно възприемат. Западните мажоретки на войната не престават да упорстват за военно решение и провокират страхове от разширение на спора.

Миналия месец началникът на белгийската войска Мишел Хофман сподели, че Русия евентуално ще нападна Молдова и балтийските страни. Повтаряйки го, някогашният дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации и сегашен претендент за президент Ники Хейли допусна в туит от 5 януари, че Русия също има намерение да нападна Полша, която има една от най-големите армии в НАТО.

Но поредност от разкрития на един украински договарящ и редица задгранични публични лица по отношение на мирните договаряния, които се организираха в Истанбул през март 2022 година, разкриха някои неуместни истини: а точно, че същинският вкус на Русия при започване на войната беше доста по-скромен и значително стеснен до опазване на Украйна отвън НАТО.

Първоначалният проект на Кремъл за цялостно навлизане наподобява е бил разширена версия на войната против Грузия през 2008 година – углавен и тероризиращ акт, предопределен да „ финландизира “, а не да подчини изцяло Украйна.

„ Финландизация “ се отнася до концепцията, че Украйна може да построи връзките си с Русия, следвайки модела на Финландия по време на Студената война. Това би довело до военно необвързаност, само че също по този начин и до съвсем цялостна политическа самостоятелност от Русия и де факто политически съюз със Запада. Терминът се трансформира в мръсна дума в западните „ сигуритократични “ кръгове, които подтикнаха Украйна да не прави взаимни отстъпки с Русия.

Както е в този момент, тази война евентуално ще приключи с доста сходен тип съглашение, като Украйна ще заплати висока цена: загуба на повече от територията си, понасяне на следствията от разрушена инфраструктура и огромни сектори земя, покрити с мини и касетъчни бомби и понася големи човешки загуби, които украинското държавно управление избира да не разкрива.

Има доста въпроси без отговор, които ще бъдат предмет на разногласия през идващите десетилетия. Можеше ли да се избегне войната? Какво накара Путин да подреди цялостна инвазия след една година на ръба? Кой насърчи украинския президент Володимир Зеленски да остане корав, вместо да се поддаде на съветския напън?

Дали самото битие на Украйна в действителност беше заложено на карта, както настояват украинските военни мажоретки? Или заплати тази голяма цена за илюзорна вероятност за участие в НАТО, както и за правото да преследва съмнителни цели за създаване на нация, като изтласкване на съветския език от общественото пространство и срутване на монументи на съветски поети и комунистически герои?

Международните експерти сигурно ще се опитат да показват всяко бъдещо спокойно съглашение като победа на Украйна, като настояват, че тя би се справила доста по-зле, в случай че не беше съумяла да се бори.

Докато наближаваме края на втората година от пълномащабното навлизане, както Съединените щати, по този начин и Европейският съюз се борят да обезпечат финансиране за военните старания на Украйна заради вътрешна съпротива.

През Нова година Русия стартира солидни ракетни офанзиви и офанзиви с дронове, пробвайки се да изтощи украинската противовъздушна защита и се надяваше, че при липса на финансиране в последна сметка ще остане без скъпи ракети за противовъздушни системи. Ако успее, ще продължи методично да унищожава украинската военна инфраструктура посредством самолети бомбардировачи, ускорявайки военния колапс на Украйна по-бързо, в сравнение с мнозина биха си показали.

Тези дни Украйна наподобява като хвърлена под пословичния рейс повече от всеки път от началото на цялостната инвазия. Същото прави и съветската прозападна съпротива, както и доста от това, което Западът реализира, като докара Студената война до кротичък край, при което неговият тоталитарен противник, Съюз на съветските социалистически републики, се саморазпусна по лично предпочитание.

Западът и Русия в доста връзки се върнаха в изходна позиция, като евентуално ще стартира нова версия на Студената война след края на горещата фаза на войната в Украйна. Това ще бъде трагично за народа на Украйна, Русия и цяла Европа. Но не и за военно-промишлените комплекси и „ секуритократичните “ елити от двете страни на новоформирания геополитически разлом, и не на последно място за тяхното най-известно олицетворение – Владимир Путин.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.